С нея наистина е уютно. Винаги идва навреме, обича шоколад и кафе, винаги знае какво иска, а често иска предимно да се забавлява. Можем да говорим за незначителни неща като за винтидж магазините в Париж, можем и неусетно да скочим в значителни теми като пълните театрални салони и празните от смисъл телевизионни рейтинги. Можем да говорим по одеало и пантофи, случвало се е да го правим на висок ток и малки черни рокли. Тя твърди, че не мечтае за дългата бяла рокля, аз обаче мисля, че един чифт мъжки пантофи до нейните ще й отива.
Домошар ли си?
Не зная дали бих се определила така, но моята работа е свързана с много хора, с много различни енергии и когато мога да си позволя малко време за релакс, най-добре го постигам у дома. Много е зареждащо. Нужно ми е, за да се „събера”, да се върна към себе си. Но аз съм човек на периоди. Има дни, в които обичам да пътувам, да се разхождам сред природа, да излизам, да спортувам. Когато отмарям вкъщи, често обичам да съм обградена от абосолютна тишина. Сутрин не пускам нито телевизор, нито радио. През другото време слушам класическа музика и гледам филми, чета. Любим период за това ми е зимата - до елхата, до прозореца, в стая, която ухае на курабийки. Ако пък вали сняг, приказката е налице.
Какво правиш за своя дом, за да е приятен за теб?
Налагам си да не посещавам често магазини за дома, колкото и да ги обичам. Ще фалирам, а и ще се задръстя. Иначе за дома си обичам пастелни тонове - кафе, капучино, розово, бежово, лила. Обичам различни ухания, които събуждат сетивата ми. Имах периоди, в които непрекъснато нещо майсторях. Или слагах лавици за книги на стената, или картини, или декорирах, или сменях възглавниците, бельото. Обичам да ми е уютно.
Каква е идеалната неделя сутрин?
Няма неделя сутрин. Има неделя на обяд. Обичам да спя по много. Първото нещо е да пусна компютъра и кафе машината. Ако има бисквити и течен шоколад, става идеално!
Днес вече ми спомена нещо такова – че младите днес твърде бързат за слава. За какво им е тази слава според теб? Ти самата чувстваш ли се уютно с известността?
Трябва много да се внимава със славата във „времето на еднодневките”. Всяко чудо е за три дни. Ако се стремиш да си личност и човек преди всичко, няма да си „едноактен”. Един мой познат скоро се изрази така: „Не обичам едноактни хора”. Много ми хареса.
Славата краде естествеността на живота ти, защото започваш да играеш, а не да бъдеш. Влизаш в глупавото състезание да имаш повече от другия и да го демонстрираш задължително. Но всеки има глава на раменете си. За себе си съм успяла да намеря баланса. За това рецепта няма. Някои неща започват от семейството. Благодарна съм на родителите си, че винаги са ме подкрепяли и давали свободата сама да откривам истината за себе си.
Понеже обичаш да казваш, че с всяка роля лекуваш душата си, от каква роля има нужда душата ти в момента?
Хм... Нямам нужда от „роля”.
Танцуваш, играеш, яздиш, преподаваш, озвучаваш, рисуваш. Защо толкова много? Да не би да ти липсва нещо?
Да, забавлявам се и с танци, карам ски, кънки, пея. Скоро записах песен. Всъщност още малко работа имам по нея. Ами, виж, всичко това е част от мен и аз искам да му дам излаз. Иначе ме тормози. Уча се да бъда щастлива и в хармония със себе си. Това е най-важният урок. Само тогава можеш да привличаш завършени, цялостни личности към себе си. До тогава привличаш хора, които кореспондират само със страховете и травмите ти. Аз чета много психология. Щастието може да се намери и в дейности, от които те е страх. Така се преодоляваш. Стъпка по стъпка, разбира се. Човек трябва да се отваря към света и да опитва неща, да не се капсулира. Това е моят начин да избягам.
Ти си много емоционален човек. Предполагам, че обичаш еднакво да обичаш, да се смееш, да плачеш, да се страхуваш. Не те ли плаши тази твоя емоционалност?
Обичам, защото така зная, че живея. И има за какво да се сещам, като се обърна назад. Разбира се, понякога съжалявам, че съм толкова емоционална. Това пречи на прагматичността ми, която е нужна в днешното ни бездуховно време. Не живеем в роман, а понякога аз така се изолирам в театъра – като на остров, че се плаша. Едно от нещата, които никога няма да разбера, е защо човек се плаши да обича. Това е най-хубавото, което можеш да дадеш на другия.
Кое озаптява тази емоционалност, особено като признаваш, че е гарнирана с доволно количество лудост?
Емоцията ми има нужда именно от лудост, за да бъде изразходвана. Ставам съвсем “пастелна”и вглъбена, когато се уморя от работа или когато съм разлюбена.
Разкажи за някои твои прекрасни лудости.
Е, някои са тайна, а за други само мечтая – например да скоча с паршут, да пътувам с лайнер в океана, да спя в хотел от лед и да посетя руска дача, където да вкуся руски хайвер и водка, блини, сметана и кисели краставички. Мечтая за Япония, да разгледам някоя пагода и да доближа красива гейша. Дано мога някой ден да сбъдна всичко това. Всъщност всичко това е любов. Любов към новото, към романтичното, към далечното. Любов плътна, интензивна и разтърсваща. Любов към Живота! Такава си заслужава, нали?
Спомена „разлюбена” и всички ще си кажат – тази жена разлюбена?!
Всеки може да бъде разлюбен. Ако любовта е само външност, би било прекалено лесно. Любовта е нещо отвъд. Аз се опитвам да съм по-широко скроен човек - не се карам с никоя любов. Срещнали сме се, защото сме имали тази нужда. Да се запазим обаче зависи от двамата. Нито повече, нито по-малко. Опитвам се да прощавам, да запазвам доброто от всяка среща и да се обогатявам вместо да намразвам и затръшвам врати с обида. Много съм либерална и освободена в общуването си. Мразя дребнавостта и ревността. Понякога трудно ме разбират, защото съм свободолюбива. Аз мога да не се виждам много дълго с приятел, но през цялото време той може да разчита на мен така, както, ако се виждахме всеки ден. Не всеки приема и разбира това.
Често променяш външния си вид. Свързано ли е с промяна в емоционалното ти състояние?
Не винаги. Правя го основно заради роли и заради това, че съм лице на салоните на Митко Дамов. Но няма нищо по-хубаво от промяната. Можеш да се научиш на това, започвайки от малките неща. Някой беше казал, че най-щастлив е този, който бързо свиква с новите неща и още по-бързо отвиква от тях.
Ти си позитивен човек. Ежедневна работа ли е щастието?
Разбира се. Най-трудната. Щастието е въпрос на избор. Сложността идва от това, че всички се стараем да бъдем каквито сме в мислите си, но не става лесно. А много често сме настроени негативно към обстоятелствата. Това наистина се оказа трудно. Да смениш перспективата - аз работя върху това със себе си.
Твоят колега Роберт Янакиев казва, че си отличничка. Отличен ли е животът на отличниците?
Отличничка?! Аз мога да бъда всякаква и точно той знае това. Може би е имал предвид, че съм перфекционист. Лошото е, че когато си заявил себе си като самостоятелен и можещ, хората свикват с това. И винаги смятат, че ще се оправиш сам. И ти наистина си сам и се оправяш. Това ти създава още повече ситуации, които да преодоляваш, и въпреки че се каляваш, това започва да тежи. В този ред на мисли на „отличника” му е тежко. Аз изисквам най-вече от себе си, точна съм, отговорна .И смятам това за качество, а не за дефект. Тази професия не търпи липса на характер . Друг е въпросът, че звездоманията по нашите ширини няма нищо общо с професионализма. Просто критерият тук е силно занижен, да не кажа, че често липсва.
И отново думи на Роберт от предаването „Търси се”: „На нея й липсва да е майка.” Така ли е?
Никога не сам отлагала тази си житейска роля за сметка на професионалните си такива. И мисля, че въпреки че сам ковеш съдбата си до голяма степен, има писани неща. Едно от тях е срещата между хората. Винаги мъжете, в които съм се влюбвала, не са били подходящи да бъдат мои „режисьори” за тази роля. Разминавали сме се - или те не са били готови, или аз не съм била. Нищо не правя на всяка цена. Уча се да вярвам в себе си и да съм добър човек. Не съм предпочела кариерата пред това да съм майка - не съм била поставяна пред такъв избор и обстоятелства никога.
Сложното при мен е, че явно имам подсъзнателен страх от обвързване, от притискане на свободата ми в ъгъла. Но когато се влюбя, се влюбвам до болка. Никога не ми е било самоцел да се видя в бяло, само защото обществото иска това. И винаги съм смятала, че когато жената е майка, това обогатява света й. Но е Божа работа с кого, как и кога.
Казваш, че имаш нужда от мъж, който да те покрие, да те предпази и си готова да тръгнеш след него накрай света. Вярваш ли, че такъв мъж ще ти се случи?
Сложен въпрос. Аз сам сложен характер. Попадайки на точния мъж, той става катализатор на много мои трансформации към по-добро. Имам една любима мисъл: „Ти ме обичай и аз ще се постарая да бъда по-добър от себе си.”
Коментари (0)
Вашият коментар