Сериалът „1899” - пътуване в дълбините на човешкия ум

Някои телевизионни предавания позволяват на зрителя да се носи по течението. Те са чисто забавление и нищо повече. От друга страна, има и такива, които изискват истински когнитивни усилия.
Те са като тъмни пъзели с много разбъркани части. Такъв е сериалът „1899”.
Това е новата продукция на създателите на сериала Dark.
Тя ни кара да се впуснем в мистериозно пътешествие на борда на „Керберос” - кораб, плавал през Атлантика през последната година на XIX век.

Мненията по отношение на този нов сериал, излъчван в платформата Netflix, са разнообразни и различни. Някои го нарекоха прекалено бавен и сложен. Други го приветстваха като продукт на чист гений.
Тези, които все още не са се качили на борда на тази космическа и психологическа енигма, може първо да я видят като някого, който гледа картина с нос, залепен за платното. Всъщност те ще оценят само малка част, донякъде дифузна и дори хаотична. Въпреки това, едва когато се отдръпнат от тази прекалено близка перспектива, ще открият красотата на картината в нейната цялост.

Първият сезон на сериала ни позволи да зърнем само парче, малък фрагмент от история, която изглежда едновременно огромна и удивителна. Такава, която надхвърля видимото и се обръща към смисъла на съществуването и човешкото съзнание.
1899 г. - пътуване на борда на човешкия микрокосмос

Пътуването на „Керберос” към Съединените щати ни представя сложна поредица от герои. Може да кажем, че самият кораб е цял континент в микрокосмоса. Има пътници от различни националности. Сред тях са французи младоженци, свещеник и неговият високомерен брат, майка и дъщеря китайки.
Котелното се обитава от полски и английски служители. Долната палуба е пълна с изключително скромни датски имигранти, поклонници на своята вяра. Всред тази мрежа от личности Ейк - меланхоличният капитан, е герой, който се откроява. Най-важната е Маура Франклин - млада невроложка, която формира епицентъра на историята.

Една от най-големите атракции на 1899 г. е смесицата от езици на героите. Корабът е като континент от националности, принудени да се обединят помежду си, за да разрешат енигмата около тях.

Във всеки епизод, както беше и в „Изгубени”, научаваме за тъмното минало на някого от героите. С напредването на сериала обаче разбираме, че всеки човек на борда на”Керберос” съществува повече като възможност, отколкото като обективна реалност. Всички парчета започват да се срутват, когато се срещнат с „Прометей” - неговия брат кораб, изгубен в морето преди няколко месеца.

Гмуркане в дълбините
Един факт, който веднага се разпознава, е, че „Керберос” е кораб, който съдържа доста необичайна технология за времето. Освен това пътниците, въпреки че не говорят един език и са от различни националности, изглежда се разпознават. Има и повтарящ се елемент, декоративна фигура на обърнат триъгълник.
Срещата с „Прометей” и единствения оцелял от него - момче, държащо тъмна пирамида, напълно разбива баланса на пътниците и екипажа. Започват необясними смъртни случаи и самоубийства. Постепенно и почти ритмично се отприщва поредица от смущаващи явления. Те водят до фрагментация на всеки елемент, както човешки, така и материален.

Изправени пред такова бедствие,възникват страхове и несигурност и йерархията на кораба се срива. Избухва бунт и тогава оцелелите разбират, че въпреки че са на кораб насред нищото, всички те сякаш бягат от себе си. От хората, които са. Тогава буря удря лодката и реалността се изкривява още повече.

Пластовете на паметта и алегорията на човешкия мозък
Д-р Маура Франклин изглежда е водещата нишка на всичко, което се случва на борда на „Керберос”. Всички копнеят тя да им даде отговори на случващото се, но тя не може да ги предложи. Всъщност Франклин е загубила паметта си и е жертва на дисоциативно разстройство. Има нещо травматично в нейното минало, нещо тъмно, което се е изплъзнало от съзнанието й и променя самоличността и възприятието й за времето.

Корабът, с който пътуват, е проект, който държи умовете на пътниците в капан на история, в мистериозна симулация. Въпреки това фигури като самата Маура и капитан Ейк имат възможността да се спуснат в собствените си слоеве на паметта, за да потърсят произхода на хаоса. Правят го чрез скрити капаци под таблите на леглата си.

Друг интересен факт е, че цялата лодка е покрита с плътна електрическа мрежа. Подобно на невроните, те се свързват помежду си, така че възприемането на тази реалност да не избледнява. Само един странен герой, който твърди, че познава Маура, полага усилия да стимулира спящия мозък и да го събуди.
„1899” е брилянтна разузнавателна игра, в която информацията е съзнателно скрита, така че да правим свои собствени предположения. Те могат да бъдат безкрайни, като броя на симулациите, които са преживели пътниците на „Керберос” .
В нито един момент не е ясно как главните герои са се качили на кораба или защо са били избрани.

Безкраен цикъл и енигматично пробуждане
Първото нещо, което може да се предположи за „1899” е, че имаме работа с вид необяснима научна аберация (отклонение от нормалния курс или модел). Пътниците са принудени да живеят многократно в безкраен цикъл, в който умират и започват отново едно и също пътуване на борда на „Керберос” отново и отново. Никой не излиза от слоевете на паметта си и Маура изглежда неспособна да се докосне до произхода на своята болка и психологическа травма.

Едва в последния момент тя сякаш намира ключа, с който да отключи съзнанието си. Това събуждане не може да бъде по-загадъчно. Наистина, в края на последния епизод се оказваме нападнати от повече въпроси, отколкото отговори. Защото „1899” е гатанка, обвита в мистерия, в енигма.

Продукции като тази изискват голямо търпение и размисъл от страна на зрителя. Със сигурност не може да го гледате с едно око на мобилния си телефон. Както при Dark, отговорите ще дойдат навреме. Но първо ще трябва да пътувате през обезпокоителен слой от пространство-време с герои, които никога не са това, което изглеждат.

Източник на снимките: Netflix