Защо всички излизат от „Одисея“ с различен филм в главата

Филмът вече е гледан от милиони, но най-интересното около него тепърва започва – спорът дали Кристофър Нолан е пренесъл Омир в XXI век, или е поканил Омир в собствената си филмова вселена и любезно му е отнел правото на последна дума.

Без да издаваме нищо от сюжета, може да се каже следното: „Одисея" не приключва, когато светнат лампите в салона. Тя продължава в разговорите по пътя към дома, в ожесточените спорове между класически филолози, в сравненията с „Опенхаймер" и „Интерстелар" и дори в един неочаквано философски разговор, който превърна почти неизвестна китайска интервюираща в световна интернет сензация.

Интервюто, което каза повече от рекламната кампания

Най-новият обрат в живота на филма дойде не от поредната премиера, а от 17-минутно интервю, заснето по време на посещението на Нолан в Китай. Докторантката по политическа философия Иян Джуге, известна онлайн и като Zhong Shu, пропусна обичайните въпроси за звездите, каскадите и бюджета. Вместо това попита режисьора дали се възприема като „бард на цивилизация в залеза й" и заговори с него за героизма, упадъка, вярата и моралната отговорност.

Нолан, който вероятно е отговарял стотици пъти какво е да се снима с огромна IMAX камера, видимо се оживи. Разговорът събра милиони гледания и беше посрещнат като рядък пример за интервю, в което режисьорът не е просто част от маркетингово задължение, а човек, принуден да мисли на глас.

Точно това интервю даде и нов ключ към филма. Нолан очевидно не разглежда „Одисея" само като приключение с кораби, битки и митични опасности. За него това е разказ за човек, който се прибира у дома, но не може просто да остави преживяното пред вратата като мокри обувки.

Филмът, за който всички са съгласни, че трябва да бъде видян голям

„Одисея" е първият пълнометражен филм, заснет изцяло с IMAX филмови камери. За продукцията е използвана и новата, по-тиха камера IMAX Keighley, разработена така, че форматът да може да навлезе и в по-интимните диалогови сцени, а не само да заснема как планини, морета и армии карат зрителя да се чувства с размерите на маслина.

Това техническо постижение не остана просто бележка за киноманите. Филмът стана най-бързото заглавие в историята на IMAX, преминало 200 млн. долара приходи във формата, а IMAX прожекциите осигуриха над 24% от световния му боксофис до началото на август.

Изводът е лесен: това е един от онези редки филми, при които въпросът „На какъв екран го гледа?" звучи почти като „Чу ли концерта на живо или през телефона на съседа?".

Възторгът е огромен, но не е единодушен

Критическият консенсус е впечатляващ. Rotten Tomatoes обобщава филма като древно приключение, съживено с огромен размах, силен актьорски ансамбъл и неочаквано човешко усещане. Първите обзори го поставиха сред най-високо оценените заглавия в кариерата на Нолан, а публика и критици почти единодушно хвалят операторската работа на Хойте ван Хойтема, музиката на Лудвиг Горансон и централното изпълнение на Мат Деймън.

Но „почти" е важната дума.

Някои рецензенти виждат монументално произведение за съдбата, семейството и живота в морално разпадащ се свят. Други са впечатлени от мащаба, но усещат емоционална дистанция - сякаш филмът ни позволява да докоснем бронзовия щит, но не винаги и човека зад него. Variety го нарича огромен и вълнуващ, но донякъде хладен епос, който въздейства по-силно сетивно, отколкото емоционално. IndieWire, обратно, го приема като зашеметяващ филм за съдбата, семейството и бъдещето в един счупен свят.

Това разделение всъщност прави „Одисея" по-интересна. Филмът не е сервитьор, който идва с готово обяснение и пита дали всичко ни е харесало. Той оставя сметката на масата и ни кара сами да решим какво точно сме получили.

Класическите филолози също влязоха в битката

Най-шумната критика дойде от Емили Уилсън - една от най-известните съвременни преводачки и изследователки на Омировата „Одисея". Тя смята, че версията на Нолан губи част от моралната и емоционалната сложност на оригинала, поставя твърде силен акцент върху гледната точка на травмирания воин и не отделя достатъчно внимание на хората, които плащат цената на неговите решения.

Други коментатори защитиха режисьора с аргумента, че адаптацията не е изпит по вярност към учебника. Според тях противоречията са съзнателни и филмът не възхвалява безусловно героя, а пита какво става, когато правилата, нарушени по време на война, започнат да се нарушават и у дома.

С други думи, след почти три хилядолетия Омир отново успя да скара хората. Трудно е да се измисли по-убедително доказателство, че текстът му още е жив.

Нолан е променил Омир, но не се преструва, че не го е направил

Самият режисьор признава, че между историческия свят на Омир и съвременния киноразказ има огромна дистанция. Той не твърди, че е направил илюстрирано помагало по антична литература, а филмова интерпретация, която разговаря с оригинала и понякога открито спори с него.

Това обяснява и част от раздразнението около съвременния език и американските акценти. Някои зрители се питат защо британски актьори говорят като хора, които биха могли след обсадата на Троя да се отбият за кафе за из път. Други отбелязват очевидното - древните гърци така или иначе не са говорили с театрален британски акцент, колкото и Холивуд да ни е възпитавал в обратното.

Нолан не се опитва да възпроизведе музейна античност. Неговият свят е физически осезаем, но езикът му съзнателно приближава героите до днешната публика. За едни това е освобождаващо. За други звучи като митология, попаднала в групов чат.

Защо филмът работи и за хората, които знаят историята

Всеки, който е чел Омир, приблизително знае накъде се движи корабът. Това обаче не отнема напрежението. При Нолан важният въпрос рядко е само „какво ще се случи", а „как ще бъде преживяно и каква цена ще остане след него".

Познатият мит позволява на зрителя да наблюдава не само събитията, а решенията на режисьора - какво е съкратил, какво е преместил, кое е направил реално и кое е оставил на границата между свръхестественото и човешкото съзнание. Именно затова филмът предизвиква толкова силно желание за второ гледане и толкова различни интерпретации.

За хората, които не са чели поемата или са запомнили от нея само кораб, циклоп и някакво много продължително прибиране, филмът също не изисква предварителен изпит. Той е структуриран като самостоятелно зрелище, а не като бонус материал за класически филолози.

Истинската изненада не е мащабът

От Нолан очакваме голям екран, голям звук и усещането, че дори тишината е струвала няколко милиона. Истинската изненада е, че зад техническата демонстрация стои филм за умората от героизма.

Не за героя като статуя, а за човека, който трябва да живее след легендата си.

Тъкмо затова едни излизат от салона възхитени, други леко отчуждени, а трети започват да спорят още на ескалатора. „Одисея" е прекалено голяма, за да бъде харесана по един и същи начин от всички, и прекалено амбициозна, за да бъде отмината с обикновено „става".

Може би това е най-добрата причина да бъде гледана. Не защото всички я наричат шедьовър, а защото след нея всеки има различна представа какво точно означава думата.

И, разбира се, защото понякога киното трябва да бъде толкова голямо, че пуканките да се почувстват неуместно малки.