Пчелите, които превърнали чужди зъби в детски стаи

Историята започва с бухал, гризач и пчела. Звучи като начало на лош виц, но всъщност е едно от най-необичайните палеонтологични открития от последните години.

Преди хиляди години в пещера на карибския остров Испаньола живеели големи сови. Те внасяли плячката си вътре или поглъщали дребните животни навън, а след това изхвърляли несмилаемите им останки с погадките си. Така по пода постепенно се натрупали огромни количества кости на гризачи и други животни.

Много по-късно дошли други обитатели.

Самотни земни пчели започнали да гнездят в седимента на пещерата. А когато по пътя си срещали погребаните останки на бозайниците, се възползвали от готовите кухини в тях. Празното място, където някога е стоял зъб, се оказало почти идеално за отглеждането на ларва.

Палеонтолозите са открили пчелни „детски стаи" в зъбни алвеоли, във вътрешната кухина на зъб и дори в канала на прешлен, през който при живото животно е минавал гръбначният мозък.

Звучи мрачно. От научна гледна точка обаче е забележително: изследователите описват това като първия известен случай на пчели, използвали предварително съществуващи кухини във фосилизирани останки на гръбначни животни за гнездене.

Пещера, пълна с остатъците от чужди вечери

Находките идват от Cueva de Mono в южната част на Доминиканската република на остров Испаньола. Варовиковите пещери в този район са истински архиви на миналото.

Палеонтологът Ласаро Виньола-Лопес, който тогава работи като докторант във Florida Museum of Natural History, открива в пещерата хиляди фосили на хутии – карибски гризачи, някои видове от които днес са изчезнали.

Концентрацията на кости не е случайна. Данните сочат, че пещерата е използвана продължително време от големи сови. Птиците внасяли плячка в нея и оставяли след себе си кости, яйчени черупки и погадки. Поколение след поколение това превръщало части от пещерата в огромно натрупване на останки. След време костите били покрити от фин, богат на глина седимент.

Нещо странно имало в празните зъбни места

Когато палеонтолозите почистват челюсти, обичайно отстраняват натрупания в кухините седимент. В случая обаче Виньола-Лопес забелязал, че част от материала в празните зъбни алвеоли изглежда необичайно оформен.

Вместо просто безформена пръст там имало малки структури с правилна форма.

Първоначално екипът решил, че вероятно става дума за гнезда на оси. По-късно учените се натъкнали на проблем: вътрешността им не приличала достатъчно на осини гнезда.

Стените били твърде гладки. Тази подробност се оказала решаваща. Много самотни пчели облицоват вътрешността на своите brood cells – камерите, в които се развиват ларвите – със специален секрет. Той създава гладка, водоустойчива повърхност.

Формата, размерът и гладките вътрешни стени насочили учените към съвсем различен строител.

Пчела.

В научната публикация изследователите заключават, че най-вероятно става дума за средно голяма земногнездеща пчела, вероятно представител на семейство Halictidae. Точният биологичен вид не може да бъде определен само по запазените следи.

Това не са медоносните пчели, които познаваме

Когато говорим за пчели, обикновено си представяме кошер, царица и хиляди работнички. Но това е само малка част от пчелния свят.

Огромното мнозинство от видовете пчели са самотни. Женската сама намира или изгражда подходящо място, оформя отделни камери, снабдява ги с прашец и нектар, снася яйце и оставя бъдещата ларва с хранителния запас.

Много видове копаят гнездата си в почвата.

И точно такива вероятно са били пчелите от Cueva de Mono. Те не са създали колония в костите и не са превърнали черепа в древен кошер. Отделни женски са използвали малките кухини като готови brood cells за потомството си.

Това разграничение е важно, защото прави истинската история не по-малко, а по-интересна.

Зъбът се оказал почти идеалната детска стая

Някои от хутиевите зъби падат лесно след разлагането на меките тъкани. След тях в челюстта остават кухини – алвеолите, в които са били разположени.

По невероятно стечение на обстоятелствата размерите на тези пространства се оказали подходящи за пчелите.

Вместо да изкопават цялата камера в седимента, насекомите можели просто да използват вече съществуващото празно пространство, но хутиевите челюсти не са единственият пример. Изследователите откриват гнездова камера и в пулпната кухина на зъб на изчезнал карибски ленивец.

Още по-необичайна е друга находка. Пчела е използвала кухината в прешлен на хутия – гръбначния канал, през който при живото животно е преминавал гръбначният мозък.

Казано по-просто: част от анатомията на мъртви бозайници се е превърнала в архитектура за следващото поколение на съвсем друг вид животно.

В един зъб – шест последователни гнезда

Компютърната томография прави историята още по-интересна.

Учените сканират костите, без да ги разрушават, и установяват, че някои кухини не са използвани само веднъж.

В една зъбна алвеола са открити шест последователни гнездови клетки, разположени една в друга. Florida Museum ги сравнява с руски матрьошки. Това подсказва, че мястото е било използвано от различни поколения.

Подобно поведение е известно и при съвременни земногнездещи пчели. Женската може да провери съществуваща камера и ако предишният ѝ обитател вече я е напуснал, да използва пространството отново.

Микрокомпютърната томография на древните кости показва именно многократна употреба на едни и същи кухини. Авторите на научната публикация предполагат, че това свидетелства за известна привързаност към мястото за гнездене, а голямото количество гнезда в находището показва, че пещерата вероятно е използвана като зона за гнездене продължително време.

Защо една пчела изобщо би влязла в пещера?

Това е един от най-интересните въпроси. Земногнездещите пчели обикновено предпочитат открити пространства. Самите автори подчертават колко необичайна е находката: известен е само още един документиран случай на земногнездещи пчели, които правят гнездата си в пещера. Възможното обяснение е в самия пейзаж на Испаньола.

Районът е карстов - доминиран от варовик, с остри скални повърхности и сравнително малко подходяща почва за копаене. В пещерата обаче в продължение на хилядолетия се натрупвал фин глинест седимент.

За пчела, която има нужда от мека почва, това може да е било отлична възможност.

А костите, заровени в седимента, предоставяли допълнителен бонус – готови кухини с почти подходящ размер.

Изследователите именно това предлагат като една от най-вероятните причини за необичайното поведение: недостиг на подходяща почва отвън и наличие на фин седимент вътре в пещерата.

Не пчелите са издълбали костите

Тук има още една важна подробност. Известни са археологически находки, при които пчели действително са пробивали човешки кости. Авторите на новото изследване посочват по-ранен случай от римски некропол в Сардиния.

Но случилото се в Cueva de Mono е различно.

Тези пчели не са пробивали костта, за да си направят жилище. Те са се възползвали от вече съществуващи анатомични кухини – празни зъбни алвеоли, пулпна кухина и гръбначен канал.

Точно тази разлика превръща находката в първия известен пример за подобно поведение при пчели.

Учените дори дали име на следата

Палеонтолозите невинаги разполагат със самото животно. Понякога от него остава само нещо, което е направило - отпечатък, дупка, следа от движение, екскремент или гнездо.

Тези свидетелства се наричат ихнофосили или следови фосили.

В случая учените не са намерили древната пчела, която е построила конкретната камера. Намерили са нейното поведение, запазено в седимента.

Новият тип следов фосил е описан като Osnidum almontei. Размерът и морфологията на камерите, както и гладките им стени, позволяват на изследователите да ги свържат с пчели, вероятно от Halictidae.

И точно затова находката има значение отвъд куриозната история за пчели и зъби.

Тя запазва не тялото на животното, а неговото действие.

Колко са стари?

Тук е добре да сме внимателни с популярното число „20 000 години".

Florida Museum описва събитията като случили се преди хиляди години, а в последвалите медийни публикации широко се появява възраст около 20 000 години. Scientific American също представя находките като древни пчелни гнезда от къснокватернерен контекст.

Научната статия обаче не позволява всички отделни гнезда да бъдат датирани с точност до една и съща година. Затова по-коректната формулировка е, че става дума за къснокватернерни находки от пещерни наслаги на Испаньола, свързвани в популярните публикации с период отпреди приблизително 20 000 години.

При подобна история тази предпазливост е важна. Сензационното число не трябва да бъде по-точно от самата наука.

Детска стая в гробище

Най-любопитното в находката може би е цялата поредица от случайности, необходима, за да се случи.

Сова улавя хутия. Останките на гризача попадат в пещерата. Зъбът изчезва от челюстта. Костта се покрива със седимент.

След време пчела започва да копае в същото място и попада на празната алвеола.

Това, което за едно животно е останка от смъртта, за друго се оказва готово убежище за нов живот.

А хиляди години по-късно човек намира костта и почти изчиства от нея най-интересната част, защото на пръв поглед прилича просто на пръст.

Точно това прави находката толкова ценна. Фосилите обикновено ни показват как са изглеждали изчезналите животни. Много по-рядко ни позволяват да надникнем в нещо толкова мимолетно като поведението им.

В Cueva de Mono се е запазил един такъв момент. Някога една пчела е попаднала на празното място, където преди нея е имало зъб. Проверила е размера му и очевидно е решила, че ще свърши работа.

После е превърнала останката от чужд живот в място, от което да започне нов.