Къде свършва кухнята и започва дневната

Отворената кухня с дневна изглежда чудесно на архитектурен план – повече светлина, повече пространство и никакви излишни коридори и врати. След обзавеждането обаче често се появява друг проблем. Кухненските шкафове постепенно преминават в трапезната маса, след нея идва диванът, някъде между тях стои телевизорът и накрая помещението прилича не на просторна обща стая, а на няколко функции, събрани на едно място.

За да има усещане за отделни зони, не е необходима стена. Понякога границата се създава от килима, друг път от осветлението или гърба на дивана. Най-добрите отворени пространства обикновено използват няколко такива сигнала едновременно, но достатъчно деликатно, за да остане усещането за една голяма стая.

Започнете от движението, а не от мебелите

Преди да определим къде ще „свърши" кухнята, трябва да оставим достатъчно място тя действително да се използва.

Между кухненските шкафове и острова или масата трябва да може спокойно да се отварят врати, чекмеджета, фурна и съдомиялна. В зоните, в които едновременно се готви и преминава, прекалено тесният проход бързо се превръща в ежедневен проблем.

Същото важи за маршрута от кухнята към трапезната маса. Ако трябва да заобикаляме дивана с гореща тенджера в ръце, композицията може да изглежда добре, но не работи.

Затова първо трябва да се очертаят невидимите коридори, по които хората ще се движат. Едва след това идват диванът, килимът и останалите средства за зониране.

Гърбът на дивана може да бъде достатъчна граница

Едно от най-лесните решения е диванът да не бъде притиснат до стената, а да бъде обърнат с гръб към кухнята или трапезарията. Самата му форма вече казва: оттук започва дневната.

Това работи особено добре в по-голямо правоъгълно помещение. Кухнята остава в единия край, след нея може да бъде трапезарията, а диванът оформя третата зона.

Не е задължително зад дивана да има друга мебел. Ако пространството позволява, празният проход е напълно достатъчен. В по-голяма стая зад него може да се постави тясна конзола, но само ако тя има функция – например място за лампа, книги или вещи, които използваме ежедневно.

В малко помещение обаче подобна подредба трябва да се преценява внимателно. Ако заради свободно стоящия диван се появят два тесни прохода и загубим ценна площ, по-добре е границата да бъде създадена по друг начин.

Килимът очертава дневната върху пода

Килимът е една от най-ефективните невидими граници. В помещение с еднаква настилка навсякъде той може ясно да очертае зоната на дивана, креслата и холната маса.

Тук размерът е особено важен. Малък килим само под масичката няма да създаде дневна зона – ще изглежда като отделен предмет в средата ѝ. По-добре е килимът да обхване цялата композиция или поне предните крака на основните мебели.

Така кухнята може да остане върху открития под, а няколко крачки по-нататък текстилната повърхност естествено да обозначи мястото за почивка. Това е много по-меко разделяне от смяната на настилката точно по средата на помещението.

Не са необходими два различни пода

Плочки в кухнята и паркет в дневната могат да бъдат практично решение, но ако целта е пространството да изглежда по-голямо, непрекъснатата настилка често създава по-спокойна перспектива.

Особено в малките жилища всяка нова граница върху пода раздробява площта. Ако кухнята е само на няколко метра от дивана, две силно контрастиращи настилки могат допълнително да подчертаят ограничените размери.

Един под и добре поставен килим в дневната често са достатъчни, за да получим едновременно свързаност и зониране.

Осветлението може да създаде „стая" без нито една стена

Една обща лампа в средата на голямо отворено помещение рядко е достатъчна. Освен че не осветява добре всички дейности, тя не помага и за визуалното организиране на пространството.

По-практично е всяка зона да има собствено осветление. Над кухненски остров могат да се появят висящи тела или насочено работно осветление. Над трапезната маса – отделна лампа, която визуално я фиксира на конкретното място. В дневната светлината може да бъде по-мека и разпределена между таванно осветление, стояща лампа и настолни лампи.

Вечер ефектът става още по-видим. Дори кухнята и дневната да са на три метра една от друга, различните светлинни зони създават усещането за отделни пространства.

Това позволява и кухнята постепенно да „изчезне" след вечеря. Работното осветление се изключва, а остават по-меките източници около дивана и трапезарията.

Различни мебели, но не от различни светове

Не е необходимо кухненските шкафове, трапезната маса и мебелите в дневната да изглеждат като част от един комплект. Всъщност прекаленото съвпадение може да направи общото помещение монотонно.

Разликите помагат за зонирането. Гладка съвременна кухня може да бъде комбинирана с дървена трапезна маса и по-мек, текстилен характер на дневната. Метал, дърво, текстил и различни повърхности подсказват промяната на функцията.

Но е добре някаква нишка да преминава през цялото помещение. Дървото на масата може да се повтори в ниския шкаф в дневната. Цветът на кухненските фронтове може да се появи в малък детайл при дивана. Черните дръжки в кухнята могат да имат връзка с осветителните тела.

Така зоните са различни, но не изглеждат като три отделни интериора, събрани случайно.

Цветът може да разделя, без да чертае рязка линия

Боядисването на кухненската половина в синьо, а дневната в бежово е възможно, но това е най-буквалният начин за зониране и невинаги най-добрият.

По-интересен резултат се получава, когато цветовете се променят постепенно. Кухнята може да има например приглушени зелени фронтове, докато стените в цялото помещение останат светли. В дневната същото зелено може да се появи само в кресло, възглавница или текстил.

Така цветът не разделя пространството на две половини, а го свързва. При малко помещение това обикновено работи по-добре от много контрасти. Колкото повече резки цветови граници има, толкова повече окото започва да измерва отделните малки части.

Трапезната маса е естественият посредник

Когато между кухнята и дивана има достатъчно пространство, трапезарията може да бъде естественият преход между тях.

Масата принадлежи функционално към кухнята, но като мебел вече е по-близо до дневната. Затова тя прекрасно свързва двете.

Отделна висяща лампа над нея допълнително очертава зоната. При нужда може да има и собствен килим, макар че в по-малко общо помещение два килима – под трапезната маса и под дивана – могат да създадат прекалено много граници.

Понякога е достатъчно само дневната да има килим, а трапезарията да бъде обозначена от масата и осветлението.

Кухненският остров може да бъде граница, но не трябва да става бариера

Островът естествено очертава края на кухнята. От едната му страна се готви, а от другата могат да има столове и контакт с останалата част на помещението.

Но островът има смисъл само когато около него остава достатъчно място. В малка кухня добавянето му единствено с цел зониране може да доведе до обратния резултат – огромна мебел се появява точно в средата на основния маршрут.

Полуостровът понякога е по-подходящ. Той може да продължи кухненския плот и да обозначи границата, без да изисква свободен проход от всичките си страни.

Не е необходимо границата да бъде права

Кухнята не трябва да свършва на въображаема линия, след която внезапно започва дневната. Всъщност най-естествените пространства имат известна зона на припокриване. Трапезната маса принадлежи и на кухнята, и на дневната. Креслото може да бъде леко обърнато към масата. Кухненският остров може да се използва и за закуска, и за разговор с човек, седнал на дивана.

Това е едно от основните предимства на отворения план – хората могат да извършват различни дейности, без да бъдат изолирани един от друг. Ако прекалено настойчиво разделим всяка функция, губим именно това качество.

Най-честата грешка е прекаленото зониране

Килим под дивана, втори под масата, различна боя в кухнята, ламели зад дивана, три вида осветление, различен под и още един шкаф за разделител – всяко от тези решения може да работи самостоятелно. Събрани на едно място, могат да превърнат отвореното пространство в интериорна карта с прекалено много граници.

Обикновено са достатъчни два или три ясни сигнала. Например гърбът на дивана и килимът оформят дневната, а висящата лампа определя трапезарията. Или островът обозначава кухнята, докато различното осветление и мебелите вършат останалото.

Добре организираното отворено пространство трябва да позволява още от пръв поглед да разберем къде се готви, къде се храним и къде почиваме, без да виждаме физическите граници между тях.

И точно в това е балансът: кухнята и дневната трябва да бъдат достатъчно различни, за да имат собствен характер, но достатъчно свързани, за да продължаваме да ги усещаме като една просторна стая.