Д-р Александър Лилов е пулмолог. Работи в СБАЛПФЗ-София област, лечебно заведение, в което се осъществява специализирана болнична и доболнична помощ.
- Д-р Лилов, на 18 ноември се отбелязва Световният ден на хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Наричат ХОББ „тихият“ убиец на 21-ви век, защо? Кажете ни повече какво заболяване е ХОББ?
- Темата на Световния ден на ХОББ тази година е Живей добре с ХОББ. Това е възможно ако болестта се диагностицира на време и пациентът спазва препоръките на лекаря за лечение, за да бъде болестта в контрол. ХОББ е хронично заболяване, което трябва да се лекува дългосрочно. Новите терапии за ХОББ позволяват да се избере най-подходящото лечение за пациента според тежестта на болестта му. Спазването на препоръките на лекаря позволя на пациентите с ХОББ да живеят по-добре със своето заболяването .
- Кои са най-честите, типични симптоми на ХОББ? Към какъв лекар да се обърнат хората ако имат посочените симптоми?
- ХОББ е сериозен социален и медицински проблем. Често началните симптоми се подценяват и пренебрегват дълго време от пациентите. Те си ги обясняват с най-различни други причини като напредване на възрастта, настинки. Това е и един от факторите поради, който се търси лекарска помощ късно, при напредване на оплакванията, което води до късно диагностициране на заболяването. Преглед от пулмолог трябва да се осъществи при хора:
• На възраст над 40 години
• Наличие на рисков фактор – на първо място е тютюнопушенето, което е рисков фактор в до 90% от случаите, но също така и наличието на професионални вредности, висока замърсеност на въздуха от изгаряне на биогорива.
• Наличие на някой от следните симптоми: хронична кашлица, ограничаване на физическия капацитет, задух при усилие, „свирене“ и стягане в гърдите.
Типичния пациент с ХОББ е дългогодишен пушач, на възраст над 50 години, с хронична кашлица и лесна умора при усилие. Разбира се за поставяне на диагноза задължително условие е извършване на изследване на дишането, спирометрия. Изследването трябва да се осъществи както при всички пациенти с оплаквания, така и при „здрави“ и без оплаквания, но изложени на рискови фактори лица с цел ранна диагностика на заболяването ХОББ.
- Продължителната кашлица при пушачите може ли да бъде симптом на ХОББ? Кога трябва да се потърси лекар?
- Всяка кашлица с продължителност над три до осем седмици е хронична персистираща кашлица и е съществена причина пациентът да потърси лекарска помощ, тъй като зад нея могат да се крия много сериозни заболявания. Неглижирането на този симптом и отлагането на преглед при лекар, често води до късно поставена диагноза, по-трудно провеждане на лечение и прегледи от повече лекари. Зад обичайната „тютюнджийска“ кашлица особено, ако тя се промени по някакъв макар и според човека незначителен начин, това е повод за преглед.
- Кои симптоми са знак, че болестта не се контролира добре?
- Целта на предписваната терапия е заболяването да се постави под контрол, с което се гарантира по – добро качество на живот на пациента, увеличена преживяемост и намаляване риска от възникване на усложнения. Важен показател отразяващ доколко заболяването е под контрол е броя обостряния, които е имал пациентът през изминалата календарна година. От това се определя класифицирането на ХОББ, което дава възможност на лекаря да постави пациента в съответната група и да избере вида лечение, което е най-подходящо за него. Принципът е по – малко обостряния, по – добър контрол на заболяването. Основен момент това да се постигне е пациентът да се придържа към предписаната му терапия, да не я прекъсва самоволно и да не намалява броя инхалации предписани му от лекаря. С не по – малка важност е редовното диспансерно наблюдение на пациента, както и провеждането на превантивни мерки – сезонни ваксинации против грип, ежедневно извършване на определен обем физическа дейност и включване в рехабилитационни програми.
- До какви усложнения може да се стигне, ако се забави поставянето на диагнозата ХОББ и съответно лечението?
- ХОББ не е заболяване засягащо само белия дроб. При него се развива така нареченото системно възпаление водещо до възникването на усложнения от страна на различни органи и системи. Тези усложнения променят клиничната картина и влошават прогнозата на заболяването. Към най – честите усложнения възникващи в хода на болестта са тези от страна на сърдечно-съдовата система - Белодробно сърце; Белодробен инфаркт; Хипертонична болест; Исхемична болест на сърцето, Застойна сърдечна недостатъчност. Също така от съществено значение е възникването на метаболитен синдром с или без диабет, по – честото възникване на язвена болест, депресивните разстройства и не на последно място е, и по – високата честота на белодробен рак при пациентите с ХОББ.
- Кой е най-честия въпрос който пациенти ви задават след като бъдат диагностицирани с ХОББ?
- Разбира се всеки пациент си има свой собствен въпрос, който за него е важен и е необходимо да отговорим със съответното внимание. Може би съществен въпрос, който често се задава е колко дълго трябва да се прилага предписаната инхалаторна терапия? За да отговорим на този въпрос е необходимо да обясним на всеки пациент, че ХОББ е хронично заболяване и няма да премине като „настинка“ след примерно 10 дни, а е необходимо предписаната инхалаторна терапия да бъде прилагана продължително време, често до живот. Редовното, ежедневно приложение е от съществено значение за забавяне прогресията на болестта и подобряване качеството на живот. Друг много важен въпрос, на който обръщаме внимание, е обучението за правилна техника на приложение на инхалаторния медикамент, тъй като това е ключов момент за успеха на терапията.
- Как може пациентът с ХОББ сам да си помогне? Какви са препоръките, които давате на пациентите?
- Важен момент е всеки пациент с хронично страдание да приеме своето заболяване, да започне да живее с него и да го разбере. Това не винаги е лесно. Самото заболяване ограничава физическата активност на пациента, който започва да се движи по – малко, а това е свързано с възникване на редица нежелани ефекти и усложнения. Обездвижването от своя страна оформя един патологичен кръг. За да се подобри качеството на живот на пациента е необходимо този кръг да бъде прекъснат. Това се получава с придържане към назначената терапия, но и с нефармакологични средства като включване на пациента в програми за рехабилитация, обучението му за различни техники на дишане, дихателни упражнения и разбира се желанието на всеки да постигне повече въпреки наложеното му ограничение.
- Какво е важно да знаят близките на пациент, който е с ХОББ? Как могат да му помогнат или да го подкрепят?
- Подкрепата на близките е от решаващо значение за пациента с ХОББ, особено в напредналите фази на заболяването, когато той в голяма степен зависи от тях поради високата степен на ограничаване на физическия капацитет. Ролята на близките е съществена и за справяне с психичните проблеми възникващи в хода на заболяването. В началните и леки форми напомнянето за придържане към терапията и непропускането на прием на медикаментите също е от значение.
- В условията на пандемия, кои са препоръките, към които трябва да се придържат пациентите с ХОББ?
- Въздействието на разразилата се пандемията от вируса SARS-CoV-2 силно засегна пациентите с ХОББ в безброй аспекти от техния живот. Посещенията свързани с диспансерното наблюдение от техните лекари са ограничени. Пациентите, които обикновено идват в болницата по време на обостряне, вероятно решават да останат вкъщи поради страх от заразяване, което води до забавяне или неосъществяване на грижите, които пациентът би получил при липса на извънредна ситуация. Дългосрочните ефекти от тази „пауза“ в грижите, които всеки пациент с ХОББ получава тепърва ще се анализират. Въпреки това пациентите трябва да бъдат насърчавани да използват предписаните им инхалатори, ежедневно и да не прекъсват самоволно лечението си, както и преди пандемията.
Независим авторски материал, отразяващ личната гледна точка и опит на автора. Рубриката се отпечатва с подкрепата на
