Американската актриса, режисьор и изпълнителка Робин Райт започва кариерата си в телевизионната сапунка "Санта Барбара". За ролята си на Кели Капуел е номинирана 3 пъти за наградите "Дейтайм Еми". Малко след това прави плавен преход към света на киното с участието си в "Принцесата булка", с номинацията си за "Златен глобус" заради поддържащата си роля във "Форест Гъмп"... Бившата съпруга на Шон Пен е първата актриса, която е носител на "Златен глобус" за най-добра женска роля в драматичен сериал, който се излъчва само и единствено в онлайн вариант. Това става благодарение на персонажа й Клеър Ъндърууд от сериала "Къща от карти", в който си партнира с Кевин Спейси.
Госпожице Райт, наскоро децата ви напуснаха бащиния дом. Страшно ли е един родител да има свобода отново?
Не, аз съм много близка с децата си. Освен това те постоянно се връщат вкъщи.
Как е да имаш време за себе си? Все едно си отново на 21?
Да, велико е. Имаш наистина време за всичко. Не трябва да препускаш като откачалка между тренировките по футбол и уроците по балет. Буквално. (Смее се.)
С какво се занимават сега децата ви?
Дъщеря ми Дилан се занимава с моделство, а синът ми Хопър е в Хаити, където работи за организацията на баща си (Шон Пен - бел.ред.). Невероятно е това, което правят двамата.
Не се ли притеснявате за сина си?
Да, но това е в кръвта на Хопър. Той, досущ като Шон, са родени с нуждата да помагат. Толкова е красиво да видиш какво правят с тази организация в Хаити. Те предлагат медицинска помощ, правят лагери. Те са там, където Лекари без граници, Червеният кръст и УНИЦЕФ идват и след това си отиват, уплашени от условията. Шон обаче остана и обучи много хаитяни. Помогна за образованието на доктори, медицински сестри, учители. Сега 98% от екипа на неговата организация е от местни специалисти.
Имало ли е моменти, в които сте си мислили, че това е последният път, в който виждате Шон? Той дори отиде до Иран, когато никой друг не се осмеляваше…
Да, това беше страшно. Помня го много добре. Не го почувствах, когато отиде в Багдад, но когато замина за Иран, се сбогувах с него. Тогава му казах: "За всеки случай се сбогувам сега с теб." Знаех, че няма да има връзка с него там, където отиваше. Беше доста настръхващо преживяване.
Но и вие сте активен хуманитарист, нали?
Ако мога да използвам известността си, за да привлека внимание към дадена кауза, разбира се, че ще го направя. Трябва всеки един от моите колеги да го прави. Никога обаче не ми е било в природата да отида на червения килим и да използвам някаква кауза, за да си правя собствена реклама. Едно е да промотираш филм, в който си се снимал, но да излизам и да правя чупки, за да видят всички ненужно с каква рокля съм, не ми е много по вкуса.
Но вашата кариера може и да има полза от това…
Не изпитвам такъв тип съжаление. Направих това, което съм искала с кариерата си. Имам нулево желание да искам да показвам себе си в публичното пространство извън това, което правя като професионалист. Няма нужда да убеждавам някого какъв човек съм. И без това ще ме възприемат по начин, по който им харесва и е угоден на тях. Има някаква перверзия в това да излагаш живота си на показ. За мен беше важно да отгледам децата си, исках да имам семейство, но не и да го развявам на корицата на списание People, както правеха Брад и Анджелина. Определено не съм искала това за себе си и моите деца.
Явно това ви прави малцинство.
Това е много тъжно. Тъжно, защото почти сме загубили елемента на артистичния занаят. Изкуството е останало на заден фон, зад някакъв воал. Не е умряло, но е все по-рядко като явление. То е малцинство. Това е нещото, което ме прави тъжна. Звездите и славата и цялата тая врява около известността отдавна вече е мнозинство в нашия бизнес.
Мислите ли, че това увлечение към известността някога ще се катурне?
Не, разбира се, че не. Индустрията не би оцеляла без целия този панаир на суетата. Знаете, че винаги мнозинството побеждава. А то е на страната не на артистизма и таланта, а на тщеславието.
Какво е важно за вас, когато търсите добри роли?
Понякога трябва да участваш във филми за пари, за да си покриеш разходите. Въпреки това не трябва да се примиряваш на сто процента с тази комерсиалност. Но от време на време половинчата самоизмама е необходимост в живота. Трябва да храниш децата си, искаш да си щастлив, искаш да пътуваш. Винаги правиш компромиси до известна степен. Няма как да не си зададеш въпросите дали конкретната роля дали си струва парите и времето, дали е нещо, с което искаш да те свързват и кой друг участва в този филм.
Помага ли, ако се снимате с някой приятел в даден проект?
Да, но понякога това може да го направи по-трудно. В даден момент снимах филм с Уди Харелсън ("Полицейски участък Рампарт, Лос Анджелис" -бел.ред.). Познавам го почти 15 години. Ние сме приятели и винаги сме имали тази връзка помежду си, все едно сме брат и сестра. Именно това беше доста трудно за мен в този проект.
Защо?
Когато се видяхме на първата среща на снимачния екип, му казах, че наистина искам тази роля, но го чувствам като брат и ще ми е трудно да правя секс с него, както е по сценарий. А той ми отвърна с плътния си южняшки акцент: "Виж, Роби, ти не си ми сестра, така че мисля, че може да го направим." Аз обаче настоявах на своето и за да успеем да снимаме тази сцена, трябваше да се напием, ама наистина да се отрежем."
Колко дубъла направихте?
Успяхме да се вместим в два.
Колко време ви отне да се напиете?
15 минути.
Текила или нещо друго?
Той пи двойно органично вино, защото е веган. Аз обаче предпочетох текила. Беше доста брутално.
Източник: The Talks
Коментари (0)
Вашият коментар