След пандемията - ние ли сме следващото загубено поколение?

Всички ние сме безценни парчета от пъзела на живота. И все пак, някои от парчетата са изгубени и не мисля, че светът ще скърби достатъчно за загубата, която е понесъл.

Сега е времето, сега повече от всякога, светът трябва да се обедини, за да остане надежден и силен.

Сега е времето всеки от нас да изиграе своята роля в забавянето на кризата, правейки ситуацията по-добра.

Всичките ни усилия са от значение. Всичките ни сили трябва да бъдат насочени към преодоляване на един и същ враг.

Ще преодолеем и това, но ще трябва да се поучим от него. Ние ще
станем по-мъдри. Ще спрем да приемаме нещата за даденост. Ще ценим живота повече.

Ще оценим всяко поемане на дъх и всяка секунда, която прекарваме
с най-скъпите ни хора. Лошото е, че ще научим това с цената на
смъртта на мнозина от нас.

Може би така Вселената се опитва да ни събуди и да ни накара да осъзнаем неща, с които никога не сме били наясно.

Може би през цялото това време сме били в дълготрайна, непрогледна кома и единственото, което можеше да ни събуди, беше жесток удар с
ковашки чук.

Всички ние бяхме заклещени в собствения си живот, често забравяйки за световните проблеми, нерядко подкопаващи нуждите на нашата планета. Цареше въпиюща безотговорност. Станахме неблагодарни и тази пандемия е продукт от нашето безхаберие.

Земята ни изпращаше съобщения, че нещо не е наред. Съобщения,
знаци, които пренебрегвахме и на които гледахме отгоре.

Сега Земята се съживява. Писна й от нашата неблагодарност и малтретиране. Но тя няма да се върне към живота само за няколко
дни. Трябва да сме търпеливи. Трябва да останем вкъщи и да изчакаме
да се възроди всяко поле, всяка поляна, всяка река. Трябва да изчакаме
Земята да си поеме дъх и да заблести през грозотата, която хората създадохме.

Ще тършуваме ли из живота (след това, което ще видим) в
постоянно търсене на нашата житейска цел? Ще почувстваме ли щастие
отново - онова истинското, необузданото, безстрашното?

Ще живеем ли лекомислено, все едно коронавирусът не се е случил изобщо? Ще изберем ли нов набор от ценности или нов набор от зависимости?

Ще закърпим загубите си или ще станем следващото загубено
поколение?

MILA.BG призовава: Останете си вкъщи! Пазете живота!