Започнало като протест срещу ресторант за бързо хранене, днес движението Slow Food има над 100 000 членове в 130 страни. Основната му цел е запазването на традициите в производството на хранителни продукти и най-вече съхраняване на идеята за храненето не просто като набавяне на калории, а като наслада.
Днешната култура на хранене до такава степен се е изменила, че според някои тя дори не заслужава да бъде наричана култура. За мнозина храненето е просто набавяне на необходимите калории за деня - бързо, на крак и често придружено от друга дейност като говорене по телефона или гледане на телевизия. За други то е свързано с душевно преживяване, но за съжаление негативно, защото служи за запълване на душевни празнини и често води до преяждане и чувство на вина. Всички тези аспекти на храненето го превръщат в занимание, натоварено с негативна или в най-добрия случай неутрална енергия. А всъщност то би трябвало да е положителен ритуал, при който ние да поемаме не просто продуктите, но и тяхната енергия, за да се заредим не само физически, но и духовно.
Заражда се в Италия
Глобалната хранително-вкусова промишленост води до еднакъв начин на хранене. А уеднаквяването на вкусовете - до загуба на идентичността на местните кухни, до забравяне на традиционните методи на производство, до изчезване на регионални продукти.
Като протест срещу тази нова “култура” се заражда движението Slow Food. Неговата идея е да се завърнем към традиционните продукти и начини на приготвяне на храната, към бавното хранене, което ще ни донесе здраве и наслада. Мотото му е “Good, Clean and Fair”, което означава, че храната трябва да е вкусна и от качествени продукти, да е произведена по природосъобразен начин и производителите да получават справедливо възнаграждение за своя труд.
Движението, което в буквален превод означава “бавна храна”, се заражда през 1986 г. в Италия. Първоначално е замислено като местно движение и конкретният повод за стартирането му е отварянето на поредния ресторант от световна верига за бързо хранене в сърцето на Рим. Основател е Карло Петрини. Неговите цели са запазване на местните гастрономически традиции. Идеята на италианеца бързо набира последователи като дейностите на Slow Food се разрастват и обхващат и насърчаване на отглеждане на местни земеделски култури, домашни животни, сортове семена и съхраняването на всякакви редки видове продукти.
Членовете описват движението като международно движение за запазване на правото за наслада от храненето и защита на правата на потребителите за повече информация. “Вярваме, че всеки има фундаментално право за наслада, а оттам и отговорност за запазването на традициите и културата на хранене. Най-важното според нас е потребителите да знаят какъв е произходът на продуктите, къде, как и по какъв начин са произведени”.
Става световно значимо
И въпреки че движението стартира с 62 членове, то се разраства много бързо и след няколко години минава извън границите на Италия. Първи към идеята се включват Швейцария, Германия и Франция.
Започват да се организират различни международни гастрономически изложения, правят се панаири, като основната цел е да се популяризират типични вина, ястия и хранителни продукти от дадена област. Създава се международната мрежа Тера Мадре, която обединява фермери, производители на традиционни храни, учени, готвачи, които спомагат за запазването на разнообразието от вкусове и биологични ресурси в света. Всяка година се правят изложения като Slow Cheese - световната среща на производителите на традиционни млечни продукти в град Бра, и Slow Fish - световен форум на представителите на рибарството и консумирането на риба, които гарантират запазването на морските и сладководните екосистеми.
Slow Food създават и така наречената “съкровищница на вкуса”. Целта е съхраняване на застрашени от изчезване растителни и животински видове, хранителни продукти, но също така и начини за отглеждане на животни, начини за приготвяне на храната, разнообразни рецепти.
Движението стои в основата и на откриването на първото в света висше учебно заведение по гастрономически науки. Университетът е разделен на две части, като първата се намира в известния винарски град Поленцо, а другата в Парма, световно известен център за производство на шунка и пармезан. Целта е в него да бъдат обучавани млади специалисти по гастрономия, които да не бъдат подмамени от масовите практики в световната кухня, а да се научат да познават и пазят старите традиции и по-екологичните начини на производство на хранителни продукти.
И у нас
Движението има своите последователи и в България. Страната ни вече е участвала на три световни изложения Terra Madre, както и на изложението на сирена в град Бра. От 2007 г. има създадена българска комисия за оценка на продукти за включване в “Съкровищницата на вкусове”. В нея вече са включени зеленото сирене от района на Черни Вит, породата каракачанска овца и производните й млечни продукти от района на село Влахи, както и смилянският фасул.
Коментари (0)
Вашият коментар