Диванът не е длъжен да гледа към телевизора

Когато обзавеждаме дневната, често започваме от един и същ въпрос: къде ще бъде телевизорът? След това срещу него почти автоматично се появява диванът, до дивана – масичката, а останалите мебели се наместват в свободното пространство. Така обаче най-голямата стая в дома лесно се превръща преди всичко в място за гледане на екран, дори когато семейството прекарва много повече време в разговори, четене, игра с децата или просто в почивка.

По-разумният подход е първо да си дадем сметка как действително използваме дневната. Разположението, което е удобно за човек, прекарващ вечерите с филми и сериали, няма да е непременно добро за семейство с малки деца или за дом, в който често идват приятели.

Ако дневната е преди всичко място за разговори 

Дълъг диван, обърнат към телевизора, и две места за сядане в права линия не са особено удобни, когато четирима души искат да разговарят. Някой неизбежно трябва да се обръща или да седи странично.

При дневна, в която често се събират хора, по-естествено работи групирането на местата за сядане едно към друго. Диванът може да бъде комбиниран с едно или две кресла, поставени под ъгъл към него, а масичката да бъде приблизително в центъра на тази зона. Телевизорът остава достъпен, но престава да определя цялата геометрия на стаята.

Не е необходимо всички места да гледат идеално към екрана. Ако телевизорът се използва от време на време, достатъчно е от дивана да се вижда удобно, докато креслата могат да бъдат ориентирани повече към хората, отколкото към него.

Когато прозорецът предлага по-добрата гледка

В някои жилища най-хубавото нещо в дневната е големият прозорец, балконът или гледката навън. Въпреки това диванът нерядко е поставен с гръб към тях, само защото на отсрещната стена има удобно място за телевизора.

Ако гледката има значение за ежедневието ни, тя спокойно може да стане една от отправните точки при обзавеждането. Диванът може да стои перпендикулярно на прозореца, така че от него да се виждат и стаята, и пространството навън. Друг вариант е основното място за сядане да бъде ориентирано към прозорците, а телевизорът да остане върху странична стена.

Тук трябва да се мисли и за светлината. Поставянето на телевизора срещу голям прозорец често създава неприятни отражения върху екрана, докато разполагането му перпендикулярно на естествената светлина обикновено е по-практично.

Ако обичаме да четем

Едно кресло до прозореца, добра лампа и малка масичка понякога променят начина, по който се използва цялата дневна. Вместо всяко свободно място да бъде част от „телевизионната зона", може да се създаде отделен кът, който има собствена функция.

Не е необходимо той да бъде физически отделен. Достатъчно е креслото да бъде леко завъртяно към прозореца или библиотеката, вместо да бъде подредено в една линия с дивана. Така в една и съща стая един човек може да гледа телевизия, а друг да чете, без обзавеждането да предполага, че всички непременно трябва да правят едно и също.

Дневната с деца има друга логика 

При малките деца свободният под често е по-ценен от още едно кресло или огромна холна маса. Ако дневната се използва ежедневно за игра, мебелите могат да бъдат изтеглени към периферията, така че в средата да остане достатъчно пространство.

Тук трябва да се внимава с популярната идея диванът непременно да стои в центъра на помещението. В голяма дневна той може прекрасно да разделя зоната за възрастните от мястото за игра. В малка стая обаче същото решение може да създаде тесни проходи от двете му страни и да отнеме точно онова свободно пространство, от което семейството има нужда.

Полезно е да се мисли и няколко години напред. Пространството, в което днес има килим с играчки, по-късно може да приеме бюро, кресло или по-голяма маса, без да се налага цялата дневна да бъде преустроявана.

Кога диванът може да стои в средата

Диванът няма задължение да бъде залепен за стената. В достатъчно голямо помещение свободно стоящият диван често изглежда по-добре и позволява много по-ясно зониране.

Това работи особено добре при отворена дневна с кухня и трапезария. Гърбът на дивана може визуално да обозначи края на зоната за почивка, без да се изгражда преграда. Зад него може да остане трапезната маса, работен кът или свободен проход.

Но за подобно решение е необходимо пространство. Зад дивана трябва да може да се преминава нормално, без човек да се промъква странично. За основен проход е добре да се стремим към около 80–90 сантиметра свободно пространство, а там, където движението е по-рядко, може да се работи и с малко по-малко.

Ако преместването на дивана напред оставя зад него безполезна ивица от 30–40 сантиметра, а отпред вече няма достатъчно място, свободно стоящият диван не носи особен смисъл. В този случай поставянето му близо до стената вероятно е по-доброто решение.

Разстоянието между мебелите има значение 

Добрата дневна не се определя само от това къде стоят мебелите, а и от празното пространство между тях. Между дивана и ниската масичка обикновено са удобни приблизително 40 - 45 сантиметра - достатъчно, за да достигнем чашата си, но и да можем да станем.

Основните маршрути през стаята е добре да не минават между телевизора и дивана или през средата на групата за сядане. Ако всеки път, когато някой отива към балкона, трябва да премине пред екрана или да заобиколи масата, проблемът вероятно е в подредбата, а не в размера на помещението.

Затова понякога завъртането на дивана на 90 градуса решава повече проблеми от покупката на нова мебел.

Телевизорът може да бъде част от стаята, без да бъде нейният център

Ако телевизорът се използва ежедневно, няма причина да се преструваме, че не съществува. Той трябва да се вижда удобно и да бъде разположен на разумна височина. Но това не означава непременно най-голямата стена да бъде посветена изцяло на него.

Телевизорът може да бъде интегриран в библиотека, нисък шкаф или композиция от затворени мебели. При някои помещения може да стои върху странична стена, ако диванът позволява удобно гледане. Така когато екранът е изключен, погледът има и други естествени места, към които да се насочи – прозорец, картина, библиотека, камина или просто хората отсреща.

Първо начертайте движението, после местете дивана

Преди да решим къде трябва да стои най-голямата мебел, има един прост тест. Трябва да проследим откъде влизаме в дневната, накъде отиваме най-често, къде е балконът, как стигаме до кухнята и кои шкафове отваряме ежедневно.

След това идва въпросът какво правим най-често в тази стая. Ако отговорът е „гледаме филми", традиционното разположение диван срещу телевизор може да се окаже напълно правилно. Ако обаче отговорът е „събираме се", „децата играят тук", „четем" или „имаме прекрасна гледка", няма причина екранът да получава най-доброто място по подразбиране.

Дневната работи най-добре, когато подредбата следва живота в нея, а не обратното. Понякога за това е достатъчно просто да завъртим дивана.