Ужасната цена на липсата на любов: историята на Иван Грозни

Какво може да накара човек да изпържи друг човек жив или да го нареже на малки парчета? Какво може да доведе човек до тази жестокост и да остане неустрашим пред собствените си жестокости и дори да им се наслади?

„Някои хора в нетърпението си да изградят свят, в който никаква външна заплаха не би могла да проникне, прекомерно увеличават външните си защити и оставят вътрешността си незащитена.“
Пауло Куелю

Детството на човек може да го бележи за целия му живот. Нашите първи преживявания, взаимоотношенията, които имаме с хората около нас, примерите и ученията, които получаваме от тях, остават с нас до края на живота ни, за добро или за лошо.

Поради тази причина любовта е толкова важна. Поговорката "Любовта движи света" не е казана напразно. Вярно е, че любовта и противоположната й омраза са двигателите на най-големите успехи на човечеството, а също и на най-зловещите жестокости, извършвани през цялата история на хората.

Днес искаме да ви представим един нагледен пример за това как детството може да остави белег, в този случай ужасен белег, върху човек. Това е случаят с Иван Грозни.

Прозвището „Грозни“ е транскрипция на руското Грозный, което означава „Страшни“.

Трудно детство
Всичко започва още в ранна детска възраст. Когато е само на три години, той губи баща си и става „велик княз на Москва“. Властта се държи от майка му, която почива пет години по-късно, след като най-вероятно е отровена от болярските родове, които непрекъснато оспорвали властта.

От този момент нататък Иван е възпитаван от болярите, които през цялото му детство са използвали срещу него всякакви отвратителни способи: малтретират го, унижават го, бият го за забавление и го затварят в двореца на Кремъл, където той живее практически като просяк.

Всичко, което Иван е претърпял през детството си, се отразява в първата му жестокост на 13-годишна възраст, когато заповядва един от враговете му да бъде разкъсан на парчета, като е хвърлен на глутница ловни кучета. Безпомощността му се е превърнала в ярост и контраатака и това изглеждало, че проработва в негова полза. Околните започнали да уважават Иван.

Малко по малко характерът му започнал да се оформя не само от случилото се в детството, но и заради тъгата, че има брат с душевна болест, когото той уважава много през целия си живот, и смъртта на любимата му жена Анастасия. Всичко това са големи удари за Иван, които остават дълбоко гравирани в характера му.

Болезнена загуба и живот за контрол
Въпреки факта, че Иван е женен седем пъти, само първата му съпруга Анастасия наистина открадва сърцето му. Тя се разболява и малко след това умира. Когато това се случва, никой не може да посочи причината за кончината. Иван обаче разпорежда разследване, което установява, че тя е била отровена. Анализът на костите й разкрива, че тя е получила смъртоносна доза живак.

След смъртта на жена му, характерът на Иван става още по-ужасен и той винаги е подозрителен към всичко и всички. Съпругата му била единственият човек, на когото имал доверие, но враговете му я отнемат.

Както всички знаем, разумът управлява нашите действия и въпреки стремежите на Иван да завладее Балтийско море, мечтите му никога не са били възможни. На него му липсва всичко, което има съперникът му - град Новгород. Това било място, известно с образованието и добрите нрави на всичките си жители, качества, които го направили известно.

В него процъфтявала търговията, а търговците построили църкви, за да молят искрено за Божията помощ за просперирането на бизнеса им. Малко неща могат да бъдат наистина завладени със сила и когато се сблъска с такова безсилие, Иван прави точно това, което е виждал в детството си, с което беше хранен и с което бе живял през целия си живот: упражняването на жестокост. Иван атакува, опустошавайки града и измъчвайки, обезглавявайки и набивайки на кол много от жителите му. Съвременните изследвания изчисляват, че около 2000 до 3000 души са пострадали от гнева му.

Най-големият ужас
Във всяко свое действие Иван демонстрира лоша и заблудена преценка и последният му ужасяващ акт е убийството на собствения му син. Един ден Иван заварва снаха си облечена неподходящо според него. В гневен сблъсък със сина си, Иван, обхванат от характерните за него ярост, пребива сина си до смърт. Да убиеш собственото си дете. Човек може да извърши подобно зверство само когато е напълно обгърнат от яростта, агресията и омразата на даден момент. Това се потвърждава от експерти.

200 години по-късно Петър Велики постига всичко, което Иван Грозни не успява със сила и лудост: той модернизира и изгражда Санкт Петербург.

Това е, което може да бъде построено само с любов…
Поуката на историята е ясна, нали?