Напишете дума/думи за търсене

Даян Крюгер: Кой има нужда да му казват какво да мисли?

Едва ли има някой, който да не е чувал за хубавата Елена от Троя. Именно с тази роля във филма „Троя“ от 2004 г. Даян Крюгер пробива в голямото кино. Тя е немска актриса, а освен това и бивш модел. Във филмовата си кариера си партнира с голям брой известни кино звезди, един от които е Никълъс Кейдж.

Даян, имате ли човек, при когото ходите за съвети?

Да, имам – ходя на терапия! Това ми помогна много.

Това ли е американското влияние върху Вас?

Да! Точно така. Защото в Европа никой не пита „Какво ти има?“ и ти да отговориш „Толкова много неща, даже нямаш представа!“ (смее се). В Америка хората говорят за това, така че не е кой знае какво. Хората си тръгват от работа, за да ходят на терапия. Първоначално си мислех, че е лудост, но трябва да кажа, че е освобождаващо. Мисля, че това ме направи по-добра актриса.

Как така?

Защото не се объркваш. Знаеш, че това е работа, а другото – друго... или ако използваш нещо от личния си живот за работата, си способен, знаеш, да правиш по-добри избори кое къде да сложиш.

Имате ли нужда да разделяте нещата едно от друго в живота си?

Мисля, че за да съм способна да правя това, което правя, имам нужда. Просто не искам повече да си нося работа за вкъщи. Понякога не можеш да спреш. Ако си плакал цял ден, няма да се прибереш вкъщи и да кажеш: „Хайде да излезем и да празнуваме!“ Влюбена съм в моя партньор, не в моя колега от снимачната площадка. Макар че и това се случва.

Докато се развивахте, много се говореше за Метода „Де Ниро“ и този стил на актьорска игра. Чувствахте ли, че той може да е подходящ за Вас?

Не. Винаги е имало две школи за това. Мисля, че Джак Никълсън го нарече „актьорска игра.“ Тоест включваш се и се изключваш. Не съм сигурна, че съм напълно способна съвсем да се изключа понякога, но наистина се опитвам. Отидох в школата, в която се играе по метода, и ме помолиха да играя артишок. Помислих си: „Това никога няма да ми потрябва“. След това отидох в Le Cours Florent, което е много старо актьорско училище във Франция, учих Виктор Юго и стария училищен материал. Това те подготвя да си на сцената, да те гледат и всички тези неща, които са странни, когато си пред камера съвсем в началото.

Някога било ли Ви е срам от камерата?

О, разбира се! В първия ми филм се опитах да се скрия от нея. Мисля, че е човешко да не искаш да се показваш. Ако искаш да плачеш, не искаш всички да те гледат, нали? Очевидно знаеш, че играеш за пред камера, но сякаш инстинктивно си вдигаш ръцете към лицето. Но се учиш покрай другите актьори. Първият ми филм беше с Денис Хопър и той ми каза, че съм най-неопитният човек, който е виждал. И ме научи на всичко.

На какви неща?

На основните. Като да не се криеш от камерата! Ако камерата не те вижда, няма смисъл, нали?

Мислите ли, че ще бъде различно за следващото поколение актьори, които са израснали със смартфони и социални медии? Те постоянно правят неща за пред камерата.

Може би. Трудно е да се каже, но мисля, че да. Повечето хора се срещат в Тиндър, нали? Бях на премиера скоро и актьор, който играеше във филма, доведе приятелката си. Бях пийнала и попитах: „О, как сте се срещнали?“ И те казаха: „От Тиндър!“ И аз бях като: „Какво?!“ Мислех, че от Тиндър само правиш секс. Не знаех, че всъщност излизаш на срещи. Толкова изоставам...

В наши дни повечето хора се срещат по интернет.

Браво на тях! Много по-лесно е, нали? Едно време си казвах, че никога няма да срещна никого от само себе си. Все разчитах на приятелите си да ми намерят гадже.

За съжаление, много хора не чакат за това и просто се запознават, използвайки доста странни начини.

Случвало ми се е да съм в бар в някой край на света и да дойде мъж при мен, на когото му личи, че знае коя съм, но се опитва нескопосано да изиграе, че изобщо няма представа от моята особа.

Много хитро.

Аз лично не харесвам изкуствени хора. Особено в сферата, в която работя, може да има много лицемерие. Мисля, че сам правиш избора си. Ти избираш кой да е около теб.

Изглежда, че сама вземате своите решения.

Винаги съм се чувствала свободна. Не позволявам на никого да взема решения вместо мен. Направих си профил в Инстаграм преди години и всъщност е доста интересно да споделям неща, които искам, с публиката и да виждам реакциите й. Понякога хората не се съгласяват с мен, понякога се. Но мисля, че целта е да показвам или споделям части от живота ми, които обикновено интервю или снимка не могат да покажат.

Чувствате ли, че може да бъдете по-смела сега, също и в ролите, които избирате, като актриса?

Да, като остарявам и трупам повече житейски опит, имам възможността да допринасям повече за ролите. Също така не ме е страх да попитам за нещата, които трябва да мога да играя. Учиш се, че трябва да заставаш зад себе си. Ако работя, то е защото съм го избрала и ми доставя удоволствие и вярвам в това, което правя.

Понякога избирате ли роли, защото искате да дадете гласност на световни въпроси?

Не мисля, че избирам роли, за да дам гласност. Но мисля, че като гражданин на света се интересувам от това какво се случва, нали? Така че, ако съм чела сценарий, в който се говори за дадени неща, шансовете са да се интересувам от това. Не съм сигурна, че искам да направя персонално политическо изложение или да коментирам нещо. Не съм сигурна, че това е ролята ми като актьор. Просто съм тук, за да разкажа историята. Но знам, че като зрител, харесвам филми, които да имат няколко пласта. Но, например, когато направих филм за Мария Антоанета – хората във Франция са разединени дали тя е богиня или най-лошият човек, живял някога – аз никога не казах своята гледна точка.

Защо не?

Защото това не е ролята ми. В личен план, ако отидем на вечеря, може и да говоря за това. Но мисля, че хората са достатъчно умни да съдят за себе си. Мразя филми, които проповядват. Кой има нужда да му казват какво да мисли?

Източник: The Talks

* техника на проучване, която може да отнеме много време, като принуди актьора да достигне до крайности. Робърт Де Ниро е известен със своята отдаденост на проучването. За "Разяреният бик" Де Ниро наддава 25 кг. и взима изтощителни уроци по бокс; научава се да свири на саксофон за "Ню Йорк, Ню Йорк"; за "Нос Страх" си изпилва зъбите; а за ролята си на Ал Капоне в "Недосегаемите" прави нещо, което зрителите така и не виждат – поръчва си бельо-копие на носеното от Капоне.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X