Мария Илиева, известна като Маша Илиева, е българска прима балерина, хореографка и педагожка. Родена е на 11 септември 1963 г. в София.
Започва да се занимава с балет на 8-годишна възраст. На 10 г. е приета в Държавното хореографско училище, а година по-късно печели стипендия и учи в балетната академия в Санкт Петербург. В Софийската опера още от първия сезон й е поверена солова роля в балета "Дон Кихот". През следващите сезони танцува соло във всички балетни постановки. Паралелно със сценичната си дейност води и лекции в Националната музикална академия в София.
Вие ли избрахте балета или той вас?
До голяма степен той избра мен. Майка ми е тази, която ме заведе в балетната зала. Тя е родена в Санкт Петербург и от дете се възхищава на балета. Бях на 8 г., когато започнах да танцувам. Първоначално тренирах художествена гимнастика. Но нещата там не се получиха и затова продължих с балет. След това ме приеха в Балетната академия в Ленинград и така започна всичко.
Кой е първият ви ярък спомен от голямата сцена?
Обикновено запомнящите се неща са свързани с възникнал проблем. Спомням си как излязох в представлението "Лешникотрошачката", докато бях още ученичка. Имахме няколко завъртания и се сблъскахме с една моя съученичка. Тогава си помислих, че ще ме изгонят от училище. В крайна сметка се скараха на съученичката ми, а не на мен.
През какви перипетии и лишения сте преминавали заради балета?
Лишенията са много. През цялата си кариера съм спазвала хранителен режим непрекъснато. Но в днешно време всички спазват диети, независимо дали са балерини или не. Често съм пренебрегвала семейството си заради работата. За мен тя винаги е на първо място.
Отказвали ли сте се от нещо в името на професията?
Не съм се отказвала, но не съм била напълно отдадена в личния си живот. Пренебрегвала съм семейни почивки и събирания. Често пъти, когато съм имала човек до себе си и той е искал време само за нас, аз съм избирала балета.
Искали ли сте да се откажете от балета?
Това се е случвало много често. На два месеца веднъж, на пет месеца се отказвах завинаги. Но на другия ден отново се връщам в залата.
Какво ви връща там?
Страстта ми към това изкуство. Пък и не мога да захвърля това, което съм градила толкова дълго време. Когато се захвана с нещо, искам да го докарам до край. Често съм изпадала в отчаяния, но това е временно състояние.
Каква са причините, които са ви карали да мислите за край на кариерата ви?
Когато нещата не се получават така както исках, мислех да се откажа. Започвах някаква нова роля и в началото никога не се получаваше. Започвах да имам съмнения и терзания дали това е моята роля, дали мога да я играя въобще. Подготовките ми за представление винаги започват с отчаяние, че ролята няма да стане.
Винаги ли сте искали да се занимавате с балет, или сте имали други желания?
Всички деца са преминавали през етапите за мечтаната професия. Аз исках да стана космонавт. Слава Богу, че избрах балета, защото той е по-лесен.
Отплати ли ви се професията?
Отплатила се е в духовен план, във финансов - не, но гледам да не обръщам внимание на това. Всичко, което правим, е за аплодисментите на публиката.
Достойно ли е заплащането на една българска балерина?
Не!
Преди години се снимахте гола за "Плейбой". Навредиха ли на имиджа ви тези снимки?
Мисля, че не навредиха. Всяко чудо за три дни. Разшумя се прекалено много и беше излишно. Всъщност нямаше нищо скандално.
Това ли бе причината за премахването ви от сцената на Националната опера и балет?
Всички приеха, че това е причината, но не беше така. Имах възпаление на крака, което се превърна в киста и това беше реалната причина. Всички говореха, че съм се сринала психически, а това не беше вярно.
В какви отношения сте в момента с Христина Ангелакова, тогавашната директорка на операта, която ви отстрани?
В добри отношения сме. Срещали сме се, участвали сме заедно в предавания, не таим лоши чувства една към друга.
Колко време е нужно за подготовка на едно представление?
Нормалната подготовка е около 1 месец. Ако имам премиера, времето за репетиции е около 3 месеца.
Коя роля ви е била най-сложна за изиграване?
Мисля, че "Козият рог" беше най-труден за пресъздаване от мен, тъй като това не е класически балет и трябва да се предадат много неща само с танц.
Балетът е високо ценено изкуство в света. Така ли е в България?
Балетът у нас е уважаван, но не е оценен правилно. Трудно е да се борим срещу закостенелите разбирания на някои хора. Държавното финансиране го няма въобще. Единственото, което крепи тази гилдия, са салоните на операта, които винаги са пълни.
Имали сте балетна трупа, а сега школа, в която преподавате. Има ли интерес към това изкуство?
Има много голям интерес. За жалост у нас се създават школи от хора, които не разбират от балет. Има много амбициозни родители, които записват децата си. Хубаво е, че те имат желание за развитие и потенциал, защото по този начин и децата започват да се интересуват.
Има ли бъдеще балетът в България?
За мен лично има, щом има толкова много последователи. За съжаление огромна част от децата, които се учат, на по-късен етап се отказват от балета. Но те остават почитатели на това изкуство.
Труден ли е танцът на палци?
За много балерини е труден, за други - не. Но е наистина тежко. Няма как да се разминеш без травми, а те са много болезнени.
Мислили ли сте някога да напуснете България и да работите в друга държава?
Бях на кръстопът през 1990 г. Ходих на прослушвания и ми предложиха работа в балетите на Холандия и Германия. По същото време обаче играех "Лебедово езеро" в София и бях раздвоена. В крайна сметка реших, че е по-хубаво да остана и да играя у нас.
Кой е вашият танц, този, който най-много ви е пленил?
В "Аранхуест" - произведение за китара и оркестър. Танцът беше направен специално за мен и го изиграх на един конкурс във Варна. Беше емблематично за мен.
Какво ви прави щастлива днес?
Децата, с които работя. Работата ме радва. Всичко е балет.
Виктория СТОЯНОВА
Коментари (0)
Вашият коментар