Съвсем инстинктивно ние се стремим да бъдем щастливи. Но какво ще стане, ако в усилията си да достигнем това състояние, постигаме обратното? С други думи, да бъдем нещастни.
Нещастието е нещо повече от обратното на щастието. Това е стагнация, мъка и липса на лични стратегии за изграждане на по-пълна, по-истински и смислена реалност. То е вирус, който може да се инсталира в живота ни, без да го съзнаваме.
"Вие сте основният източник на вашия стрес и следователно ключът към щастието е във вашите ръце."
-Албърт Елис-
Нещастие: обща реалност
През 1930 г. Бъртранд Ръсел написва „Покоряване на щастието“. Целта му е да се опита да обясни защо обществото изглежда толкова нещастно и от своя страна да разкрие какви стратегии могат да се следват, за да се работи върху неговото благополучие. В предговора към това произведение авторът изтъква, че най-важното нещо в преодоляването на нещастието е да следваме нашия „здрав разум“.
Какво обаче е здравият разум? Може би го разбирате като свой вътрешен компас, ръководството, което всеки има, което може да ви каже от какво имате нужда, за какво трябва да се борите и какво трябва да избягвате. Алберт Елис - психотерапевт и създател на рационална емоционална поведенческа терапия, посочва нещо подобно. Всъщност, според този известен психолог трябва да се опитате да не изневерявате на себе си, а да бъдете лоялни към емоционалния си баланс.
Пристрастени ли сте към нещастието?
Някои експерти говорят за пристрастеност към нещастието. Това включва несигурност, която се корени във вас, или липса на самочувствие. В даден момент може да повярвате, че не сте достойни за щастие и затова не се борите, за да промените статуквото.
Втората теория е насочена към възпитанието. Ако в детството ви е имало прекомерна дисциплина или нереалистични очаквания, ще възприемете нещастието като нещо, което е поносимо, нормално и ежедневие.
Друга теория предполага, че ако сте преживели няколко негативни или травматични преживявания, несъзнателно изпитвате желание да се върнете към „режима“ на нещастие, тъй като всичко, което познавате, е тази конкретна зона на комфорт. Всъщност вие не знаете какво означава да сте щастливи.
Друга причина, поради която може да сте пристрастени към нещастието, може да бъде чувството на гордост, което изпитвате, когато сте „реалисти“. С други думи, вярвате, че трябва да се фокусирате само върху негативното, а не върху положителното. Ако се разпознавате в това описание, вие сте от хората, които винаги виждат чашата като полупразна.
Индивидите, които вземат лоши решения, се чувстват изключително виновни. Поради тази причина те се наказват, като си налагат липса на щастие.
Усещане, че след щастието идва разочарованието
Може също да се страхувате от щастието, защото сте „сигурни“, че след добрите усещания идват разочарованието или тъгата.
Може би не искате да се влюбите отново, защото сте били наранени в предишна връзка. Следователно, вие се отказвате от щастието заради страх от страдание. Всъщност някои хора преминават през целия си живот, без да намерят партньор от вцепененост да не бъдат отхвърлени или изоставени. Тяхното съществуване е белязано от оплакването им за това колко нещастен е бил любовният им живот.
Депресията и тревожността налагат вето на вашето благополучие
Хроничното нещастие може да се появи заедно с основно психологическо разстройство, като тревожност или депресия. Проучване, проведено от университета в Токио, разкрива, че посвещаването на живота ни на силно стресиращи професии несъмнено е една от най-големите причини за нещастие. Тези среди са източници на тревожност и депресия, два преки фактора на дискомфорт и емоционално страдание.
Характеристики на хроничното нещастие
Този списък ще ви помогне да разберете дали сте пристрастени към нещастието или някой от вашето обкръжение е такъв. Класифицирано е като хронично нещастие.
Умствени и поведенчески подходи, които причиняват нещастие
• Отрицателни мисли, пораженчески подход и липса на мотивация.
• Липса на цел.
• Приемане на пасивна роля в живота. Мислете, че вашите проблеми са по-сериозни или по-трудни за разрешаване от тези на околните.
• Планиране на цели, които е невъзможно да се постигнат.
• Ненамиране на жизнената енергия, с която да се възстанови от несгоди.
• Страх от започване на нови неща (среща с хора, започване на нови етапи, хобита, задачи и т.н.)
Да имаш цел, да бъдеш устойчив, да се осмеляваш да бъдеш иновативен и да си поставяш осъществими и мотивиращи цели, може да генерира страхотни и прекрасни промени.
Коментари (0)
Вашият коментар