“Ако не се облечеш, ще си останем вкъщи“, предупреждава майката. „Добре, да си останем“, отговаря хлапето. Познато ли ви звучи? Вижте какви грешки допускаме най-често, когато учим децата си на дисциплина.
Лъжем
Детенце не иска да отиде в дома на детегледачката си и майката го лъже, че ако не тръгне веднага, ще го остави в съседната детска градина, а там бият хлапетата. Детето тръгва към детегледачката, но след половин година се налага да го запишат на детска градина. То е уплашено до смърт и се съдира от плач всеки ден, когато трябва да излезе от вкъщи, защото вярва, че в детската градина ще го бият. По-добрият вариант е майката да беше казала: „Знам, че има дни, в които не ти се ходи при детегледачката, както има дни, в които на мен не ми се ходи на работа, но се налага.“ Изразяването на съчувствие и разбиране е много по-добрият и възпитателен начин, отколкото да излъжем малкия човек.
Единият е „лошото ченге“, а другият - „доброто“
Това е най-често срещаната грешка при възпитанието на децата. Мама винаги държи с вечерята да се яде и салата, татко обаче се прибира късно, уморен е, не му се слушат спорове и сръдни и прибързано казва: „Хайде остави ги да ядат каквото искат.“ Това срива не само усилията на майката, но и нейния авторитет. Освен това не е добре единият родител да е винаги „лошото ченге“, а другият - „доброто“. Най-хубаво е извън присъствието на децата родителите да се уговарят кои са позволените неща, какви са правилата и наказанията и да ги спазват независимо при какви условия.
Подкупът не е добро оръжие
Ако твърде често „подкупваме“ детето, за да свърши едно или друго, то няма да прави нищо заради съзнаването, че е редно и полезно за него, а ще прави само нещата, за които получава награда. Затова не обещавайте парченце шоколад, ако малкото изяде вечерята си, и със сигурност не оферирайте нов телефон, ако вземе изпитите си. Децата трябва да знаят защо важните неща са важни за тях и да ги вършат под диктовка на изграждащото се чувство за отговорност, а не на консуматорски изкушения.
Да внимаваме с личния пример
Майката на 2-годишно момченце го плясва по ръчичките всеки път, когато вземе ключовете от колата й или задърпа котката за опашката. Тя е доволна, че това действа, докато не се обажда госпожата от яслата, за да се оплаче, че момченцето бие по ръцете всяко дете, което му вземе играчка или моливче. Ето как с наглед безобидни примери може да сме вредни за възпитанието на децата.
Загуба на контрол
Това също се случва често на всички ни. Когато сме уморени, стресирани, когато сме повтаряли едно и също нещо сто пъти, накрая просто избухваме. Крясъците не са добра тактика в приучаването към дисциплина. Най-добрият съвет в такива моменти е да излезем от стаята, да дишаме дълбоко, да броим до 20 и да опитаме да се успокоим. Ако не може да оставим детето само в стая, тогава заедно с него трябва да отидем в друга. Понякога смяната на мястото и обкръжението също отнема от стреса.
Коментари (0)
Вашият коментар