21 ноември е отбелязан в православния календар като Ден на християнското семейство. Празникът не води своето начало от конкретно библейско събитие, но въпреки това ни помага поне веднъж в годината да се запитаме дали нашите семейства наистина са християнски и дали са изградени на основните християнските принципи и морал.
Трябва да знаем, че създаването на семейството не е плод на човешко хрумване. Истинското семейство е част от предвечния Божии план за човека. Още когато създава човека като мъжки и женски пол, се разкрива и Неговата идея за семейството. Той е, Който създава Адам като мъж и Ева като жена и така учредява първото брачно семейство в Едемската градина. И днес, всеки който иска да има щастливо и благословено семейство, трябва да се съобразява със законите на неговия създател.
От щастливо семейство определено се нуждае всеки човек. Библията ни казва, че преди всичко семейството е взаимен живот на две човешки личности. Личности, които се нуждаят от споделяне и общение. Всеки човек има нужда да бъде обичан, да бъде изслушван и разбиран, да бъде подпомаган.
Семейството не е просто съвместно съжителство под един покрив, или в едно легло, а свързване на мъжа и жената в единна и свята хармонична връзка, подкрепяна от Божествената любов. Пред семейството стои и голямата отговорност за продължаване на човешкия род. Разбира се, че деца може да се раждат и без да съществуват семейства. Само че продължаването на човечеството не е свързано единствено с раждане, но с отглеждане, възпитание и цялостно оформяне на бъдещата личност. Това може да бъде постигнато с добро и здраво семейство.
Свидетели сме колко много хора днес имат душевни и психически проблеми. Голяма част от причините за тях се коренят назад в детството, прекарано в непълноценно семейство. Така че съвместният живот в брака е и огромна отговорност. Отговорност както към брачния партньор, така и към подрастващото поколение.
Доброто семейство е не онова семейство, пред което няма опасности, защото такова няма, а семейство, което осъзнава надвисналите го опасности и се стреми да ги преодолява.
Една от неосъзнатите опасности пред младите семейства, която по-късно се превръща в причина за страдания, е голямата привързаност на съпрузите към техните родители. В Библията се казва: "И ще остави човек баща си и майка си и ще се превърже към жена си и двамата ще бъдат една плът." Това, разбира се, не означава, че младото семейство не трябва да ползва опита и съветите на своите родители. Новото семейство обаче трябва да се изгради с потенциала, който двамата млади имат. Може той да не е голям, може двамата да не са съвършени, но трябва да положат всички усилия и да изградят сами своето гнездо. Сигурно ще бъркат, сигурно ще допускат и грешки, но дом, съграден със собствени сили, има много по-голяма вероятност да оцелее, отколкото семейството, създадено изцяло с чужда помощ и наготово.
Друг голям враг на семейство днес е егоизмът, предпочитането на личните интереси и потребности пред тези на другите. Дом, в който себелюбието надделяват, е обречен на провал. Доброто семейство е това, в което всеки е готов да отстъпи от своите интереси и стремежи заради доброто на брачния партньор. Истинското щастие се състои не в това ти да бъдеш добре, а ти да се раздадеш и да се жертваш за другия. Ако трябва да останеш гладен, но твоят съпруг или съпруга да е нахранен. Ти да останеш буден през нощта, но твоята половинка да бъде отпочинала. Много хора днес в желанието да открият своето семейно щастие поставят себе си над другия. И когато постигнат това, се чувстват неудовлетворени. Дори откриват в себе си още по-голяма празнота и разочарование.
Християнско семейство означава надпревара в уважение и обич. Липсата на истинска любов също стои като проблем пред днешното семейство. За любовта се говори толкова много, че едва ли може да се добави нещо ново. Днес обаче любовта се подменя с други "синтетични" заместители. Харесване, симпатия, привличане, желание, похот и секс се наричат любов. Всички те нямат нищо общо с истинската любов, в която вярват християните по света. Тя задължава съпруга да обича своята съпруга както себе си и обратното. А там, където има истинска любов и зачитане, ще има и взаимно приемане и прощение на слабостите и грешките. Във всеки дом има проблеми за разрешаване. Често това води до съзнателно или несъзнателно нараняване. Следователно във всяко семейство трябва да съществува и прошката. Не е невъзможно да няма обиди в брака, но е важно да не се остава в това състояние.
Живеенето с обидата е като изкълчено място - боли, но се свиква. А това нарушава мира в семейството. Когато усетим, че сме обидили човека до нас, трябва да спрем и колкото и да ние трудно, да поискаме прошка. Както и да бъдем готови, когато от нас поискат прошка, да дадем. Не бива непременно да чакаме някой специален празник на прошката.
Другият неосъзнат проблем, който пречи на днешните семейства да не съществуват по модела на Създателя, е липсата на достатъчно общение. Никога преди в историята на семейството не е имало толкова малко общение вътре в него както днес. Сега съпрузите общуват повече с телевизора, с вестника, в интернет и по-малко един с друг. В чата човек няма ангажименти. Там може да излее душата си, да сподели болките и разочарованията си, да бъде изслушан, но това с нищо не го задължава. Докато общуването в семейството често изважда на преден план неразрешените проблеми, които трябва да бъдат преодолени.
Не на последно място, като огромен враг на семейството се явява изневярата. Днес употребяваната в Библията дума прелюбодейство се споменава все по-малко. То нарушава брачния завет в интимно отношение. Има неща които принадлежат единствено и само в брака. Едно от тях е сексът. Всяко интимно съжителство с друг човек, освен с брачния партньор, е нарушаване на волята на Този, който е създал човека и неговото семейство. Важно е да знаем, че Бог не принуждава хората да живеят по определен начин. Той само разкрива кое е правилно и кое не, и съответно какви ще бъдат последствията от избрания начин на живот. Но за да бъде едно семейство щастливо и благословено, то трябва да съществува на основата на Божията воля.
Коментари (0)
Вашият коментар