Да бъдеш или да не бъдеш. Щастлив

Съвременният свят е обсебен от щастието. То е голямата фикс идея. Някак си сме длъжни да сме щастливи – заради всичките филми, които сме изгледали, песни, които сме чули, романи, които сме прочели. Ако не сме щастливи, сме втора категория хора. Или пък обратното – някои преживяват нещастието (си) като начин да се отличат от масата, да се снабдят с оригиналност, даже да свалят някоя и друга „бройка”. Но при всички положения щастието е центърът, около който се въртим. То е особено състояние на вътрешно удовлетворение, пълнота и осмисленост на живота. Някои го възприемат като късмет, други като радост и позитивни преживявания, а трети просто като неизбежна даденост.

Физиология на щастието

Според физиологията това състояние е тясно свързано с „хормоните на щастието” – ендорфини, серотонини, допамини. Техният синтез и циркулация в организма се нарушава при ендокринни, инфекциозни и вирусни заболявания. Ендорфините влияят на краткотрайното състояние на еуфория и радост, а серотонинът създава дълговременна удовлетвореност. Допаминът е хормонът, който „събужда тръпката”, според лекарите той е част от „системата за поощрение на мозъка”.

Философия на щастието

За античните хора проблемът за щастието е централна категория. Първи го изследва Аристотел, според когото добродетелите водят към щастие. Епикурейците отъждествяват щастието с удоволствието. Впрочем древногръцката дума за щастие е еудаймония (от еu – добро, и daimon – божество) и дословно означава съдбата на човека, намиращ се под покровителството на боговете.

Според източната философия пълното щастие е непостижимо в материалния свят, но все пак има практически начини да живеем щастливо. Според тази гледна точка до щастие може да се стигне по два пътя: първият е външният – чрез хубаво жилище, красиви дрехи, добри приятели. Вторият е пътят на духовното развитие и той позволява да се постигне вътрешно щастие. Но тези два подхода не са равностойни. Външното щастие, ако не е съпроводено от вътрешно, не продължава дълго. Ако нещо не достига на сърцето ви, няма да сте щастливи, дори и да се обградите от разкош. Обаче ако сте постигнали вътрешни спокойствие, може да сте щастливи дори и в най-тежките условия. Материалното благополучие само по себе си понякога е способно да ни помогне да решим някакъв проблем, но е възможно да създаде друг. Например, човек може да е богат, добре образован, да заема високо положение в обществото, но щастието все да бяга от него, в търсенето му е възможно той да започне да приема успокоителни и да злоупотребява с алкохол. От друга страна, въпреки че светът, в който живеем, е консуматорски, все по-често се срещат хора, които нямат много пари, но това не ги вълнува и те се наслаждават на спокойствието си.

Християнството идва с нови възгледи за разбирането и достигането на щастие: то минава през смирението, през приемането на това, което имаш. Основен аргумент в полза на това възприятие за щастието идеята, че „Блажени са нисшите духом и тяхно е Царството Небесно”, което традиционни се тълкува от гледна точка на изграждането на добродетелите на смирението. Щастието е възможно само там, където човек се отдава без остатък на тези, които обича. То е и в осъзнаването на собствената си съдба, на мястото си в света, на личното си призвание.

Психология на щастието

Психолозите твърдят, че в различните житейски периоди представата за щастието променя своя облик – тя расте заедно с човека. Повечето от децата и тийнейджърите искат да са известни, да направят велико откритие, да завоюват вниманието на своят обект на обожание. При юношите моментите на еуфория често се сменят от периоди на неудовлетвореност и търсене на нови „стимули”. По време на зрелостта обикновено щастието се явява във вид на материално благополучие, наличие на споделяна любов, усвояване на житейски уроци. Появява се щастието от простите неща, от това да си родител, да градиш семейство и(ли) кариера. Но при всички случаи щастието е неразривно свързано с околните – с тяхната симпатия, оценка, любов. От психологическа гледна точка феноменът на щастието е пълен с парадокси. Един от тях е, че колкото по-настойчиво човек се стреми към щастието, толкова повече то се отдалечава от него – вероятно защото го отблъсква със страха си, че няма да го получи.

Законът за привличането

Психологията не отрича, че има пряка връзка между оптимизма и щастието. Вече дори медицината признава, че хората, които гледат по-ведро на живота, боледуват по-рядко и по-леко, чувстват се по-удовлетворени, независимо от материалното си състояние и като цяло живеят по-щастливо. Според някои това се дължи на безотказното действие на така наречения „закон за привличането”. Фокусът е върху актуалното, но съвсем не ново предположение, че с мислите си творим реалността, в която живеем. Основната идея тук е, че човекът е като магнит, който привлича вещи и житейски обстоятелства. Този магнит може да притегли към себе си успех, хора и пари, или пък точно обратното – неприятности, недоимък и беди – тоест, всичко, което се върти в главата му (законът за привличането е отразен в нашата култура от поговорката „пари при пари отиват”). Това може да ви се струва като приказен сценарий, обаче нищо не ви коства да се опитате да се превърнете в приказен герой. Важна подробност, която трябва да помните, е, че ние привличаме нещата, хората и събитията, за които мислим, независимо дали ги искаме или не. Ако мислите за нежеланото – получавате него. Според тези теория целият ни живот е сътворен от самите нас с помощта на мислите, които натрапчиво са се въртели в главата ни. С други думи, ако се съсредоточавате върху това, което не искате, ще получите именно него. Причината за повечето нереализирани желания е съмнението – че няма да получите това, което искате, че не сте достойни за него и че то изобщо е възможно. Най-важното умение, което трябва да усвоите, е да си позволите да бъдете щастливи.

Накарайте мечтите си да се сбъднат

Стъпка 1: Вълшебната думичка е „благодаря”. Ако се радвате на живота във всичките му проявления, ще получавате още повече приятни събития. Но за да тръгнете от някъде, просто благодарете на живота, че го имате.

Стъпка 2: Поискайте. Не се стеснявайте да искате всичко, което пожелае сърцето ви. Не се страхувайте, че няма да го получите. Не позволявайте на някого да ви откаже, да ви обезсърчи, да ви накара да паднете духом. Дръжте в съзнанието си идеята, че само вие творите живота си и отговорността за това, което ви се случва, е само ваша.

Стъпка 3: Зарадвайте се. Почувствайте се така, все едно вече имате това, което искате. Отначало може й да ви бъде трудно, но когато установите, че механизмът работи, бързо ще свикнете. И ще се научите да получавате радост и удовлетворение от живота.

Стъпка 4: Тренирайте постоянно. Планирайте предварително да получавате щастие и радост дори от най-дребните неща – и ще видите, как те ще ви радват реално в живота ви. Например, сутрин си кажете, че възнамерявате денят ви да е прекрасен, но уточнете по какъв начин: например, какво трябва да свършите благополучно, с кого да се видите и т.н. Вечер преди лягане се настройте, че ще спите спокойно и ще си починете. Изобщо – научете се предварително да се настройвате на щастлив вълна, за да получите щастието в действителност.