Обиколете Източни Родопи за 4 дни

Някои места в България могат да бъдат разпознати почти веднага – алпийските била на Рила, старите къщи на Копривщица, широките плажове на Черноморието. Източните Родопи са по-трудни за определяне. На едно място пътят се спуска към огромна водна повърхност, на друго Арда прави почти невъзможен завой между скалите, а няколко километра по-нататък върху гол хълм се появяват изсечени в камъка ниши, гробници и светилища.

Тук планината не е висока и драматична по класическия начин. Тя е разчупена, суха на места, покрита с ниска растителност и прорязана от реки и язовири. Селата са малки, някои почти обезлюдени, а пътищата непрекъснато сменят посоката си.

Затова Източните Родопи лесно могат да бъдат превърнати в лоша екскурзия. Ако се опитаме да отбележим всички забележителности на картата, ще прекараме половината време в автомобил. По-добрият вариант е да изберем няколко силни места и да оставим пространство между тях. За три дни може да се направи много добър маршрут около Кърджали. Ако имаме четвърти, вече си струва да продължим към Маджарово, където пейзажът отново се променя напълно.

Ден първи: Перперикон, Кърджали и водата

Ако пристигаме от София, няма голям смисъл още първия ден да се опитваме да стигнем до най-далечните точки. Кърджали е удобна база, защото около него са събрани няколко от най-силните места в района.

Първата спирка може да бъде Перперикон. Скалният град се намира на около 20 километра североизточно от Кърджали и е едно от местата, за които трябва да предвидим повече време, отколкото изглежда на картата. Археологическият комплекс се развива върху висок скален хълм, а историята му обхваща различни епохи – от древни култови практики през античността до средновековния период.

Перперикон не е обект, който се вижда за петнайсет минути от паркинга. Има изкачване и голяма открита част, затова през топлите месеци ранното посещение е много по-приятно. Към момента официалният туристически портал на Кърджали посочва работно време от 8 до 20 часа всеки ден.

За снимки най-интересна е не само археологията отблизо. Когато се изкачим по-високо, започва да се вижда истинският мащаб на мястото – каменните структури остават на преден план, а зад тях се разтварят ниските хълмове на Родопите. След Перперикон няма нужда веднага да търсим следващото светилище. Върнете се към Кърджали и оставете втората половина на деня за водата.

Язовир „Кърджали" е по-интересен от една отбивка за снимка

Огромната водна площ започва почти непосредствено до града, но истинският характер на язовира се усеща по пътищата, които следват неговите ръкави. Една от най-фотографираните гледки е меандърът „Завоя" в посока Стар Читак, Рибарци и Сухово. Официалният туристически портал на Кърджали го включва сред основните природни места около язовира.

Тук няма монумент или музей, който трябва да бъде „разгледан". Има път, вода, стръмни зелени склонове и онзи характерен завой, при който язовирът изглежда почти като огромна река, сгъната между хълмовете.

Това е и първото място по маршрута, където има смисъл да чакаме светлината. По обяд водата може да изглежда плоска и твърде ярка. В късния следобед сенките започват да очертават релефа и пейзажът става много по-дълбок. Ако пътуването е фотографско, точно тук бих оставила края на първия ден. Не е необходимо да се прибира още една забележителност преди вечеря.

Ден втори: Дяволският мост и Ардино

Вторият ден е единственият, в който си струва да се отдалечим на запад от Кърджали. Целта е Дяволският мост. Пътят до него сам по себе си е част от преживяването. Родопите постепенно се затварят около Арда, селата стават по-малки, а след Ардино пейзажът вече няма почти нищо общо с широката водна повърхност от предишния ден.

Дяволският мост е построен в началото на XVI век върху стар път през планината. Каменното съоръжение е дълго 56 метра, а централният му свод се издига на около 11,5 метра над реката. На снимките често изглежда като мост, до който автомобилът спира непосредствено.

Реалността е малко по-различна. Официалната туристическа информация посочва, че до района се стига по черен път и че около обекта има изградена туристическа инфраструктура. Условията на подобни планински пътища обаче могат да се променят след дъжд или ремонт, затова последният участък е добре да се провери непосредствено преди пътуването. И тук няма причина да бързаме. Мостът е много по-впечатляващ, когато слезем към реката и го видим в контекста на пролома.

Къде е снимката на Дяволския мост

Класическият кадър е ниско до водата, откъдето трите каменни свода се виждат заедно с отражението им. Но има и друг поглед. Община Ардино поддържа стария кервански път над района именно като място, откъдето се откриват панорамни гледки към моста. Отгоре конструкцията вече не е единственият герой на снимката. Вижда се колко малка всъщност е спрямо планината и колко дълбоко Арда е прорязала терена.

След това си струва да се спре в Ардино, вместо веднага да се потегля обратно. Ако времето позволява и искаме още един археологически обект, наблизо са Орловите скали с издълбаните в скалния масив трапецовидни ниши. Ако обаче целта е пътуване без непрекъснато тичане между обекти, бих оставила деня само за Дяволския мост, Ардино и пътя обратно. Източните Родопи са едно от местата, където самото шофиране понякога е част от маршрута.

Ден трети: Татул и най-странният пейзаж на юг

На третия ден тръгваме в обратната посока – към Момчилград. Оттам до Татул са около 15 километра, а археологическият комплекс е само на няколкостотин метра от селото. Това го прави значително по-лесен за посещение от някои други тракийски обекти в Родопите. Татул е малък в сравнение с Перперикон, но визуално е съвсем различен.

В центъра стои скалният масив с характерната пресечена пирамида, около който са открити съоръжения от различни исторически периоди. Мястото често се свързва популярно с култа към Орфей, но тук е добре да бъдем внимателни: връзката с конкретната историческа фигура остава интерпретация, а не установен факт.

И без тази легенда Татул е достатъчно интересен. Човек вижда колко силно естественият камък е бил променян и използван в продължение на векове. Комплексът не е огромен и точно затова не изморява след Перперикон. През летния сезон Община Момчилград посочва работно време от 9 до 20 часа, а през зимния – до 17 часа.

След Татул не бързайте обратно към града

Тук бих оставила няколко часа без предварително набелязан „голям обект".

Районът около Момчилград и селата на юг е една от онези части на Родопите, в които най-силният кадър невинаги има табела. Появяват се стари каменни къщи, малки махали, празни дворове, тютюневи постройки, стада по склоновете и села, в които много от къщите вече се използват само сезонно.

Но точно тук трябва да има и малко туристическа етика. Обезлюденото село не е декор. Ако къщата изглежда изоставена, това не означава, че няма собственик. Дворовете и сградите не са свободни фотографски площадки. Най-добрите кадри често са от самия път – къща върху склон, стара чешма, минаре между хълмовете или празна улица в късния следобед. Това е Родопата, която туристическите брошури по-трудно показват.

Ако имаме само три дни

Тук маршрутът спокойно може да приключи. Перперикон и язовир „Кърджали" през първия ден, Дяволският мост и Ардино през втория, Татул и районът на Момчилград през третия дават достатъчно различни лица на планината, без всяка сутрин да започва с двучасово шофиране. Но ако разполагаме с още един ден, бих направила една промяна. Не бих добавила още три тракийски светилища. Бих тръгнала към Маджарово.

Ден четвърти: Маджарово и Арда

Пейзажът около Маджарово е една от причините заглавието „България като друга планета" да не звучи прекалено пресилено. Градът се намира в огромна древна вулканична калдера, а Арда преминава през скалния пейзаж в широки завои. В района се срещат редки грабливи птици, включително белоглави и египетски лешояди, и именно тук се намира Природозащитният център „Източни Родопи". Най-хубавото е, че не е необходимо да правим сериозен планински преход, за да видим реката.

Община Маджарово посочва лесно достъпни меандри само на около три километра североизточно от центъра по асфалтовия път към Бориславци. Това е един от най-силните фотографски участъци на целия маршрут.

От високите точки Арда се извива между скалите, а отдолу остават пясъчните брегове и растителността около реката. При подходящо време над скалните стени могат да се видят и лешояди. Тук вече си струва да имаме бинокъл.

Ако искаме да слезем до Арда

От Природозащитния център има кръгов пешеходен маршрут към реката. Описаният маршрут е около три километра и приблизително два часа с връщането. Той не е технически сложен, но има една особеност, която през август е много по-важна от денивелацията – почти няма сянка.

Затова в горещо време този преход е по-добре да остане за сутринта или по-късния следобед. Вода трябва да се носи, защото по трасето няма чешми. И тук бих завършила пътуването. Не с още една крепост, още един музей или още една отметка на картата, а край Арда.

Къде всъщност са най-хубавите снимки

Ако пътуването е и заради фотографията, четири места заслужават специално планиране на часа.

При Перперикон ранната сутрин помага не само за светлината, но и за жегата. Камъкът и сухият пейзаж изглеждат много по-релефни при ниско слънце. При язовир „Кърджали" и „Завоя" бих избрала късния следобед. Водата и склоновете имат нужда от странична светлина.

При Дяволския мост интересният кадър зависи от нивото на реката и светлината в тесния пролом. Освен класическата позиция край водата, заслужава си да се потърси и панорамният поглед от стария кервански път. А Маджарово бих оставила за края на деня. Когато скалите започнат да стават оранжеви, реката отдолу изглежда почти нереална.

Кога да тръгнем

Източните Родопи могат да бъдат красиви през цялата година, но за подобен маршрут пролетта и есента са особено удобни. През пролетта пейзажът е по-зелен, температурите позволяват повече ходене, а районът е особено интересен за наблюдение на птици. Ранната есен носи друга палитра – сухи треви, топла светлина и по-малко агресивно слънце.

В разгара на лятото пътуването е напълно възможно, но часовете имат значение. Перперикон, Татул и маршрутите около Маджарово са открити и по обяд жегата може да промени напълно преживяването.

Зимата дава чисти пейзажи и почти никакви туристи, но денят е къс, а при отдалечените пътища условията трябва да се проверяват предварително.

Не събирайте Родопите

Най-голямото изкушение при подготовката на това пътуване идва от картата. Около Кърджали започват да се появяват десетки точки – Харман кая, Утробата, Орловите скали, Каменните гъби, Каменната сватба, крепости, ниши, водопади, мостове и още светилища. Изведнъж четири дни изглеждат като възможност да видим всичко.

Не са. Разстоянията в километри са измамни, защото планинските пътища са бавни. А ако всеки ден съдържа шест спирки, накрая Перперикон, Татул и Дяволският мост започват да се сливат в поредица от паркинги и снимки.

По-добрата версия на Източните Родопи има празни места в програмата. Кърджали може да остане основна база. Оттам правим един ден на запад към Ардино, един на юг към Момчилград и оставяме четвъртия за Маджарово. Не сменяме хотел всяка вечер и не прекарваме пътуването в събиране на километри.

Защото най-странното в тази част на България не е нито един отделен обект. То е в преходите между тях.

Сутринта стоим върху скален град, следобед гледаме огромен язовир между зелените склонове. На следващия ден слизаме към каменен мост от XVI век, а ден по-късно Арда се извива под нас в древен вулканичен пейзаж и над скалите кръжат лешояди. И някъде между две почти празни села започваме да се питаме как това все още е същата планина.