Почина Яйои Кусама - жената, която вдъхна живот на точките и тиквите

Огромна жълта тиква, покрита с черни точки. Стая от огледала, в която светлините се умножават, докато човек изгуби представа къде свършва пространството. Червена перука, ярки дрехи и точки върху почти всичко. Дори хора, които никога не са се интересували особено от съвременно изкуство, вероятно са попадали поне веднъж на света на Яйои Кусама.

Японската художничка, скулпторка, авторка и една от най-разпознаваемите фигури в съвременното изкуство е починала на 97-годишна възраст. Кусама е издъхнала на 14 август в болница в Токио вследствие на полиорганна недостатъчност. Нейното студио съобщи за смъртта ѝ близо две седмици по-късно, на 27 август. В изявлението се казва, че тя е продължила да рисува до последните си дни.

Зад ярките цветове и огромния международен успех обаче стои биография, която е много по-сложна от популярните фотографии на нейните тикви и огледални стаи. Кусама превръща повтарящите се зрителни образи, които я преследват още от детството, в художествен език. Преживява период, в който е почти забравена от големия свят на изкуството, а десетилетия по-късно се превръща в глобална знаменитост, чиито изложби събират огромни опашки.

Детето, което вижда света покрит с точки

Яйои Кусама е родена на 22 март 1929 г. в Мацумото, в японската префектура Нагано, в заможно семейство, занимаващо се с разсадници и търговия със семена. Детството ѝ обаче далеч не е спокойно. Тя има трудни отношения в семейството. Родителите ѝ очаквали тя да се омъжи и предпочитали да ѝ купуват кимона вместо бои и четки, посочва AP.

Още като дете Кусама започва да преживява халюцинации. Цветята сякаш започвали да говорят, а точки и повтарящи се мотиви се разпростирали върху предметите и пространството около нея. Вместо да се опитва просто да избяга от тези образи, тя започва да ги рисува.

Десетилетия по-късно именно те ще се превърнат в нейния визуален подпис.

Кусама продължава да говори за тези преживявания и в напреднала възраст. През 2017 г. разказва пред журналисти, че все още вижда точки, които сякаш се появяват върху дрехите, пода, тавана и предметите около нея. Образите от детството така остават част от художествения ѝ език през цялата ѝ кариера.

Войната и първите години като художничка

Детството ѝ съвпада и с Втората световна война. На 13 години Кусама е мобилизирана да работи във фабрика, произвеждаща плат за парашути за японската армия. След войната учи традиционната японска живопис nihonga в Киото, но сравнително бързо започва да усеща ограниченията на академичната система.

В Япония през 50-те години перспективите пред млада жена, решила да живее като независим авангарден художник, не са особено широки. Кусама постепенно започва да гледа към Съединените щати.

Решаваща за нея се оказва кореспонденцията с американската художничка Джорджия О'Кийф. Кусама ѝ изпраща свои рисунки и търси съвет как би могла да намери място в американския художествен свят. След няколко години подготовка напуска Япония и се установява в САЩ в края на 50-те.

Ню Йорк преди славата

Когато Кусама пристига в Ню Йорк, градът е една от лабораториите на новото изкуство. Абстрактният експресионизъм постепенно отстъпва пространство на попарта, минимализма, пърформанса и концептуалното изкуство.

Точно там тя започва своите прочути Infinity Nets – огромни платна, покрити с безброй малки повтарящи се форми, които образуват своеобразна безкрайна мрежа.

Работите са почти обсесивни като процес. Малкият жест се повтаря стотици и хиляди пъти, докато индивидуалната форма почти изчезва.

Кусама се движи в същите артистични среди, в които работят Доналд Джъд, Анди Уорхол и други бъдещи големи имена на американското следвоенно изкуство. Но успехът не идва лесно. Тя е японка, жена и чужденка в среда, в която големите възможности и институционалното признание все още до голяма степен принадлежат на мъжете. Самата Кусама по-късно многократно твърди, че идеи, които е разработвала, са били използвани от по-известни мъже художници, докато нейният принос е оставал на заден план.

Мебелите, които започват да се покриват със странни форми

През 60-те години тя разширява работата си далеч отвъд живописта.

Започва да покрива столове, дивани, обувки, лодки и други предмети с множество меки текстилни фалически форми. Тези произведения, известни като нейните „soft sculptures", са свързани и със собственото ѝ сложно отношение към сексуалността. Кусама говори за страха и отвращението си от секса и описва повторението като начин да овладее това, което я плаши.

Това е ключът към голяма част от нейното изкуство. Кусама не просто рисува нещо многократно, защото е намерила успешен декоративен мотив. Повторението при нея е метод - точката се умножава, докато отделният предмет и дори отделният човек започнат да губят границите си.

Оттук идва и една от централните ѝ идеи – self-obliteration, своеобразно заличаване на Аз-а.

Днес огледалните стаи на Кусама са сред най-фотографираните произведения на съвременното изкуство. Но историята им започва десетилетия преди социалните мрежи.

През 1965 г. тя създава Infinity Mirror Room – Phalli's Field. Огледалните стени умножават стотици меки обекти и създават впечатлението, че пространството продължава безкрайно.

Този принцип ще се превърне в един от най-прочутите ѝ художествени похвати.

По-късните Infinity Mirror Rooms използват светлини, цветове, отражения, тикви и различни обекти, така че посетителят вече не гледа произведението отвън. Той влиза в него.

Десетилетия по-късно именно тези инсталации се оказват почти идеални за ерата на смартфоните. Огледалата, светлините и безкрайните отражения превръщат всяко посещение в изображение, което хората искат да споделят. Иронията е, че Кусама е започнала да разработва тази идея още когато телефонът с камера е бил научна фантастика.

Изкуство, политика и скандал

Кусама не остава затворена в галериите. През втората половина на 60-те организира пърформанси и т.нар. happenings, включително акции с голи участници, чиито тела са покривани с характерните ѝ точки.

Някои са открито антивоенни и са насочени срещу войната във Виетнам. Други атакуват сексуалните табута и обществените норми.

Завръщането в Япония

През 1973 г., след повече от десетилетие в Съединените щати, Кусама се връща в Япония. Нюйоркският период е приключил, но не и непрестанната ѝ работа. Тя продължава да рисува и да създава скулптури и инсталации, а паралелно с визуалното изкуство пише поезия и романи.

През следващите години международното внимание към нея е значително по-слабо, отколкото в периода на нюйоркския авангард. Кусама обаче продължава да развива образите и идеите, които вече е превърнала в свой разпознаваем език – безкрайното повторение, точките, мрежите и постепенно все по-важните за творчеството ѝ тикви. Голямото международно преоткриване ще дойде по-късно, особено от края на 80-те и през 90-те години.

Тиквата, която се превърна в икона

Сред всички образи на Кусама вероятно само точките са по-разпознаваеми от тиквите.

Връзката ѝ с тях започва още в детството. Тя разказва за среща с тиква в семейната градина, която в детското ѝ въображение започнала да ѝ говори. Години по-късно тиквата се превръща в постоянен мотив в рисунките и скулптурите ѝ.

Най-популярни стават големите жълти тикви, покрити с черни точки. Те са едновременно странни и приятелски, органични и почти комиксови. И са безпогрешно разпознаваеми като Кусама.

Особено известна е жълтата тиква на японския остров Наошима, която с годините се превръща почти в символ на острова и на японското съвременно изкуство.

Вторият живот на кариерата ѝ

Историята на Кусама е необичайна и защото най-голямата международна слава идва сравнително късно.

Ключов момент е Венецианското биенале през 1993 г., когато тя представлява Япония и създава огледална среда, изпълнена с малки тикви. Това е част от голямото преоткриване на художничката от международните институции.

Следват големи ретроспективи. Нейното творчество е представено в Museum of Modern Art в Ню Йорк през 1998 г., Tate Modern в Лондон през 2012 г. и Hirshhorn Museum във Вашингтон през 2017 г.

Публиката вече е огромна. За някои изложби посетителите чакат с часове, за да получат десетки секунди в огледална стая. Кусама постепенно преминава границата между голямо име в съвременното изкуство и истински попкултурен феномен.

Художничката, която модата също поиска

Славата ѝ далеч надхвърля музеите. С характерната си червена перука и дрехи на точки самата Кусама постепенно се превръща в част от визуалния си свят.

Една от най-видимите срещи между изкуството ѝ и масовата култура са колаборациите с Louis Vuitton. При кампанията от 2023 г. фасади и витрини на марката по света са покрити с точки, а огромни фигури на художничката се появяват върху магазини.

The Guardian припомня, че през 1962 г. нейни Infinity Net произведения са продавани на художниците Франк Стела и Доналд Джъд за по 75 долара. През 2014 г. White No. 28 достига 7,1 млн. долара на търг - тогава рекорд за произведение на жива жена художник.

Reuters отбелязва, че през последните десетилетия произведенията ѝ многократно достигат милионни цени и тя се превръща в рядък пример за жена от своето поколение, постигнала едновременно огромно институционално, публично и търговско признание.

Признанието от Япония идва късно, но категорично

Отношението на Япония към Кусама също се променя драматично. Художничката, която като млада напуска страната в търсене на свобода и международна сцена, в края на живота си е сред най-прославените японски творци.

През 2016 г. получава японския Орден на културата - едно от най-високите национални отличия в областта на културата и изкуствата.

Година по-късно в Токио отваря и Yayoi Kusama Museum, посветен на нейното творчество.

А през 2026 г., само месеци преди смъртта ѝ, Museum Ludwig в Кьолн организира голяма изложба, посветена на Кусама по повод 50-годишнината на музея.