Някои хора си я носят, отвътре им блика. Но е и въпрос на организация. Ако имаш куп проблеми, трябва да се насилиш, за да бъдеш очарователна и сладка. Обаче после тръгва по вода, нужно е само мъничко усилие в началото. Някои хора не осъзнават, че женствеността понякога изисква жертви и това заслужава уважение. Тя е в игривия слънчев поглед, в усмивката, жестовете, походката. Може да е извивка на тялото. И всички жени са такива, умеят ги тези неща.
Чувстваш ли се понякога супергероиня?
Да. И в повечето случаи точно когато съм се почувствала супергероиня, срещам някоя, която е четворно по-супер от мен. И си казвам: „Боже, къде съм тръгнала” (смее се). Умението е да знаеш кога да бъдеш слаба, кога лекичко да се пооплачеш.
Готвиш ли?
Ами не (смее се). Мога да приготвям разни аламинути, но не ми е страст. Синът ми обича най-много манджите на баба си.
И страдаме, и в същото време сме погалени от съдбата. Представи си да се родиш много дейна и да те нарекат я вещица, я лека жена. Наистина, животът ни е стресиращ, но днес е много по-лесно за голяма част от жените. Но всяко нещо си има добрите и лошите страни. Трудно е, стресово е, но чисто еволюционно сме привикнали.
Какво мислиш за феминизма?
Нищо лошо. Много жени са против феминизма на думи, но всъщност постоянно се състезават с мъжа си.
Съжалявала ли си, че не си мъж?
Да, като малка, имало е такива моменти... Но реално жените сме огромна сила. Просто зависи за какво се борим и какво искаме. С много мъже съм се състезавала. Това оценявам в съпруга ми – просто усещам, че той е по-силното животно, но той с такова благородство ме оставя да взема надмощие, че аз сама се отказвам. И му го признавам. Това е прекрасното на женската природа – да можеш да се пребориш, а когато видиш, че зачитат победата ти, да се откажеш от нея. Не победа на всяка цена, а желанието да сте достойни партньори, ето това е ценното. Тогава се получава хубава връзка.
Да, много съм дисциплинирана. Ако питаш мъжа ми, режисьорите, с които работя, всички казват, че съм послушна. Но те просто са по-силни от мен, знаещи и можещи. Как да бъда послушана пред по-слаб?
Казваш в едно интервю, че любовта е много лесно нещо. В какъв смисъл?
Много е лесно да се влюбиш, да изпиташ любов. Трудното е да накараш отсрещния да те обича. И това става само с огромна любов от твоя страна. Не да не можеш да живееш без него и да си режеш вените, не да правиш жертви, а да даваш доказателства. Да се „направиш” индивид, който е достоен да бъде обичан – това е трудното. Химията между двама е лесна, сложното е да оставиш другия да обича сам себе си, без да изпитваш ревност, да бъдеш до него, но и да му оставиш лично пространство.
Кое в най-милото нещо, което си правила?
Да се осмеля да бъда нежна, добра, слаба. Защото тогава си беззащитен. Но пък е много хубаво, когато отсреща те обичат.
Пия много вода, старая се да не консумирам пакетирани продукти. Важно ми е да ям свежа храна, просто й се наслаждавам.
Суетна ли си?
Да, изразява се в грижата за външния ми вид. Осъзнавам, че когато си лош човек, това ти се изписва на лицето. Лошотата загрозява. И обратното – когато си добър, излъчваш вътрешна светлина и красота.
Какво те невротизира?
По-силният противник е способен да ме разклати. А когато ме разклати, разбирам, че е време да мина на по-горно стъпало и да се науча на нещо ново.
фотограф: Момчил Христов
Благодарим за любезното съдействие на ресторант "Пасторант"
Коментари (0)
Вашият коментар