Тони Димитрова: Ако трябва да избирам - дебела жена или малък човек, по-добре да съм дебела

"Не ви познавах доскоро, но знаех, че ви обичам, Тони!" Това изречение противоречи на всяка журналистическа етика, но това интервю е по-специално. Спирам с моите думи, за да започнат Вашите. Странно, но на места те звучат като песен.

Днес това момиче празнува. Припомняме ви един наш разговор с нея.

Тони, какво сте правили от любов?

О, боже, какво ли не! И съм пътувала далече, чакала съм безкрайно дълго, вярвала съм - къде заслужено, къде не. Но също така съм получавала и много доказателства за любов - къде искана, къде не. Със сигурност, когато съм обичала, е било истинско, безкористно и вярно. Летяла съм от любов и съм падала с прекършени крила, смяла съм се до припадък и съм плакала до посиняване. Изобщо през мен не един път е преминавал и тайфунът на любовта, и още толкова затишия след тези стихии. Писала съм стихове от любов, мълчала съм от безлюбовие, пяла съм песни от любов, пресипвала съм от разочарования, но пък не съм спирала да вярвам в нея, защото я познавам добре. И си е заслужавало да преживявам всички тези неща.

А какво не бихте направили от любов?

Не бих осребрила душата си, не бих предавала, не бих приемала любов от съжаление или по-лошо - със сянка на сметчици и меркантилност. И не бих се унижавала от любов.

Знам, че сте свързана по особен начин с Африка. Разкажете ни повече за това.

Искам да опозная Африка. Била съм в ЮАР, Замбия и много кратко в Зимбабве. А има още толкова много! Ще запомня злокобното усещане за враждебност в Йоханесбург, красивия крайбрежен и слънчев Кейптаун, дивите животни в Крюгер парк, добрите хора в Замбия и Зимбабве, зебрите в двора на хотела ни и много слънце. Парата около водопада Виктория, мека като детска пелена, грохота на водата и зелено, зелено... Дано пак се върна на този континент.

Къде мечтаете да отидете?

Нямам време да изпадам в мечтания. Като ми се пътува, заставам пред атласа и гледам. Малко ми трябва да реша накъде. Разбира се, месеци преди самото пътуване си отбелязвам в тефтера датата и съобразявам ангажиментите си. Мечтая да обиколя много места: Непал, Бутан, Барбадос, Свазиленд, Бруней, Джибути. Често си пътувам в Google world и ми е страхотно забавление. Мечтая за Сибир и тези непознати републики в бившия СССР Бурятия, Ингушетия и мн. др.

Вие сте сигурно от единиците популярни личности, които са обичани от всички. Ако не обичани, то със сигурност към вас няма негативни настроения. Има и други прекрасни творци и добри слънчеви хора, които обаче страдат от постоянни и необясними нападки. Вие как държите омразата и завистта надалече?

Никога няма да ме чуете да казвам: „Този или онзи, или пък хората ме обичат.” Не живея с мисълта, че обичта на хората ми се полага. Напротив - те сами избират кого да обичат и да уважават. Ако съм заслужила добрите им чувства - чудесно, но аз също им отговарям с това. Какво искат - малко топлина, човещина и обич - не е трудно. Ако го чувствам така, така и правя. Не е поза, не е заучено, не е маниерничене - това съм си аз. Нямам лице за пред публиката и друго за в живота. Не заучавам думите предварително - те сами ми идват. Често чета в очите на хората техните емоции, когато пея и когато има взаимност, има и магия. Магията на песните, на красивите думи - те не са само моя заслуга, а и на техните автори.

Разбира се, давам си сметка, че има и много, които не ме харесват, но не страдам от това - та нали всеки има различен вкус! Не се натискам да ме харесват всички, напротив, пея там, където ме чакат и искат да ме чуят. Забранила съм да ме предлагат, чакам да ме поискат. И това е най-вярната политика за мен.

Освен това знам, че има и колеги, които не ме понасят - аз също имам своите конфликти и несимпатии. Не си мълча и не се примирявам, когато някой самозабрвил се и самоувъртолил се в самоизмислици колега ме нападне. И не се страхувам да отговоря. Оправдания от сорта „аз съм над нещата” всъщност за мен са извинение за малодушие и словесно безсилие. Както съм казвала и друг път, няма как само да слушкам и да папкам.

Виж, завистта я подминавам, не се занимава с нея, това е само губене на време и на душа.