Напишете дума/думи за търсене

За слънчевите дни и бурите, без които не може(м)

Има два типа хора - такива, на които нещата им се получават без много усилия и с повечко късмет, и такива, които трябва да се потрудят малко повече, преди да се порадват на успеха. Да си от втория тип - наказани или привилегия, това е въпросът?! Те никога не печелят от новогодишната томбола или от игрите за големи награди във Фейсбук, никога не стигат по краткия път, но и им харесва да изкачват върхове. Зад всяко тяхно постижение стои една голяма работа. Но това не ги прави кaръци, а хора, които разчитат на себе си. И колкото и да ми се иска аз самата да не бях от втория тип, докато трае поредната буря, толкова след края й съм истински доволна, защото вече мога да се радвам на слънцето! И то как...

В ситуации на код оранжево в живота, най-важното е да останеш фокусиран и да не позволиш да бъдеш заложник на "лошото време" и обстоятелствата. Повечето хора, които не са имали късмета да са от първия тип, започват да търсят виновник за ситуацията.... „Защо? Нали уж прогнозата не беше такава, нали уж контролирах нещата?“ Не знаят как точно да постъпят и губят време в това да се оплакват и да чакат най-страшното навън да отмине (или точно обратното вътре в тях).

При трудни ситуации почти винаги се случва едно и също: 1. бурята идва, 2. проблемите ти се стоварват на главата, 3. трескаво търсиш решение, повтарям трескаво 4. леко си отчаян и доста объркан. 5. Мотивираш се - и точно като във филма "Кариеристът" започваш отново да правиш коремни преси и си гладиш ризата... 6. Май времето навън се усмихва и слънцето се опитва да изгрее - твърдо си решен да, че можеш и трябва да се справиш с тази ситуация.

Питам се не може ли да останем фокусирани, да не губим център и да прескочим няколко стъпки от ситуация код оранжево?

Август е, сега се радваме на слънцето, но е абсолютно ясно е, че следващите „лоши дни“ не са далеч. Колко? Никой не знае. По всички закони на физиката и природата да има единствено слънчево време е невъзможно.

Постоянно попадаме в класически клиширани ситуации, а какво ги превръща в такива - опитът на всички други преди нас. Ние знаем какво е правилно или как би трябвало да постъпим. И все пак това не е достатъчно. Не можем да сме хората, които сме, ако не преминем през бурите, които са ни отредени.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X