Ако си мислиш, че си по-малко обичаното дете, за това може да има в общи линии само три причини:
Първо, възможно е да си прав. Всички родители казват, че децата се обичат еднакво, но понякога това ни се струват само празни приказки. Безкрайни са случаите, в които едното дете е с нещо по-слабо от другото и затова родителите му обръщат повече внимание. Например брат ти или сестра ти са по-болнави от теб, по-чувствителни и раними, по-малко харесвани от другите деца и т.н.
Майките и бащите инстинктивно закрилят по-нуждаещите се деца с повече хъс и им отделят повече внимание. Това обаче не означава, че ги обичат повече от силните си, „нормални“ деца. Тоест ти си прав, че има разлика в поведението им, но е трудно да се измерват чувства, затова по-добре не го прави „на око“. Ако ти си по-силният, по-здравият, по-умният, по-щастливият от двете деца, бъди сигурен, че вашите се гордеят с теб и са ти безкрайно благодарни, че не им създаваш толкова грижи, както брат ти или сестра ти. Да, може би не е честно спрямо теб, че получаваш по-малко внимание, а всъщност си по-безпроблемен, но никога не си мисли, че си по-малко обичан. Тук съветът на психолозите е да не се затваряш и да не премълчаваш болката си пред вашите. Не бъди конфликтен (явно те така или иначе имат едно проблемно дете, не бъди второто). Прояви разбиране, но настоявай за разбиране и от тяхна страна. Не се сърди, не прави напук. Ако не са дошли веднъж да те гледат в училищната постановка, не ги наказвай, като спреш да ги каниш. Напротив – преди да дойде време за следващата постановка, им кажи, че този път ще бъдеш много разочарован/а, ако те пренебренгат.
Ето ти и втора възможност – ти си мислиш, че за вашите не означаваш това, което означава брат ти или сестра ти, но си напълно на грешен път. Трябва да знаеш, че се намираш във възраст, в която хормоните поставят криво огледало между теб и останалите хора. Съвсем е вероятно да виждаш нещата не каквито те са в действителност. Нормално е да си чувствителен и уязвим и е много трудно да прецениш дали усещаш правилно, или дяволчето, тоест пубертетът, изкривява нещата за теб. При всички случаи разговаряй с родителите си за своите чувства. Не им позволявай да ги неглижират. Покажи им, че те са важни за теб и че искаш да имаш ясна представа за вашите отношения. Ревността понякога ще те влудява и ще те кара да искаш да избягаш дори, но никога, нито за миг не забравяй, че докато не навършиш 20 години, има едно дяволче, което изкривява нещата и цели да те скара с целия свят. Не му позволявай, бъди по-хитър от него!
Коментари (0)
Вашият коментар