Мария Игнатова: Любовта ни с Димитър беше рок балада

Попадам на запис на предаването „Пееш или лъжеш“. В огромното студио е задействана на пълни обороти една още по-огромна машина, смазана до съвършенство - екипът на Маги Халваджиян. По средата на това мегастудио върху своите тънки черни токчета, крехка като захарна фигура, Мария Игнатова изчита набързо репликите от аутокюто в паузата. Струва ми се напрегната. Чувам, че записват от няколко часа... Но камерата тръгва и върху тънките черни токчета избухва фойерверк. Честна дума, тази жена не е нормална! Няма напрежение, няма умора, просто огън. Мария е ненормално красива, едновременно изящна и стихийна и е оперирана от онази суета, която те парализира при мисълта за някой изскочил кичур коса. Отгоре на това има скорострелно чувство за хумор и е импровизатор, който може да се мери достойно с най-опитните от другия пол (извинете, не съм сексист, но колко пъти сте виждали красива жена с чувство за хумор, бърз ум и нула суетност?!).

Може и да преувеличавам, окей. Но я наблюдавах от втория ред цели два часа и нека е клише, но нейният професионализъм е впечатляващ. Тя умело жонглира с безумното темпо, в което се работи, с всевъзможните енергии по време на записа – от публика, от екип, от участници, от колега водещ, със ситуациите, които възникват по всяко време, както и със собствените си притеснения. Какви притеснения би могла да има една красива и успяла тв водеща ли? Ами например детето й я чака от няколко часа зад кулисите, защото в този ден се наложило да бъде с нея... За капак тази жена е позитивна, слънчева и търпелива. Както казах, не е нормална.

Днес това момиче става на 40. Припомняме ви един наш разговор с нея.

Търсих из мрежата да си припомня откъде дойде ти, как се пръкна на екрана, но не открих нищо. Пълно е само с жълтини, които, уверена съм, ти обожаваш. Да се върнем назад - ти следваш моден мениджмънт в Холандия...

Да, и никога не съм имала амбиции, свързани с телевизията и сцената. Тази любов към камерата открих при първата ми работа в Холандия, която беше за една кастинг агенция. Не агенция за модели, ами агенция за всякакви хора - от бебета до възрастни. Започнах да имам разни ангажименти и много скоро си казах: „Ей, това колко е готино и колко ще е хубаво да мога да го работя!“ Но въпреки това бях далеч от всякакви амбиции за кариера в тази посока. Така се случи любовта, а останалото се дължи на съдбата, която си знае работата. Върнах се в София без намерение да оставам тук, уж за малко. Тогава по неведоми пътища разбрах, че във „Втори тотошанс“ – предаване, за което дори не подозирах, правят кастинг за водещи и се явих. Научих си текста и влетях в онзи апартамент, крещейки текста си, колкото ми глас държи. Настъпи пълна тишина... Помолиха ме: „Извинявай, Мария, може ли сега това да го кажеш по-тихо и по-спокойно?“ Казах си: „Ужас, никога няма да ме вземат тези хора.“ Те пък взеха, че ме взеха. Там се опитвах обаче да бъда нещо, което не съм. Едва сега в „Господарите“ правя това, което направих на онзи кастинг и което пасва на моя натюрел.

Да, и не съжалявам. Аз всъщност учех бизнес страната на модата, не съм учила дизайн.

Историята нататък е позната – Джуди Халваджиян те вижда на екрана и те кани на проби за „Господарите“, защото си търсят жена водещ.

Той не ми се обади лично тогава и аз не знаех за какво ме викат на среща. Мисля, че ми се обади изпълнителният продуцент, който каза: „Обаждам се от Господари на ефира...“ И аз си казах: „Ъ, че аз съм дърта за адреналинка, защо ме викат?!“ Полека и внимателно ми съобщиха за какво ме търсят, аз запазих самообладание, а след разговора изкрещях, разбира се. С Джуди се договорихме, че пробваме, но ако не се получи, няма да има сърдити. Аз, естествено, не знаех къде се намирам, още повече че ме сложиха да водя с титана Димитър Рачков и бях като уплашено зайче. Но винаги съм работила с инстинкта си и досега не ме е подлъгвал.

Влетя ли пак на онази проба, крещейки репликите си?

Е-е не, никак не влетях, напротив. Бях доста плаха. Стъпка по стъпка, съвсем леко влязох.

Ако сега се видиш в първите си предавания, сигурно ще оцениш какъв път си извървяла оттогава до днес. Би ли се погледнала, или би ти било неудобно?

Не, въобще не ми е неудобно, би ми било интересно. В едно от предаванията бяха пуснали съвсем кратък откъс оттогава и това, което видях от онзи период, беше страха в очите ми.

Сега те гледах и се впечатлих от умелия начин, по който жонглираше с всичко на сцената – от реакциита на публиката през участниците, репликите, та до пяната, която заля сцената и с тези токчета за малко да паднеш. Има ли нещо, което на този етап може да те разклати в ефир?

Винаги има страх, но да ме разклати нещо на сцената - едва ли. Трябва да се случи наистина огромно събитие, докато работим. Въпреки това винаги преди да изляза на сцената, аз треперя цялата. Първите минути на сцената са ми много страшни и с годините става все по-зле, вместо да става по-лесно. Но съм си приела тази сценична треска, боря се с нея, както мога, и знам, че няма да изчезне никога. Може би така е по-добре.

Имаш ли гаф, който би самономинирала в „Господари на ефира“?

Не, от всяка ситуация съм се измъквала. „Господарите“ е предаване, в което може да се измъкнеш от всяка ситуация.