Напишете дума/думи за търсене

Нешка Робева отговори на Илиана Раева във фейсбук

Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева отговори индиректно и афористично на ученичката си Илиана Раева във фейсбук.

Ден по-рано, буквално часове след новината, че Робева е назначена за треньор на ансамбъла на Германия, Раева написа, че въпреки молбите й някой е заснел контролното състезание на българския ансамбъл, за да го предостави на български специалист, който не бил уверен как ще се справи с новата си работа.

И двеме легенди на българската художествена гимнастика не споменават имена, но очевидно имат предвид една друга.

Ето текстът на отговора на Нешка Робева:

"Приятели, че вестниците и медиите търсят сензации, затова и често фабрикуват скандали, това вече и децата го знаят. Но че в подобен „скандал“, може да бъде забъркано моето име, няма друго обяснение, освен едно. Колкото и неудобно да се чувствам, ще го споделя с вас. Наскоро четох за някакво световно проучване, на базата, на което изследователите стигнали до интересни изводи, от които силно се заинтересувах. Може би, защото най-после получих обяснение за някои мои, на пръв поглед не дотам добри качества и страдания.

Трябва да призная, че от малка мразя спането. Приемах го като изгубено за игрите време.. Сега – обратното. Искам , умирам от умора, но не мога да спя… Знаете ли какво открили учените? Това било присъщо на хората с развит интелект?! От най-ранна възраст.

Раснах в семейство, където жената т.е. майка ми беше с македонско потекло. Гледаха ме сестрите й и винаги отнасях караниците, защото съм била много разхвърляна. Леля ми казваше, че редът в един дом се дължал само на едно, единствено, простичко правило „Винаги навреме и на място“. При мен лошото беше, че като се заиграех, зачетях или замечтаех, забравях времето. А за мястото? Често се чудех – къде беше то? Сега е още по- лошо. Държа обувките в ръка и стоя пред хладилника?! Дъщеря ми понякога идва у дома. Влизам - къщата блести от чистота и подреденост. Докато не се наложи да потърся нещо. Разбира се не го намирам, развъртя се, къщата от ужас вирва крака и всичко си отива на мястото. Та, учените приписват тази разхвърляност на хората с още по- развит интелект. Това, разбира се още повече повиши самочувствието ми, докато не прочетох, че супер интелигентните, често се забърквали в скандали… Със съжаление установих, че явно съм започнала главоломно га губя IQ си. Около мен тишина и спокойствие и никакъв изглед, макар и за лек скандал… Народът ни в такива случаи, обаче казва „Те ти, булка Спасов ден.“ Е, след като аз се отказах от скандалите, те ме намериха, само и само, за да мога да се изфукам, че притежавам всички качества на най-високо развития интелект. Простете, не исках да се хваля, но някои хора се постараха вместо мен.

Робувайки на собствената си параноя от неочаквано развенчаване, същите ми спретнаха поредния скандал, като не пожалиха ни Мая Плисецкая ни Анелия Раленкова ни Морис Бежар… Не пожалиха и себе си, разбира се. Болерото на Бежар – това от което бях повлияна в постановката с лента на Анелия,което съм гледала десетки, не, стотици пъти, се изпълняваше от изключителния танцьор Джордж Дон /Французите му казват Жорж Дон, а истинското му име е Хорхе Дон./А самият Морис Бежар беше пожелал да се запознае с интерпретатора на неговото „Болеро“ в художествената гимнастика… Не е зле да видите и „Арабеск“ и там повлияването е осезаемо. И на още много места по света... Някой с по-високо IQ, е казал на Мадам, че „Болерото“ се изпълнява от Мая Плисецкая… Да, така е, но от нея се опитах да взаимствам ръцете и преживяването в „Лебеда“ и да го поставя на една от моите състезателки… Не беше дорасла… Така и недорасна… Освен в собствените си очи и глупост… Когато на един човек знанията му достигат до там, че да бърка „Капут“, на Малапарте, с „Капиталът“ и когато в наивното си невежество поставя Хитлер, като вдъхновител на Маркс, може да предизвика лека усмивка и извинение с възрастта. Но когато порасне и започне да говори на висок глас глупости, е хубаво някой да му припомни една сладка и поучителна детска песничка. „Във реката ни пенлива… и т.н.“

Що се отнася до това, че съм поела работата с немския национален отбор, няма място нито за драми, нито за страхове. „Колежката“ е оставила отбора в такова състояние, че само Бог може да им помогне за краткото време, което остава да Световната купа в София. Наех се да оправя до колкото мога забърканата от друга българка каша, защото аз поставих съчетанията. Благодаря за съчувствието. Не съм сигурна до колко ще успея.

И като последно. Когато бях ученичка, разделяха хората, които правеха танци, на стъпкари и на хореографи. Същото е и в гимнастиката. Под слънцето нищо ново. Или всичко ново е добре забравено старо. Един, два или пет-десет елемента не могат да направят нито една композиция. Затова е хубаво някои параноици да погледат, да послушат, пък и да попрочетат нещо повече от предговора на една книжка…

А поучителната детска песничка завършва с „… и недей да крякаш вече, че се чува надалече"

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X