Аушвиц - музеят на Ада | Всичко за жената

От Младен Боев

До ден днешен надписът Arbeit macht frei или "Трудът освобождава", посреща над портата на Аушвиц влизащите в нацисткия концлагер от Втората световна война. Мястото на една от най-големите човешки трагедии на ХХ век е превърнато във възпоменателен музей, в който се почита паметта на стотиците хиляди страдали или загинали между оградите на лагера.

Почти всичко е съхранено така, както са го заварили съветските войници, когато освободили Аушвиц на 27.01.1945 г. Двете

триметрови телени огради,

които отделят мястото от външния свят, до днес стоят непокътнати. На всеки петдесетина метра застрашително са надвиснали дървените вишки, от които войниците стреляли по бегълците или непокорните затворници. Запазени са изцяло и няколко реда ниски и дълги тухлени постройки, в които между 1941 и 1945 г. се разиграват

нечовешките жестокости, болка и героизъм, с които Аушвиц е останал в историята

Първото впечатление от Аушвиц може да заблуди посетителя. Нищо във вековните гори, ограждащи намиращия се на стотина километра от Краков полски град Освиенцим, не подсказва за ужаса, който се е случил там преди едва 80 години. Въздухът е чист, обстановката е спокойна и подредена. Дори и ниските тухлени сгради на лагера могат да изглеждат съвсем нормално в хубав слънчев ден. Единственото, което подсказва за историята на мястото, се чете в лицата на посетителите на музея. Тъгата, надвиснала над мястото през последните 80 години смазва всеки, престрашил се да види с очите си този паметник на човешката жестокост. Аушвиц все още изпълва хората със страх, но не за живота им. Това, което сковава сърцето при посещението на музея, е по-скоро ужасът от съществуването на така добре

документираното доказателство за това какво са способни да си причинят хората

Аушвиц е комплекс от три лагера, разположени на няколко километра един от друг. Музеят се намира на мястото, където през май 1940 г. SS за пръв път започват да изпращат германски престъпници, които трябва да изкупят престъпленията си чрез непосилен труд в близките фабрики на големи германски компании. По-късно той започва да приема все повече полски и руски затворници, докато накрая не се пълни с евреи. В една от постройките на лагера – Блок 11, през септември 1941 г.е проведена и първата тестова масова екзекуция чрез обгазяване с отровния газ “Циклон Б”. Първите жертви са руски военнопленници, а избраният метод за умъртвяването им се оказва смразяващо ефективен. Скоро обаче капацитетът на войнишките бараки за настаняване става недостатъчен. Крематориумът също не може да поеме цялото количество трупове, от които германците трябва да се отърват.

Затова и в близост до първия лагер нацистите построяват негово разширение: Аушвиц-II-Биркенау. Там те изграждат 4 нови газови камери с инсинератор към всяка от тях. Mястото става плацдарм на нацистките планове

да изтребят цялото еврейско население

в Европа. От заточените 1,3 милиона между 1940 и 1945 г. там са убити или загиват от глад, болести или преумора повече от 1,1 милиона човека. От тях 90% са евреи, но огромен брой жертви има сред ромското население на Европа, както и поляци и руски военнопленници.

Днес целта на музея на Аушвиц е да почете жертвите на нацисткия терор, но и да шокира посетителите, като придаде плътност на сухата статистика. За да получат представа за

размера на нещастието,

разиграло се между оградите на лагера, експозицията представя нещо съвсем обикновено – вещи. Всички най-тривиални и обикновени предмети, които са намерени в лагера след освобождаването му, са изложени за посетителите. С маниакална последователност германците събирали и класифицирали всички притежания на изпратените в Аушвиц хора. Зад витрини в стаи с размери на малко хале са изложени планини от тенджери, четки, гребени, куфари. Върху всеки куфар е изписано с бяла боя името на собственика му, тъй като нацистите карали хората да си ги надписват, за да повярват, че някой ден ще си получат вещите обратно. Зад витрини са изложени всевъзможни документи, отнасящи се до затворниците в лагера – от формуляри за постъпване през опис на иззети вещи до лична кореспонденция между коменданта Рудолф Хьос и Хайнрих Химлер. В една от стаите посетителите виждат истински планини от очила с всевъзможни размери, форми и диоптри. След тях са изложени три огромни купчини от обувки – първата с мъжки, втората - с женски, а третата – с детски. В купчината се различават топли зимни ботуши, летни сандали, обикновени галоши, скъпи или най-евтини, почти нови официални обувки или износени до безформеност чепици. Тук за повечето посетители напорът на сълзите вече не може да бъде потиснат.

Най-шокиращото от експозицията

в Аушвиц е събрано в стая с размери около пет на три метра. Първият експонат в нея е малко парче въже. То е на пръв поглед съвсем обикновено, но според надписа на табелата до него нишките, използвани за изтъкаването му, са от човешка коса.

Нацистите явно ценят косата

като материал за платове или въжета. Затова и всеки умъртвен от тях човек в Аушвиц бил старателно бръснат, преди да бъде кремиран. Така в Аушвиц били събрани над 5 тона коса, открити от съветската армия при освобождаването на лагера. Днес в тази голяма и затъмнена стая са запазени последните физически останки на стотици хиляди хора. Два от намерените пет тона човешка коса са изложени зад огромна витрина. От уважение към паметта на загиналите в тази стая е забранено да се снима. Гледката на всичката тази човешка коса обаче е толкова смразяваща сама по себе си, че са малко хората, които биха искали да запазят спомен от този експонат.