конфликт

Ако зададете този въпрос на двайсетгодишен човек, вероятно ще получите категоричен отговор: любовта, разбира се. На двайсет любовта изглежда като най-важното събитие в живота

В началото двете често изглеждат еднакво. Постоянно мислиш за човека. Искаш да бъдеш с него непрекъснато. Настроението ти зависи от вниманието му. Липсата му боли физически

Има една сцена, която почти всеки дом познава - спор между родители, който „уж не е за детето". Гласовете се повишават, думите стават по-рязки, а вратата към стаята на тийнейджъра остава полуотворена

Рядко една връзка приключва заради едно голямо събитие. Много по-често тя се променя бавно, почти незабележимо. Не в един момент, а в десетки малки ситуации, които остават неизказани

Едва ли има човек, който искрено да обича конфликтите. Повечето от нас ги избягваме, премълчаваме, отстъпваме, приключваме разговора с "няма значение", само за да няма напрежение

Съвременният родител живее в постоянен режим на догонване. Работа, сметки, задачи, телефони, графици, училище, тренировки, пазаруване, готвене. Денят свършва

Случва се много хора да изпитват странното усещане, че приятелите им тайно ги харесват по-малко, въпреки че няма реална причина да мислят така. Понякога едно неловко изречение

Блейк Лайвли и Джъстин Балдони леко изненадващо, но съвсем официално сложиха край на продължилия близо година и половина правен конфликт около филма „Никога повече" (It Ends With Us)

Пролетта не е сезон. Пролетта е компромис. Между сутрешния студ и следобедното „ама защо си ме облякла толкова дебело". Между прогнозата и реалността. Между теб и едно дете

Има един момент в живота на всеки мъж, в който той застава в кухнята, държи две чаши – едната за нея, другата за себе си – и се пита с напълно сериозен поглед: как, по дяволите, стигнахме дотук