Защо не забравяме как се кара колело?

Има научна истина в поговорката, че никога не се забравя как се кара колело. Дори ако не може да си спомните други неща. Например телефонни номера, рождени дни или къде сте паркирали колата си. Много е вероятно дори и да не сте карали велосипед от десетилетия, но въпреки това да нямате проблеми с въртенето на педалите.

Да се научиш да караш колело, не е лесно. Забравянето обаче е още по-трудно. Какво е обяснението на това?

Първо, моторните кори на мозъка ви планират и изпълняват прецизен мускулен контрол. Второ, мозъкът ви помага да балансирате и синхронизирате въртенето на педалите. И накрая, базалните ганглии поддържат тези движения плавни, а не резки. „Именно това колосално натоварване на мозъчната координация гарантира, че умението остава“, казва Юрген Кончак - брилянтен невролог и експерт по биомеханика в Университета на Минесота.

Мозъкът съхранява различни видове спомени в различни региони. С други думи, дългосрочната памет се разделя на два вида: декларативна и процедурна.

От своя страна, има два вида декларативна памет. Най-важното е, че спомените за преживявания се отнасят до епизодичната памет.

Например денят, в който сме тръгнали на училище, и първата ни целувка. Този тип припомняне е нашата интерпретация на епизод или събитие, което се е случило. От друга страна, фактическите знания са част от семантичната памет.

Например столицата на Франция. Тези два типа съдържание на декларативна памет имат едно общо нещо. Те не само са наясно със знанието, но могат перфектно да предадат спомените на другите.

Ние обаче „закотвяме” умения като свирене на инструмент или каране на велосипед в отделна система, наречена процедурна памет.

Както подсказва името му, този тип памет е отговорен за производителността. Едно от най-известните изследвания, показващи отделните системи на паметта, е наречено на Хенри Густав Молейсон, който бил епилептик.

През 50-те години на миналия век лекарите отстраняват части от мозъка му, включително големи части от хипокампуса. Но след операцията докторите откриват интригуващи неща. Въпреки че броят на припадъците намалял драстично, Хенри не можел да създава нови спомени. За съжаление, мозъкът му също изтрил много от спомените му за времето преди операцията. Затова, за да научат много повече за амнезията на пациента, екипът от невропсихолози създал различни тестове. В един от тях те го помолили да очертае петолъчка върху лист хартия.
Но можел да направи това единствено, ако гледал ръката си в огледало.
С други думи, пациентът напълно обърнал изображението. За щастие, уменията на Хенри за координация между ръцете и очите се подобрявали през няколкото дни, в които изпълнявал тази задача. Той обаче никога не си спомнял да я е правил преди. Това означавало, че той можел да развие нова процедурна памет, но не и декларативни спомени.

Процедурно знание срещу фактическо знание
Защо не може лесно да забравим съдържанието на процедурната памет, но лесно загърбваме декларативната?

В регионите, където мозъкът закотвя моделите на движение, той образува по-малко нервни клетки при възрастните. Следователно без тази неврогенеза или непрекъснато ремоделиране в тези региони, е по-малко вероятно тези спомени да бъдат изтрити.

Едно нещо учените знаят със сигурност и то е, че хората интернализираме прости последователности от движения. Дори да са се случили далеч в миналото, в детството ни, ние обикновено ги съхраняваме за цял живот. Или както се казва, това е "точно като карането на колело".