Днес е празник на котките... които разбират повече, отколкото показват

На 8 август светът отбелязва Международния ден на котката и ако има животно, което вероятно е напълно убедено, че международен ден му се полага по право, това е котката.

Тя живее с човека от хиляди години, спи в леглото му, наблюдава го в банята, появява се за секунди при отваряне на пакет с храна и остава напълно неподвижна, когато той я вика от другия край на стаята.

Последното, оказва се, не означава непременно, че не ни разбира.

През последните години учените научиха доста неочаквани неща за котешкия ум. И картината постепенно става ясна – котките вероятно забелязват много повече от онова, което благоволяват да демонстрират.

Международният ден на котката се отбелязва всяка година на 8 август, а негов координатор днес е организацията International Cat Care.

Да, котката си знае името

Това е добра новина за всички, които досега са се успокоявали с мисълта „тя просто не разбира, че я викам".

Разбира.

Японско изследване, публикувано в Scientific Reports, установява, че домашните котки могат да различат собственото си име от други думи с подобна дължина и звучене. Нещо повече – част от тях го разпознават дори когато името е произнесено от непознат човек.

Фактът, че след това котката може спокойно да продължи да гледа през прозореца, вече е друг въпрос.

Науката доказва разпознаването. Не обещава подчинение.

И вероятно знае как се казва другата котка

Тук нещата стават още по-интересни.

В друго японско проучване домашни котки първо чували името на котка, с която живеят, а след това виждали снимка. Когато името и лицето не съвпадали, те се взирали по-дълго в екрана – знак, че са очаквали да видят конкретното животно.

Резултатите показват, че поне част от домашните котки научават имената на другите котки просто като слушат разговорите на хората около себе си. Без специално обучение и без награда.

Тоест, докато си мислите, че котката дреме на дивана, съществува известна вероятност тя просто да следи семейния разговор със затворени очи.

Може да свърже нова дума с образ изненадващо бързо 

Едно от най-любопитните по-нови изследвания е публикувано през 2024 г.

Учените показвали на 31 котки две различни изображения, съчетани с две измислени думи, произнесени от стопанина. След това разменили комбинациите.

Котките забелязали промяната.

Най-интересното е колко кратко било обучението. Повечето получили само по две деветсекундни представяния на всяка комбинация дума–образ, преди да се установи асоциацията. Авторите са предпазливи и уточняват, че изследването доказва краткотрайно свързване на звук и образ, а не че котките могат да учат човешки речник като малки деца. Но способността е впечатляваща.

Изведнъж става малко по-неловко да говорим за котката пред самата котка.

Тя следи къде сте, дори когато не ви вижда

В експеримент от 2021 г. учените поставили високоговорители на различни места и пускали запис на гласа на стопанина.

Когато гласът внезапно прозвучавал от място, на което човекът логично не би могъл да се е преместил толкова бързо, котките показвали по-силна изненада.

Изводът на изследователите е забележителен – котките могат да поддържат своеобразна мисловна представа за местоположението на невидимия си стопанин само по гласа му.

С други думи, когато отидете в кухнята и котката не ви последва, тя невинаги е загубила интерес. Възможно е просто да знае къде сте.

И да чака да чуе хладилника.

Познава и миризмата ви 

През 2025 г. учени от Tokyo University of Agriculture правят още един интересен експеримент. На 30 домашни котки били дадени проби с миризмата на стопанина, на непознат човек и контролна проба без човешка миризма.

Котките прекарвали значително повече време в изследване на миризмата на непознатия човек, отколкото на стопанина.

Това показва, че могат поне да различават познат от непознат човек по миризма. Учените все още не твърдят категорично, че котката може да идентифицира конкретния човек само по аромата му, но вече е ясно, че носът ѝ получава социална информация, която ние почти не забелязваме.

И да – след няколко часа в летните жеги вашата котка вероятно знае за вас неща, които предпочитате да не обсъждате.

Бавното мигане наистина означава нещо

Познатата сцена – котката ви гледа и много бавно притваря очи.

Хората отдавна наричат това „котешка целувка", но вече има и експериментални данни зад романтичното название.

В изследване на британски учени котките по-често отговаряли със същото бавно присвиване на очите, когато стопаните им го правели към тях. В друг експеримент били и по-склонни да приближат непознат изследовател, след като той им „мигнал" бавно, отколкото когато запазвал неутрално изражение.

Така че има един практически трик, който можете да пробвате още днес.

Погледнете котката спокойно, присвийте бавно очи, затворете ги за момент и отново ги отворете. Не я фиксирайте продължително с широко отворени очи – директното взиране може да бъде възприето съвсем различно.

Може да получите отговор.

Може и да не получите. Все пак разговаряте с котка.

Лицето й е далеч по-изразително, отколкото изглежда

Котките имат репутация на животни с приблизително две физиономии – „безразлично ми е" и „това ще си го платиш".

Науката очевидно не е съгласна.

Изследване на социални взаимодействия между котки регистрира 276 различни комбинации от движения на лицето, използвани при общуване. Около 83% от наблюдаваните сигнали се появявали само в приятелски или само в конфликтни ситуации.

Това не означава, че котките притежават точно 276 универсални „изражения" със значения като човешките думи. Но показва колко богата е комуникацията им и колко много вероятно пропускаме.

Уши, очи, мустаци, устни, положение на главата – за котката всичко това е част от разговора.

Ние просто сме сравнително начинаещи по котешки.

Мустаците не са украса

Котешките мустаци – вибрисите – са част от изключително чувствителна сетивна система. В кожата около тях има специализирани сензорни структури, които помагат на котката да получава информация чрез допир и движение. Те участват и в преценката дали може да премине през тесен отвор.

Затова мустаците никога не бива да се подрязват просто защото изглеждат дълги.

Ако някога сте се чудили защо котката пъха глава в пространство, което очевидно е прекалено малко за останалата част от нея, не обвинявайте мустаците. Инструментите са добри. Преценката на оператора понякога е оптимистична.

Чува неща, които за нас не съществуват

Котешкият слух е забележителен. Данните от поведенчески тестове дават приблизителен диапазон от 45 Hz до 65 kHz, докато горната граница при човека е около 20–23 kHz.

Това е чудесно приспособление за ловец, който трябва да долавя високочестотните звуци на дребни животни.

И обяснява друга класическа котешка сцена – животното внезапно се втренчва в празния ъгъл на стаята, докато вие не чувате абсолютно нищо.

Най-вероятно не е призрак.

Макар че котката вероятно предпочита да не ви разубеждава.

Сладкото почти не я интересува и има генетична причина

Шоколадова торта, ягодов сладолед, мед – за нас това са очевидно сладки вкусове.

За котката светът е различен. 

При семейство Котки един от двата гена, необходими за нормално функциониращия рецептор за сладко, е нефункционален. Затова котките не възприемат сладостта така, както хората.

Ако котката ви се опитва да открадне сладоледа, това не е непременно доказателство, че е открила захарта. Може да я привличат мазнините, ароматът или текстурата.

И това със сигурност не означава, че трябва да ѝ даваме сладки човешки храни.

А за мъркането все още не знаем всичко

Може би най-хубавият факт е, че дори нещо, което котките правят пред очите ни от хилядолетия, все още успява да изненада учените.

Дълго време се смяташе, че характерното мъркане се получава чрез активно, ритмично съкращаване на мускулите на ларинкса, управлявано от нервната система.

През 2023 г. обаче експеримент с ларинкси на осем домашни котки показа, че те могат да създадат типични за мъркането колебания около 25–30 Hz и без активни мускулни съкращения. Изследователите откриват специални структури от съединителна тъкан във вокалните гънки, които вероятно помагат за получаването на този необичайно нисък звук.

Това не означава, че загадката е окончателно решена. Тъкмо обратното – новото откритие променя начина, по който учените мислят за механизма на мъркането.

И може би точно това е най-подходящото нещо, което можем да кажем за котките на техния международен ден.

Живеем с тях от хилядолетия. Знаем какво обичат да ядат, къде предпочитат да спят и колко точно секунди са необходими на една котка, за да легне върху току-що изпраната черна дреха.

Но тепърва започваме да разбираме колко внимателно ни слушат, наблюдават и изучават.

Вероятно през цялото това време не ние сме изследвали котките.

Те са изследвали нас.