- Проф. Даскалова, с всеки свой доклад Международната диабетна федерация (МДФ) алармира за непрестанно нарастващия брой на хората, живеещи с диабет. Защо трябва да ни тревожат данните?
- С нарастването на броя на хората живеещи с диабет, вече говорим за пандемия. В последния си доклад от 2017 г. МДФ посочва, че 425 млн. души живеят със захарен диабет. Това е един на всеки 11. Очаква се до 2040 г. да са 642 мил. В България близо 480 000 човека живеят с диабет. Тревожно е, че навсякъде по света 46,5% от хората с диабет не са диагностицирани. У нас също - около 200 000 души не са диагностицирани. Това е притеснително, защото означава, че хората не получават своевременните грижи и лечение. Диабетът им не се контролира, което неминуемо ще доведе до тежките, а в много случаи и фатални, усложнения от диабета.
- Какви са причините за увеличаване на разпространението на диабета?
- Нарастването е факт и при двата вида захарен диабет. Увеличеното разпространение на тип 2 (неинсулинозависимия диабет, които засяга по-възрастните) обясняваме с неправилното хранене, водещо до наднормено тегло и затлъстяване, заседналия начин на живот, генетичната предразположеност и стреса. Причините за повишената честота на диабет тип 1 като автоимунно заболяване все още не са добре известни на науката.
- В каква насока трябва да се работи, за да се справим с епидемията от захарен диабет?
- Захарният диабет е социалнозначимо заболяване. За да обърнем кривата на нарастващия брой хора или поне да задържим темповете на епидемията, трябва да са ангажирани всички - от пациента и лекаря,до това да има действащи здравни политики и програми за превенция, ранна диагностика и навременно лечение. Най-напред трябва да работим за повишаване на информираността за диабета, така че хората да са мотивирани да подобрят здравето си чрез промяна в начина на живот. Българинът не си прави профилактични прегледи на принципа: нищо ми няма, защо да ходя на доктор „да ми намери нещо“. Не така! Хората трябва да търсят компетентна лекарска помощ. А ние, лекарите имаме и роля да обучим нашите пациенти да контролират или, както обичам да казвам, „да опитомят“ диабета в ежедневието си.
- Кои хора са в риск от захарен диабет?
- Захарният диабет тип 1, както казах е автоимунно заболяване и причините за него все още не са ясни. Рискова група са всички жени с гестационен диабет (диабет по време на бременност). Те трябва да знаят, че веднъж след като е отключен гестационният диабет, следва да се спазва определен начин на живот, защото има риск до 5 години да се отключи диабет. При най-разпространеният захарен диабет тип 2, нещата са тясно свързани с начина на живот. Например, рискови са хората с наднормено тегло или със затлъстяване; хора, които водят нездравословен начин на живот изразен в липса на физическа активност и нездравословно хранене. Консумацията на високовъглехидратни храни, като бързи закуски и пържени храни води до затлъстяване и съответно до отключване на захарен диабет тип 2. В България има 60% хора с наднормено тегло и около 20 % със затлъстяване.
- Какво могат да направят хората, които биха се разпознали в тези категории?
- Обикновено големият процент на хора с предиабет са с наднормено тегло, липса на физическа активност и високи нива на стрес. Това са здравно-социални фактори, които могат да бъдат повлияни от промяна в поведението и навиците. Предиабетът е състояние, при което кръвната захар на гладно на пациента е 6,9-7 ммол/л. Тове е сигнал, че човек трябва да се изследва (нормалните стойности на кръвната захар са 3,6-5,8 ммол/л). Най-точната методика е орален глюкозотолерантен тест, с който може да определи дали става дума за предиабет или диабет. При предиабет трябва да се работи много за профилактиката, защото след отключването на захарния диабет няма връщане назад.
- Защо е важно своевременното установяване на диабета?
- Всичко налага търсене на активен и надежден метод за скрининг и ранно откриване на захарния диабет и предиабетните нарушения, което би дало възможност за отлагане на развитието на заболяването и неговите усложнения. Активната първична профилактика би могла да доведе и до регулиране на здравните разходи, свързани със лечението. Диабетът е състояние, с диабет се живее. Но когато е открит късно и не е контролиран или е контролиран неправилно, може да увреди сърцето, кръвоносните съдове, очите, бъбреците и нервите, което води до увреждане и преждевременна смърт.
- Какъв трябва да е подходът на лечение при хората с диабет?
- Нашата цел е да лекуваме пациентите си така, че усложненията да се появят възможно най-късно или изобщо да няма такива, като в същото време осигурим продължителност и качество на живота на пациента не по-различни до тези на хората без диабет. Трябва да контролираме кръвната захар, като се стремим стойностите да са максимално близки до нормите: кръвна захар на гладно 4-7 ммол/л , кръвна захар след хранене < 10 ммол/л. Успоредно с гликемичния контрол трябва контрол на кръвното налягане и липидите, на протромботичното състояние и на телесното тегло.
