Подвигът на Ребека Майърс, която постепенно ослепява

В сензация се превърна американска плувкиня на параолимпийските игри в Рио де Жанейро.

Ребека Майърс е на път да постигне амбициозната си цел и да се завърне в родината си с пет златни медала. По-голямата част вече са спечелени, като паралелно с това параолимпийката не прости и на един световен рекорд.

Още в първия ден от игрите Ребека стъпи на параолимпийския връх на 100 м бътерфлай в група S13. Така тя донесе и първия златен медал за САЩ от Рио.

На 10 септември спечели второто си златно отличие на 200 м в свободния стил, а два дни по-късно взе златото на 400 м.

“Невероятно е. Исках да се прибера със златен медал, а вече грабнах три. Целта ми е да станат пет, но ще видим какво ще се случи”, казва Ребека, на която ѝ предстоят още две състезания.

21-годишната плувкиня от Балтимор е родена с генетично увреждане, известно като синдром на Ушер. Проявява се с пълна глухота или с нарушение на слуха, както и със

зрително увреждане, известно като ретинитис пигментоза,

при което прогресивно настъпва влошаване на зрението.

В един момент може да се стигне до пълната му загуба. Засега тя признава, че вижда, но все едно гледа през две сламки.

Въпреки здравословния си проблем обаче Ребека успя да сбъдне мечтата си по начин, по който е искала. За това тя пише в стихотворение, когато е 13-годишна, като разкрива как ще реализира мечтата си на параолимпийските игри през 2012 и 2016 г.

Родителите ѝ смръщват вежди, като прочитат “Защо аз? Защо пък не!”. Днес обаче мечтата ѝ е реалност.

На параолимпиадата в Лондон през 2012 г. печели сребро и бронз. Тези игри пък ще приключи поне с три златни медала.

Вдъхновението ѝ е плувецът Майкъл Фелпс, който има 28 олимпийски титли. Той е нейният герой. Никога не е крила, че го следи в туитър.

Признава си без притеснение, че мечтае един ден той да я следи.

“Възхищавала съм му се през цялата си кариера, защото Майкъл също тренира в Балтимор”, разказва Ребека.

“Плували сме заедно, но никога не сме се състезавали. Впечатлена съм от отдадеността му на спорта и безбройните часове тренировки. Тренира дори против волята си и е най-великият плувец в света”, добавя разпалено тя.

Мария, майката на Ребека, разказва, че на входа на “Норт Балтимор Акуатик Клаб” има стена на славата с гигантски снимки на олимпийски шампиони в плуването. Тя добавя, че Ребека е

мечтаела да спечели параолимпийско злато, за да види снимката си до останалите герои.

“Всъщност целта ѝ беше да се види на стената. Всяка сутрин, когато минаваше покрай ликовете на Фелпс и Алисън, тя си пожелаваше да види и своята снимка там”, издава Мария.

Параолимпийката е била толкова решена да реализира амбицията си, че е снимала с мобилния си телефон стената на славата, за да не забравя какво си е пожелала.

“Във водата се чувствам свободна. Това е единственото място, където не се притеснявам, че няма да мога да чуя нещо или пък няма да мога да го видя. Във водата мога да бъда себе си”, казва Ребека. Добавя, че във водата се движи на автопилот с единствената мисъл как да плува по-бързо.

С много вълнение майката разказва за емоцията как дъщеря ѝ преодолява здравословните си проблеми, за да стъпи на параолимпийския връх.

“След като спечели първия златен медал, си спомних момента, когато едва 13-месечна тя получи диагнозата “глуха”. След това се сетих, че като стана на 4 години, ни казаха, че ще загуби зрението си. Тогава се зачудих какво ли ще е бъдещето ѝ и как ние ще можем да задоволяваме нуждите ѝ. Днес съм толкова горда”, казва тя.

Ребека започва да плува на 6 години. От малка в ушната мида има имплантирано електронно устройство, благодарение на което може да чува. Дълги години с нея работи специалист, който я учи да слуша, говори и разпознава звуците. Въпреки здравословните си проблеми е

посещавала нормално училище заедно със своите връстници,

като се е справяла над очакванията. В момента е студентка в престижния колеж “Франклин енд Маршъл” в Пенсилвания, на чиято база преминава голяма част от подготовката ѝ.

“Проблемът със зрението започна да се появява на 10 г., а две години по-късно то започна прогресивно да намалява.

С толкова много предизвикателства е трябвало да се справя. Всеки ден е бил битка за нея. Каквото - такова, не гледаме назад”, добавя развълнувано баща ѝ Марк.

Отскоро Ребека вече има куче водач. Според баща ѝ зрителните ѝ проблеми по всяка вероятност ще доведат до пълна слепота след около 20 години. Той обаче не губи надежда, че дотогава медицината ще е постигнала напредък с решаването на проблемите с очите.

“Лекарите работят вече за очни импланти. Благодарение и на генна терапия се получават чудеса”, казва разпалено той.