Дори за възрастните е трудно да стават всеки ден и да ходят на работа, да вършат задълженията си и да изпълняват задачите си перфектно. Какво остава тогава за учениците. За всяко дете ходенето на училище е изпитание в даден момент. Затова родителите са тези, които трябва да насърчават малките. Често обаче допускаме грешки и ги мотивираме по неподходящи начини.
С пари
Световноизвестният психолог д-р Фицхю Додсън е категоричен: “Не го правете с пари, от това почти никога няма ефект. По този начин вие не награждавате детето, а оценката в бележника. Но оценките често са случайни. Има учители например, които се гордеят, че никога не пишат отлични оценки. Даден учител може също да няма добро мнение за детето ви и да не оцени знанията му справедливо. През двайсетгодишната ми практика нито веднъж не съм попадал на случай, в който паричната награда да даде задоволителен и продължителен резултат. Ако искате да прилагате система за положително възнаграждение, оценете усилията, положени от детето, не оценките. Давайте му всекидневни награди за усилия, но нека те не са чисто материални”.
С емоционален шантаж
“Ако си научиш урока, мама ще те обича”, “Ако изкараш добра оценка, татко ще те обича” – съвсем невинни на пръв поглед изречения, които много от нас изричат дори несъзнателно. Тези изречения обаче са един от най-опасните капани, в които без да искаме сами бутаме децата си. Капан да живеят цял живот в собственото си грешно убеждение, че за да бъдат обичани, трябва да полагат усилия.
Духовната учителка Лиз Бурбо ни насърчава за следното: “Може да имате очаквания, надежди и мечти за децата си. Това е съвсем нормално за един родител. Може също да ги споделите с тях. Но децата имат нужда да почувстват, че ще ги обичате, дори и да не отговарят на очакванията ви. Децата не могат да понесат чувството, че са длъжни да отговорят на очакванията на родителите си само, за да ги направят щастливи”.
Детето трябва да знае, че вашата любов към него е безпрекословна и не зависи от повърхностни неща като подредени стаи и добри оценки.
Заплахи
В “Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина” Джефри Уайкоф и Барбара Юнел са категорични, че заплахите всъщност са най-грешният подход на родителите – независимо дали става дума за ходене на училище, подреждане на стаята или проблеми в ежедневието. Те подчертават, че трябва да съумеем да възпитаме в децата си способност да изпитват удовлетворение от самия успех, от придобитите знания, от сбъдването на цел.
------
Биляна Димитрова, педагог и преподавател:
"Страхът е вреден"
За мен е неправилно родителите да се вманиачават в оценките. В практика си съм имала много случаи на ученици, които буквално ме молят: “Напишете ми по-висока оценка, моля ви, защото ще ми се карат вкъщи”. Повечето деца изпитват страх да не разочароват родителите си. Те полагат усилия да учат, но водени от страх, което винаги има деградивен ефект. Имах ученичка, която се справяше отлично с хуманитарните науки, но я затрудняваше математика. Тя дори стигна до там да каже: “Не искам тогава да живея повече, защото мама и татко не са щастливи. - само тройки им нося по математика”. Самите родители трябва да осъзнаят и да научат и децата си на това, че оценката е отчитане на знанието в съответния момент, не на способностите и възможностите. А най-добрият начин да мотивираш ученик е да създадеш интерес.
Коментари (0)
Вашият коментар