Класиката отличник в училище, тройкаджия в живота

Стремежът всичко в живота да правиш за отличен се заражда още в ранно детство и е една от проявите на юношеския максимализъм. Често детето е кумир в семейството - всички му се радват, не спират да го хвалят. И постепенно на малкото му харесва да е център на всеобщото внимание. Иска да прави всичко по-добре от другите. Ако не може да го направи, хич и не се захваща.

Така детето става пленник на чуждите очаквания

То непрестанно се старае, защото не може да си позволи да се провали, това не съвпада с очакванията на близките за него. Но в живота успехът не ни е гарантиран. Случват се и несполуки. Не са приятни, но и не са и повод да изпадаме в депресия. Случват се и на отличниците, които не са свикнали да губят.

Когато порасне, отличникът често става супер предпазлив. Не рискува да бъде лидер. По му е удобно да е помощник на лидера, да е експерт, анализатор. Може да стане добър специалист, уважаван професор, но не и ръководител. Не му се удава да взима решения, особено в по-критични ситуации, което се налага да прави лидерът, шефа, началникът. Отличникът често се страхува да не сбърка и да реши задачата неправилно. Така е научен в училище - да се движи по утъпкания път, да е безупречен.

Другояче стоят нещата при тройкаджията

Той от малък знае какво е неуспех. Често му се е случвало да не си знае урока, да не е решил задачите, да са го наказвали. Това обаче го е направило по-гъвкав в общуването и по-стабилен психически. Тройкаджията не се страхува да излиза от коловоза, да експериментира и да греши. И много не се вълнува от общественото мнение.

Втурва се в различни начинания - занимава се с реклама, става DJ в дискотека, отглежда кокошки, и не се страхува да действа в неясна ситуация, от която на отличника му се изправя косата. На тройкаджията не му пука да се пробва навсякъде.

А защо отличникът се страхува от това? Защото не му стиска да влезе в ролята на дилетант и да понесе евентуален неуспех. А всеки успех започва с малки загуби. Тройкаджията е свикнал да губи. Той има цел и е социално независим.

Трите качества, които превръщат тройкаджията в успял човек са вътрешната независимост от мнението на околните, голямата гъвкавост и наличието на цели.

Какво му остава на отличника

Как да се издърпа за косата като Барон Мюнхаузен от ограниченията, които сам си е наложил? Няма да му е лесно, но трябва да впрегне знанията и интелекта си.

Първото е да се погледне отстрани и да поговори честно сам със себе си. Не, това няма нищо общо с лудостта! Добре е също да си води дневник. Това ще му помогне да погледне на себе си отстрани, да препрочете мислите си, като че са писани от чужд човек. Така лесно ще осъзнае кой е и какъв иска да бъде. В психологията това анализиране на собствените мисли и преживявания е познато като рефлексия.

Второто е да обсъди с някой друг защо не успява да се реализира. Естествено, най-добре е това да стане с практикуващ психолог.

И третото, което трябва да направи отличникът е да зададе на себе си основните въпроси: какво в моя живот не е както трябва? Какво ми пречи да направя нещо, което никога не съм правил? И накрая: какво искам за себе си, какво искам да направя в живота си?