След близо 30 години: Дуейн Дейвис е признат за виновен за убийството на Тупак Шакур

63-годишният „Кеф Ди" е признат за виновен за организирането на нападението срещу рапъра през 1996 г. Решението идва почти три десетилетия след една от най-обсъжданите смърти в историята на музиката – тази на артист, който години наред пишеше и говореше за собствения си край.

Близо 30 години след убийството на Тупак Шакур съдебните заседатели признаха Дуейн „Кеф Ди" Дейвис за виновен за участието му в организирането на нападението, при което 25-годишният рапър беше смъртоносно прострелян в Лас Вегас през септември 1996 г.

63-годишният Дейвис е заплашен от доживотен затвор. Прокуратурата не твърди, че именно той е произвел фаталните изстрели. Според обвинението обаче той е осигурил оръжието и е участвал в организирането на нападението от белия Cadillac, който се изравнил с автомобила, в който пътували Шакур и съоснователят на Death Row Records Марион „Шуг" Найт.

На 31 август, когато беше обявено решението, сестрата на музиканта Секийва „Сет" Шакур не успя да сдържи сълзите си, съобщава CNN. Моментът сложи край поне на една част от съдебната неизвестност около престъпление, което десетилетия наред оставаше без повдигнато обвинение.

Случаят обаче връща вниманието и към една от най-мрачните нишки в живота и творчеството на Тупак. Много преди да бъде убит, той говори открито за смъртта, пише за нея и сякаш живее с усещането, че разполага с ограничено време.

В прочутото си интервю за списание Vibe, дадено около година преди смъртта му, Тупак казва пред журналиста Кевин Пауъл, че не се страхува от края. „Единственият ми страх е да не се върна прероден", казва тогава рапърът. Той говори и за желанието животът му да има смисъл отвъд собствената му кариера и успех.

В крайна сметка никой не успява да спаси самия него.

Нощта, в която Тупак е прострелян

На 7 септември 1996 г. Шакур и Шуг Найт са в Лас Вегас, където по-рано същата вечер са гледали боксов мач на Майк Тайсън в MGM Grand.

След мача избухва конфликт. Хора от обкръжението на Шакур нападат Орландо „Бейби Лейн" Андерсън – племенник на Дуейн Дейвис. Именно този побой според прокуратурата се превръща в мотив за последвалото отмъщение.

По-късно същата вечер BMW-то, в което пътуват Шакур и Найт, спира на червен светофар. До него се приближава бял Cadillac и от автомобила е открит огън. Тупак е прострелян няколко пъти. Шуг Найт също е ранен, но оцелява.

Шакур е откаран в болница и умира шест дни по-късно, на 13 септември 1996 г. Той е само на 25 години.

Разследването се проточва с десетилетия. Една от причините случаят в крайна сметка да стигне до съд се оказват думите на самия Дуейн Дейвис.

Разказите, които се превърнаха в доказателство

През годините Дейвис неведнъж говори за случилото се. През 2008 г., докато сътрудничи на федерални разследващи във връзка с убийството на Кристофър Уолъс – The Notorious B.I.G., той разказва и за нападението срещу Тупак.

По-късно започва да говори публично за предполагаемата си роля – в интервюта и в мемоарната си книга Compton Street Legend, публикувана през 2019 г. В разказите си Дейвис признава, че е бил в белия Cadillac и че оръжието е било предадено на хората в автомобила.

Според прокурорите именно Дейвис се е сдобил с пистолета калибър .40 и е организирал нападението. Обвинението се позовава и на подробностите, които той самият е давал през годините – кой къде е седял в автомобила, какво се е случило преди стрелбата и как конфликтът е довел до решението за отмъщение.

Защитата оспорва тази версия. Адвокатът Майкъл Санфт твърди, че разказите на клиента му не са подкрепени от достатъчно физически доказателства и че през годините Дейвис е преувеличавал или измислял подробности. Според защитата първоначално той е говорил, за да си осигури по-благоприятно отношение от властите по друго разследване, а впоследствие е използвал историята, за да привлече внимание към книгата си.

„Четете измислена книга, а не факти", заяви Санфт пред съдебните заседатели.

Журито обаче прие тезата на прокуратурата. Според законодателството на Невада човекът, който помага за организирането на убийство, може да носи наказателна отговорност за престъплението, дори да не е произвел изстрелите.

Дейвис е единственият останал жив от четиримата мъже, които обвинението свързва с нападението.

Човекът, който постоянно пишеше за собствената си смърт

Силата на думите се оказа в центъра на процеса срещу Дейвис, но думите са определящи и за начина, по който самият Тупак остава в историята.

Изключително продуктивен автор, той постоянно използва музиката, за да осмисля живота, насилието и смъртта. В песните си многократно се връща към собствения си край, погребението и представата за отвъдното. Огромното количество неиздавана музика, останало след смъртта му, показва и невероятното темпо, с което работи.

Според доведения му брат Мопрем Шакур Тупак прекарва дълги периоди в звукозаписното студио, сякаш усеща, че времето му е ограничено.

Мопрем описва постоянната нишка, която преминава през творчеството на брат му, като своеобразен „рефрен на смъртта". Но според него това не е просто лична обсебеност. За много млади чернокожи мъже от поколението на Тупак насилието и възможността за ранна смърт не са абстрактен страх, а част от действителността, в която живеят.

Тупак вече е оцелявал след стрелба

Убийството в Лас Вегас не е първият случай, когато Шакур се оказва на крачка от смъртта.

През ноември 1994 г. той е прострелян няколко пъти по време на грабеж във фоайето на Quad Recording Studios в Манхатън. Нападението се превръща в един от епизодите, допринесли за разпалването на конфликта между хип-хоп сцените на Източното и Западното крайбрежие.

По-късно Тупак публично изразява подозрения към хора, които се намират в студиото същата вечер, включително Шон „Пъфи" Комбс и Кристофър Уолъс – The Notorious B.I.G. И двамата отричат да имат отношение към нападението.

По същото време животът на Шакур се усложнява и от сериозни проблеми със закона. Той е осъден по дело за сексуално посегателство, свързано с жена на име Аяна Джаксън, и попада в затвора.

Именно тогава в историята му влиза още по-категорично Шуг Найт. След като Шакур получава възможност да излезе под гаранция, Найт помага за освобождаването му и Тупак подписва договор с Death Row Records в Лос Анджелис.

Съюзът му с лейбъла го поставя в самия център на все по-ожесточеното съперничество между Източното и Западното крайбрежие. По-малко от година след смъртта на Тупак, през март 1997 г., The Notorious B.I.G. също е убит при стрелба от преминаващ автомобил – този път в Лос Анджелис. Неговото убийство остава официално неразкрито.

„Като кома, само че можех да мисля"

Затворът дава на Тупак нещо, което рядко има през последните години от живота си – време.

През октомври 1995 г. той казва пред CNN, че престоят му зад решетките е бил „като кома", с тази разлика, че е можел да мисли. Говори за усещането да наблюдава как светът продължава напред, докато самият той временно е изваден от него.

Това описание обобщава едно от големите противоречия в живота му. Шакур е артист, който превръща суровата действителност около себе си в музика, но същевременно остава част от същата среда на конфликти и насилие, за която пише.

Израснал с майка си Афени Шакур, активистка, свързана с „Черните пантери", Тупак познава бедността и социалното напрежение от ранна възраст. По-късно многократно има проблеми със закона. През 1993 г. например прострелва двама полицаи извън служба в Атланта, но обвиненията срещу него впоследствие са свалени, след като се появяват доказателства, поставящи под съмнение първоначалната версия на случилото се.

Присъда след почти три десетилетия, но не и всички отговори

Решението срещу Дуейн Дейвис е исторически момент за разследването, но не отговаря на всеки въпрос около убийството на Тупак. Прокуратурата доказва пред съдебните заседатели тезата си за ролята на Дейвис в организирането на нападението, но процесът не установява непременно кой е произвел фаталните изстрели.

Много от хората, които през годините са били свързвани със стрелбата, вече не са живи. Затова и близо 30 години по-късно около последните часове на Шакур остават празни места.

За семейството му процесът е тежко завръщане към септември 1996 г. Сестра му Секийва присъства в съдебната зала и не успява да сдържи емоциите си при решението на журито.

Осъдителната присъда вероятно няма да сложи край и на трайното очарование от фигурата на Тупак Шакур. Той пише и рапира за смъртта толкова често, че погледнати от дистанцията на времето, някои от думите му неизбежно звучат пророчески.

По-силната нишка в музиката му обаче може би не е самата смърт, а усещането за спешност. Тупак записва с необичайна интензивност, сякаш всеки следващ текст трябва да бъде завършен веднага. Три десетилетия след убийството му съдът най-после даде част от отговора за случилото се в онази нощ в Лас Вегас. Музиката му продължава да обяснява защо смъртта на един 25-годишен рапър никога не се превърна просто в стар криминален случай.