Напишете дума/думи за търсене

Невъзможните жени на Пабло Пикасо

За него съвременниците му казват, че сменя партньорките си така често, както сменя стиловете в рисуването си. Един от най-гениалните художници на XX век е известен в света не само с живописните си творби, графики и керамични скулптури, но и с безбройните си сексуални връзки.

Своите жени и метреси той увековечава в произведенията си, но това не му пречи да проявява към тях емоционална грубост и егоцентризъм. Неговата арогантност и мания за величие се проявяват с пълна сила и в отношенията му с нежниня пол. Той твърди, че за него има само два вида жени - “богини” и “изтривалки”. И с удоволствие често превръща богините в изтривалки, защото инстинктът му за разрушение е силно развит. Според неговите биографи целият му живот е борба между инстинктите му за съзидание и разрушение и затова в крайна сметка довежда музите си до лудост и смърт.

Пикасо има две съпруги - Олга и Жаклин, и четири деца от три жени. И въпреки многобройните си любовни увлечения, основна роля в неговия живот и творчество имат седем жени, чиито връзки с него променят коренно съдбите им.

Фернанда Оливие (1881-1966)

С тази необикнавено красива млада жена художникът се запознава в Париж през 1904 г., където отива, за да стане световно известен. Тя е първата му дълготрайна връзка и голяма любов и той е толкова запленен от нея, че Фернанда става обект на неговия розов период. Тя e омъжена и въпреки това живее с него 7 години. Пикасо иска от нея само едно - да лежи на дивана в ателието му и да създава чувствена обстановка край него. Рисува около 70 нейни портрета. Тя била модел и на други художници, но Пикасо й забранява да позира за други. Младата жена обаче мечтае за дом и деца, много е ревнива и тази нейна ревност подтиква Пабло да я напусне и да избяга с друга красавица - Марсел.

Ева Гуел (1885-1915)

Пикасо нарича Марсел Ева - като първата жена. С нея той има връзка още докато живее с Фернанда, а Ева живее с полския художник Маркуси. В тази крехка и изящна жена художникът се влюбва истински. През този период на неговия статив се появяват едни от най-жизнеутвърждаващите и радостни картини. Тяхното щастие обаче е съвсем кратко - Ева умира от туберкулоза. Но по време на нейното боледуване Пикасо вече има връзка с Габи Леспиназе.

Олга Хохлова (1891-1955)

Именитата руска балерина художникът среща в Рим в трупата на знаменития по това време балет на Дягилев. Той подготвя там постановката “Парад”. В Рим Пикасо попада благодарение на неговия приятел Жан Кокто, който работи по тази постановка. Именно в Рим през пролетта на 1917 г., след едногодишна скръб по Ева, Пикасо се влюбва отново. Олга е дъщеря на царски генерал, с добри обноски и славянски чар. Страстта между двамата е толкова силна, че Пикасо й прави предложение за брак. Двамата се венчават през 1918 г. в Париж в руския православен храм “Свети Александър Невски”. Гости на церемонията са известни личности от тази епоха - Дягилев, Аполинер, Гертруд Щайн, Матис, Кокто. С годините обаче семейното щастие на художника е помрачено от непреодолимото желание на младата жена да живее светски живот в Париж и да влезе във висшето общество на всяка цена. Отначало художникът се поддава на нейните желания, купува замък, посещава светски приеми, но постепенно този снобски живот му омръзва и го озлобява.

На 40 години Пикасо за първи път става баща. Ражда се синът му Пауло. Това събитие изпълва художника с радост и гордост и той прави много рисунки на сина си и жена си. След раждането на детето обаче балерината напълнява, загубва стройните си форми и се превръща в една вечно недоволна ревнивка. Нейната необуздана ревност към бившите любовници на художника превръща живота му в ад. Свободолюбивата натура на Пикасо влиза в конфликт и със снобския светски живот, който трябва да води заради нея. Той започва да ненавижда жена си и да излива тази своя ненавист върху платното. Изобразява я ту като кон, ту като мегера (зла и отмъстителна жена, в древногръцката митология олицетворение на гнева и отмъстителността). Въпреки всички скандали и недоразумения Пабло не иска развод. Първа не издържа Олга. Тя не може да понася ненавистта и грубостта на мъжа си, както и неговата любовница - 17-годишната Мари-Терез. През 1935 г. напуска заедно със сина си семейния дом. Съпрузите не се развеждат, но си поделят имуществото, защото когато се женят, Пикасо вярва, че това е за цял живот и записва в брачния договор, че имуществото и картините им са обща собственост.

Мари-Терез (1909-1977)

Със 17-годишната девойка Пикасо има връзка още докато живее с Олга. Той я среща през 1927 г. на улицата сред тълпата. Омайват го нейните гълъбово сиви очи. Мари му помага да забрави кошмара на семейния живот. Според неговите биографи за 50-годишния по това време художник започва най-голямото сексуално увлечение в живота му, което не познава граници и табута. Той е сигурен, че двамата ще извършат велики дела. Мари обаче е много млада, не познава творчеството на Пабло. Нейните интереси са в друга насока. Тя обича плуването, гимнастиката, алпинизма. Но девойката е послушна ученичка, подчинява се на желанията на Пикасо и е готова на всякакви експерименти. На 5 октомври 1935 г. тя му ражда дъщеря Мая (Мария де ла Консепсион). Само една година по-късно художникът започва афера с Дора Маар. Мари-Терез се обесва през 1977 г., четири години след смърт-та на Пикасо. Синът на Мая Оливер Видмайер написва през 2004 г. книгата “Пикасо: истинската семейна история”.

Дора Маар (1907-1977)

Дора Маар е югославянката Теодора Маркович - талантлива фотографка и художничка. На културната общественост е известна с това, че след срещата си с Пикасо документира създаването на неговата прочута картина “Гуерника”, която той рисува след бомбардировката на града от германците през испанската гражданска война. С Дора го запознава приятеля му Пол Елюар. Художникът е привлечен от черните й коси и блестящи очи. Връзката им продължава 10 години, но тя съвсем не е хармонична. Като творец Дора е с независимо мнение и страда дълбоко от деспотичния характер на Пикасо. Въпреки това остава с него. Но когато става ясно, че не може да има деца, художникът започва да се държи изключително грубо и унизително с нея, въпреки че по време на връзката им той рисува много скици, акварели и живописни платна, които свидетелстват за щастливи моменти между тях. Дора трудно издържа неговия деспотизъм и егоцентризъм. Докато живее с нея, той не напуска Мари-Терез и отскача ту при едната, ту при другата според настроенията си, без да се съобразява колко дълбоко наранява Дора. Въпреки това я нарича “моята лична муза”. Това не му попречва да я напусне заради Франсоаз. Маар се връща към рисуването и прави изложба в Париж малко след раздялата им. За жалост умира бедна и самотна.

Франсоаз Жило (1921)

20-годишната Франсоаз влиза в живота на художника, когато той е 60-годишен. Тя го пленява с френското си изящество. Любовта към нея го окриля и той купува за нея приказния замък “Грималди”. Франсоаз го дарява с две прекрасни деца - Палома и Клод. Става негова помощничка и ученичка. Вдъхновява го за една от най-красивите му картини - “Жената-цвете”. Въпреки това го напуска дълбоко наранена от неговата грубост и мания за величие. Раздялата е съпроводена със скандали и обиди. Но това не е нещо необичайно за ексцентричния творец. С грозни скандали той напуска, почти всяка от своите любовници. Франсоаз моли Пикасо да даде фамилията си на двете им деца и той се съгласява. Това обаче не му пречи да се ожени тайно за следващата жена в живота му - Жаклин. 11 години след раздялата си с художника Франсоаз издава скандалната си книга “Живот с Пикасо”. В нея тя описва цялата трагедия на съвместния им живот. Нейната оценка за взаимоотношенията на Пикасо с хората е твърде шокираща: “Той се отнася с хората като с кегли - удря с топката един, за да събори друг.” След като разбират истината, Палома и Клод прекъсват своите контакти с баща си. Франсоаз се омъжва за американски лекар, рисува, става професор по живопис в Калифорнийския университет. Илюстрира и четири книги.

Жаклин (1926-1986)

Изоставен и самотен, през 1953 г. Пикасо среща Жаклин - чернокоса испанка, 40 години по-млада от него. Тогава той е на преклонна възраст, но въпреки това двамата сключват брак през 1961 г. Някои негови биографи твърдят, че това е идеалният брак, към който геният се е стремил цял живот. Жаклин е умна и практична, съумява да върти цялото домакинство и се превръща в незаменима спътница на художника. Тя забранява на всичките му бивши любовници и на децата му да се виждат с него. Поддържа контактите на съпруга си с почитателите на творчеството му. Пикасо я обожава, тя него също. Живеят заедно 20 години. Тя става негова вдовица. На погребението на художника забранява на Палома и Клод да присъстват. Жаклин се застрелва през 1986 г.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X