Напишете дума/думи за търсене

Ирина иска да се занимава с нанотехнологии

Ирина спечели 4 златни медала в Москва.

Три момичета и едно момче от ловешката математическа гимназия спечелиха 9 отличия в Москва в конкурса за технологии в образованието

Те са необикновени, те са изключително талантливи, те гледат в бъдещето, те са златните деца на Ловеч - Ирина и Теодор Христови, Лили Стефанова и Александра Йовкова от Природо-математическата гимназия.

9 златни медала извоюваха на 11-ото издание на конкурса “Международни технологии в образованието” (MITE 2017) в Москва.

А, да, за разнообразие има и един сребърен, който е присъден за проект на Лили и Александра.

Колко от прославените ни спортисти могат да се похвалят с такова представяне, с такъв успех само на едно състезание? Златните отличия респектират много, но пред мен седят едни усмихнати млади хора, които излъчват самоувереност и познаване на собствените сили.

Лили отсъства,

тъй като тя и

Александра преди

дни са завършили

средното си образование - сега подготвят кандидатстудентските изпити.

Златни медали донесоха проектите NetFirm в направление “Приложение на математиката в професионално ориентираните задачи” на Ирина и Тео, “Окръжности, определени от вписани многоъгълници” в направление “Геометрични миниатюри” на Александра Йовкова, Ирина Христова и Лили Стефанова.

Проектът “Приложение на матриците в икономиката” в направление “Приложение на математиката и информатиката в икономиката” на Александра и Лили спечели сребърен медал.

За състезанието говорят възбудено и казват, че имало още български участници от Русе, Разград и Свищов. Те също се представили добре - спечелили сребърни медали. Малко ги затруднила конкурсната програма, тъй като участвали в няколко направления, а не можели да бъдат на две места едновременно, за да представят проектите си.

Отборът на талантливите ученици от ловешката математическа гимназия
Отборът на талантливите ученици от ловешката математическа гимназия

Общо взето, тичали от зала в зала, но се справили. Силно са впечатлени от руските домакини.

“Много са гостоприемни и разбрани. Ако е имало някаква завист за нашето класиране, то с нищо не са го показали”, разказва Ирина. Хората били прекрасни, очаровани са от тях. Нощем говорели с часове, споделяли каква е тяхната кухня, сравнявали я с нашата, разглеждали снимки, разказвали за забележителности - езиковата бариера не ги спирала. Със съжаление казват, че тук не срещат такива топли отношения.

Ирина е ветеран -

от VI клас тръгнала

по състезания

Според специалисти Ирина е явление с необикновени качества и знания - само тя спечели 4 златни отличия.

“На първото бях много изплашена и се разплаках, но оттогава нищо ми няма. Преди конкурс усещам спортна тръпка, притеснения обаче нямам”, обяснява красивото момиче.

До нея брат ѝ Теодор се усмихва и признава, че не е толкова напорист като кака си. Родителите се гордеят с постиженията им. Майката работи във фирма за декоративни камъни, а бащата произвежда мебели.

Родителите на Александра пък са синдикалисти към КНСБ. “От малка слушам само за закони - категорично няма да се занимавам с това”, усмихва се русата чаровница.

При тях не важи правилото, че ако ти върви математиката, не те бива в разказвателните предмети.

“Няма такова нещо. Справяме се с всичко. Как ли, ами разпределяме си правилно времето”, изрича Ирина.

Дотолкова го разпределя, че се хванала на работа като сервитьорка в кафене. За седмица ѝ се събирали няколко часа сън, тъй като се прибирала около полунощ. Тогава сядала да си подготвя домашните. Наложило се да я изпитват по география, научила урока в междучасието.

Дали им остава свободно време? Намирало се, казват. Александра го посвещавала на свиренето на китара, Ирина спортувала и четяла книги, а брат ѝ предпочитал да програмира.

“Обичам да съм

заета, постоянно

да съм в движение

- точно тогава се

проявява човешкият

потенциал,

и това ми харесва. Мразя да чакам, да стоя на едно място и да си губя времето. Когато не съм удовлетворена от себе си, това ме натъжава”, откровеничи Ирина.

Тео си признава, че е много по-различен от сестра си. Неговите занимания са разнообразни и никога не скучае. Човек трябвало много да се постарае, за да го извади от равновесие.

“Той е спокоен и мързелив и може би заради това някой ден ще изобрети нещо невероятно”, забавлява се Ирина.

Къде се виждат след 10 години? Ира се надява, че успешно ще работи в някоя софтуерна компания в България. Брат ѝ пък възнамерява сам да създаде компания в чужбина.

Смятат, че образователната ни система в някои отношения е по-добра от задграничната. Но пък в други аспекти куца.

Например, обяснява Ирина, нямало смисъл да се разпилява талантът им в дадена област в разнообразие от учебни предмети. Можело обучението им да бъде по-концентрирано.

“Това е чиста загуба на време. Време, което аз мога да влагам, за да развивам себе си в нещо, което ми харесва”, разпалено говори тя.

Не смята, че е първата, която разсъждава така, но не храни и илюзии, че образователното министерство ще се съобрази с мнението ѝ.

Ето, имала съученик, който искал да стане лекар и ходел на допълнителни уроци по биология и химия. За няколко дни изписвал тетрадка от 100 листа със специфични термини - това му било необходимо, за да продължи образованието си.

Нито един от тези свръхнадарени ученици не смята, че е гениален. Ирина е чувала такива определения за себе си, но не ги споделя. Казва, че познава наистина гениални деца, поддържа връзка с тях и се радва на успехите им.

“Интересни са ми програмирането, физиката и математиката. След завършване на средното си образование искам да се занимавам с микро- и нанотехнологии - обичам разнообразието”, сподели изключителното момиче.

А, мечтите ли? Ами мечтите им били много, но едно е сигурно - ще ти постигнат, защото могат и знаят как.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X