Елизабет II: „Никога не се оплаквай, никога не се обяснявай“

На 96 години почина кралица Елизабет Втора. Тя бе една от най-известните и уважавани личности на Земята. Не само защото управляваше 70 г. най-голямата монархия в света, а защото успя да я промени така, че да устои на превратностите на времето.

Когато говорим за царуването на покойната британска кралица Елизабет II, трябва да се отчита, че тя не е била възпитавана и обучавана като евентуален наследник на короната. Когато се ражда на 26 април 1926 г., на трона е нейният дядо Джордж V. Но тъй като е дете на по-малкия му син, при това момиче, никой по онова време не слага Елизабет в сметките за бъдещето на монархията.

До 10-годишна възраст Лилибет, както е детският й прякор, расте като повечето момичета от благороднически семейства. Получава обучение у дома по писане, четене, френски език, пиано и танци. Когато обаче чичо й Едуард VIII изненадващо абдикира през 1936 г., предизвиквайки конституционна криза с желанието си да се ожени за разведена американка, ситуацията неочаквано се променя. Елизабет започва да се обучава в тънкостите на монархическото управление, което се сблъсква с голямо обществено недоверие през този период заради скандалите около чичо й и надигащите се бунтове в британските колонии. Тя обаче се успокоява, че докато дойде нейният ред да царува, нещата вероятно ще се променят, тъй като баща й Джордж VI е млад.

На 18-годишна възраст, по време на Втората световна война, Елизабет се захваща да изпълнява задачи от името на короната. Присъединява се към женската организация на британската армия, където се научава да борави с оръжие, да шофира военни камиони, както и да ги ремонтира. През 1947 г. се омъжва за съпруга си Филип. Тъй като той е военен, пътува с него по света. Новината за смъртта на баща й ги заварва в Кения. Двамата обитават романтична къща върху дърво, когато човек от екипа им донася телеграма от Лондон, че баща й е починал в съня си, само на 53 г. Както споделят в мемоарите си някои от присъствалите, по стълбите на това дърво „тя се качи като принцеса и слезе като кралица“.

Елизабет незабавно се връща в Англия. На летището я чака премиерът Уинстън Чърчил и други видни членове на правителството му. Едва на 25 г., в този момент тя си дава сметка, че с нейния личен живот е свършено и всичко вече ще бъде подчинено на службата й за монархията. По природа срамежлива, още за своята коронация Елизабет трябва да вземе важно решение, свързано с публичния й образ. Съветници й предлагат церемонията да се излъчва пряко по телевизията, но комисията по организиране на събитието е ужасена от допускането на камери в Уестминстърското абатство предвид нейната младост и неопитност, а и защото никога преди не е правено. В крайна сметка обаче решението е взето от самата нея и коронацията на 2 юни 1953 г. е гледана от 27 млн. души по телевизията, като някои дори си купуват специално телевизор за целта. Това беше революционно за отношението на монархията към медиите, пише списанието Radio Times. Причината е, че дворецът винаги много контролирано е подавал информация за живота на монарсите. И макар това по някакъв начин да се е запазило и до днес, 96-годишната британска кралица бе напълно интегрирана в информационния век. Тя изпраща първия си имейл през 1976 г. от военна база. Има страници във фейсбук и туитър и редовно пускаше есемеси на внуците си.

През първите години от управлението си често е наричана „детето в стаята“, тъй като по това време на световната политическа сцена са хора като Уинстън Чърчил, Йосиф Сталин и Дуайт Дейвид Айзенхауер – все запомнящи се мъжки фигури. С остроумие и чувство за хумор обаче тя успява да впечатли много от тях и срещите им да не са само протоколни, а запомнящи се преживявания. През 2003 г. например настоява да вози лично гостуващия й принц Абдула от Саудитска Арабия, доста дързък ход, като се има предвид, че той идва от страна, в която по това време на жените е забранено да шофират. Престолонаследникът е впечатлен от нейните умения зад волана по алеите на замъка Балморал в Шотландия, но все пак на няколко пъти й прави забележка да намали скоростта. Чърчил също й сваля шапка, като публично заявява при оттеглянето си от премиерския пост, че ще посъветва своя наследник да си подготвя домашното старателно преди аудиенция при кралицата.

„Елизабет надживя всички, превръщайки се в мощен символ на приемственост, дори когато светът се промени около нея. Днес тя е фигура, също толкова страхотна, колкото лидерите на старата школа, които бяха преди нея. Не е сигурно колко още години ще царува, но засега тя е най-дълго управлявалият британски монарх на всички времена“, пише сайтът History преди няколко месеца.

Въпреки напредналата си възраст и сериозните трудности да се движи британската кралица не абдикира. Голяма част от задълженията й вече бяха поети от престолонаследниците принц Чарлз и принц Уилям, техните съпруги и други членове на кралското семейство. Но тя до последно продължаваше да държи юздите на най-важната нишка от своето управление – тази на плавната промяна към отварянето на монархията.

Някои кралски кореспонденти смятат, че това се дължи на обета, който дава в една своя реч още преди да стане кралица. „Заявявам пред всички, че целият ми живот, независимо дали е дълъг, или кратък, ще бъде посветен да служа на вас и на нашето велико имперско семейство, към което всички принадлежим“, казва Елизабет, когато е само на 21 г. И макар много неща в съществуването на Британската общност да се промениха оттогава, тя продължаваше да е държавен глава на 15 държави, сред които Австралия, Канада и Нова Зеландия, и ликът й да присъства върху националните валути на 33 страни. Освен това служи като ръководител на Общността на нациите, в която участват 54 независими страни, сред които много бивши британски колонии.

За да поддържа единството в този необикновен съюз, станал наследник на разпадналата се Британска империя, Нейно Величество се превръща в най-пътуващия държавен глава за всички времена. Тя е направила 271 пътувания в 117 държави. Любопитен детайл е, че Елизабет II не притежаваше документ за самоличност, не само защото е суперизвестна, а защото всички британски паспорти се издаваха от нейно име.

Някои коментатори шеговито я наричаха най-голямата рокендрол звезда на всички времена заради начина, по който започва да се смесва с чакащите я хора. Решава да го направи за първи път през 1970 г. по време на посещение в Нова Зеландия. Предприема бавна разходка сред посрещащите я, за да може да поговори с тях, а и да имат те възможност да се снимат с нея. Подобно скъсяване на дистанцията с поданиците се е смятало за недопустимо дотогава, тъй като може да наруши ореола на монарха.

Младата Елизабет II обаче явно усеща, че ако иска да продължи да царува във време, когато монархиите се отричат и определят като ретроградна форма на управление, трябва да се държи по-близо до обществения пулс.

Следващата стъпка е да се отворят за туристи някои от най-известните дворци във Великобритания. Това не само помага за тяхната издръжка, но постепенно превръща британското кралско семейство в добре работеща фирма със солидни приходи от имоти и продажба на продукти, собствена марка.

Монархията вече може да не е толкова частна, но нейните послания са безупречно контролирани, смятат кралски кореспонденти. Вероятно една от причините е, че скандалите по лични въпроси преследват непрекъснато царуването на Елизабет II. Още в деня на коронацията по-малката й сестра Маргарет открадва шоуто с една необмислена постъпка. Докато чака началото на церемонията, принцесата загрижено отстранява малко пухче от униформата на стоящия до нея капитан Питър Таунсенд, който е разведен. Този жест се възприема като сигурен знак, че слуховете за романтичните отношения между тях са верни, и новината бързо се появява във вестниците по цял свят заедно с тази за новата британска кралица. Едва ли можем да си представим какво е коствало това на Елизабет. По-късно става ясно, че тя е била помолила сестра си да изчака с афиширане на любовната си авантюра, не само заради все още силния спомен от скандалите с женитбата на чичо им Едуард VIII за разведена жена без благороднически произход, а и заради сигурни индикации, че църквата и парламентът няма да разрешат на Маргарет подобен брак и трудното решение ще попадне в ръцете на кралицата. В крайна сметка, след като скандалите поутихват, Нейно Величество одобрява законен брачен съюз между двамата, но до такъв не се стига, може би защото условието е бъдещите им деца да нямат право върху короната. Маргарет не се омъжва за разведен мъж, но по-късно се превръща в първата дама в кралското семейство, чийто брак легално е приключил.

След години по нейните стъпки тръгват три от общо четирите деца на Елизабет II и принц Филип. Дъщеря им принцеса Ан се развежда, и то точно в момент, когато става ясно, че престолонаследникът принц Чарлз е подновил връзката със своята стара любовница Камила и бракът му с Даяна е пред провал. По-малкият им брат принц Андрю също слага край на семейния си живот със Сара Фъргюсън.

Скандалите около техните изневери не слизат от първите страници на вестниците по цял свят през цялата 1992 г., която британската кралица определя като най-ужасната за нейното царуване. Доверието към монархията отново започва да спада, а след смъртта на лейди Даяна през 1996 г. буквално се срива. Към двореца се сипят обвинения, че бившата съпруга на Чарлз е станала жертва на лишеното му от човечност задкулисие.

Някога по това време става известна и една от максимите, към които Елизабет II е решила да се придържа по отношение на лични въпроси. Тя гласи: „Никога не се оплаквай, никога не се обяснявай“. Приложи я нагледно и преди година, когато принц Хари и съпругата му Меган се опитаха да разтърсят короната с аналогични на Даяна обвинения за липса на състрадание и подкрепа към по-различния начин, по който разведената американска актриса се е опитала да се впише в британското кралско семейство. Без да се обяснява и оплаква, кралицата просто им отне правото да представляват короната, след като искат да водят самостоятелен живот в САЩ. По този начин тя даде нагледен урок на всички следващи поколения в британското кралско семейство, че модернизирането на монархията е бавен и сложен процес, който изисква търпение и постоянство, зачитане на вековни традиции и търсене на баланс с политическото представителство и обществените настроения.

Промяната е константа, казва тя през 2002 г., докато празнува 50 г. на трона. Усмихната, с хубава прическа и ярки дрехи, за да бъде виждана отдалеч, Елизабет II излъчваше цялото достойнство на своето забележително царуване. Затова не е изненадващо, че някои наблюдатели я определяха като последния велик монарх.