Национална мрежа за децата дава отговори на някои от основните повдигнати въпроси около проекта за Национална стратегия на детето 2019-2030, на които политиците и държавните институции не отговориха. Вижте ги:
МИТОВЕ ЗА ОТНЕМАНЕТО НА ДЕЦА
Мит/ Въпрос: Защо трябва да има Стратегия за детето?
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
Стратегията за детето е начинът, по който държавата е задължена да планира какво ще направи за децата и семействата в по-дългосрочен период. Тя служи за това независимо кое правителство е на власт, държавните институции да следват някакъв дългосрочен план и гражданите да могат да търсят отчетност от страна на държавата за изпълнение на поетите ангажименти.
Мит/ Въпрос: Предвижда ли Стратегията да се отнемат деца от социалните и да се дават на приемни родители?
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
Извеждането на деца се прави само в краен случай, когато има риск за здравето и живота на детето. Когато се извежда дете, това се прави от социалните служби и детето се настанява при близки и роднини. Ако няма такива, тогава то се настанява при приемни родители или в други услуги.
Мит/ Въпрос: Защо не се дават пари на биологичното семейство, а се плаща на приемни родители?
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
Децата отиват в приемно семейство, когато няма друг вариант за тях. Първо се настаняват при близки и роднини, и чак тогава – при приемни семейства. В противен случай те трябва да бъдат изпратени в дом. Работата на приемните семейства е да осигурят семейна среда за деца, чиито живот е в риск в собственото им семейство – например, родителите им употребяват наркотици или имат сериозни психични разстройства и не са в състояние да се грижат за детето си.
Мит/ Въпрос: Извеждат ли се от социалните служби деца поради бедност?
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
Да, има такива случаи, но на временно извеждане, а не на отнемане. Именно в стратегията е записано, че това трябва да се прекрати и трябва да се помага на тези семейства, ако проблемът е само в липсата на средства. И в момента в много от социалните услуги се помага на родители в трудна ситуация – да си намерят работа, да управляват финансите си, да придобият умения как да бъдат по-добри родители.
Мит/ Въпрос: Защо изобщо се отнемат деца от родителите им?
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
Деца се отнемат само след съдебно решение за много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия, трафик и пр.). Социалните работници и полицията извежда деца само ако животът и здравето на детето са застрашени.
Мит/ Въпрос: Предвижда ли новата Стратегия да се взимат деца за един шамар?
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
Не! Децата се извеждат от семейства, в които има системен тормоз от родител или друг възрастен, или ако децата са лишени от базисни нужди и са неглижирани. Шамарът обаче не е средство за възпитание.
МИТОВЕТЕ ЗА ДЕТСКИТЕ ПОЛИТИКИ
Мит/ Въпрос: Какъв е проблемът със социалните служби за деца в България?
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
Социалните работници, чиято роля е да помагат на семействата, са малко на брой, недостатъчно квалифицирани, ниско-заплатени и работят с непосилен брой случаи наведнъж. Затова много от случаите на деца, които са в опасност, остават без реакция, има и няколко случая, в които се вземат недобри решения. Стратегията планира да промени това като подкрепи социалните работници да могат да вършат работата си, така че да помагат на децата и семействата.
Мит/ Въпрос: Какво прави патронажната грижа?
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
Патронажната грижа цели да осигури грижа и подкрепа за най-малките деца и младите родители. Тя се реализира от медицински сестри и специалисти, които помагат на семейството след раждането, като ги обучават как да повиват, кърмят, грижат за хигиената, имунизациите и пр.
Мит/ Въпрос: Какво е детско правосъдие?
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
Децата и днес са част от системата за правосъдие. Те са част от съдебни процедури, когато са жертви или свидетели на насилие или при раздяла на родителите. Сега действащата съдебна система не е пригодена за деца. Битите, изнасилени или тормозени деца не се третират по щадящ начин. Има случаи на малолетни деца, жертви на тежко сексуално насилие, които са разпитвани по 7-8 пъти, включително в присъствието на насилника и това ги кара да преживяват травмата отново и отново. Стратегията казва, че това трябва да се промени и децата да бъдат третирани по-щадящо, а полицаите, съдиите, прокурорите и пробационните служители да бъдат обучени за работа с деца.
Мит/ Въпрос: Какво е телефон 116111?
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
Телефон 116111 е национална телефонна линия, която се поддържа от Държавната агенция за закрила на детето, която възлага управлението й след конкурс и в момента тя се управлява от Асоциация „Анимус“, съвместно с ДАЗД. Такива линии със същия номер съществуват във всички страни членки на ЕС. Това е място, на което деца и възрастни могат да подават сигнали, ако са жертви или свидетели на насилие, тормоз, сексуално посегателство или психически тормоз и да получат консултация и помощ от обучени психолози. За 2018 година са се обадили 822 възрастни и 477 деца.
МИТОВЕТЕ ОКОЛО НОРВЕГИЯ В БЪЛГАРИЯ
Мит/ Въпрос: Написването на Стратегията е със средства от Норвегия по Норвежкия финансов механизъм.
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
Националната стратегия за детето 2019-2030 е подготвена от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и министерствата на образованието, здравеопазването, социалното, правосъдното, МВР, външно и пр. и в консултация с редица граждански организации. ДАЗД не е използвала финансиране от Норвегия за дейността си, нито дори изпълнява проекти, финансирани по Норвежкия финансов механизъм, така че връзка с Норвегия и Стратегията няма. В Закона за закрила на детето е запитано, че Стратегия за детето трябва да има и чрез подготовката й се изпълняват разпоредбите в Закона.
Мит/ Въпрос: България ще стане като Норвегия и ще ни отнемат децата.
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
България няма как да стане като Норвегия, защото и като култура, манталитет, нрави, и като административна структура и управление е много различна. Все пак за нас като родители е важно да знаем какво искаме да направим в България по отношение на децата и семействата, а не в друга държава!
Мит/ Въпрос: Норвежкият финансов механизъм плаща, за да се въвеждат практики за деца и семейства.
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
Норвежкият финансов механизъм съществува от 2004 и подкрепя 16 страни част от ЕС, не само България. Финансирането се насочва към дейности в областта на енергетика, околна среда, култура, развитие на бизнеса, местно развитие, правосъдие и пр. Норвежкия финансов механизъм е аналог на европейското финансиране. Норвегия не е част от ЕС и за това има собствен механизъм и ангажимент да подкрепя ЕС. Аналогична е програмата и на Швейцария в България.
Мит/ Въпрос: НПО-тата вземат пари от Норвегия.
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
Всяко правителство в ЕС подписва договор за финансиране (включително и България) с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Предвидено е финансиране за НПО, но то е значително по-малко, отколкото финансирането за министерствата и държавните агенции (90% за държавата и 10% за НПО). Неправителствените организации са част от всяко едно общество, като основната им цел е да работят с най-нуждаещите се граждани и да подкрепят развитието на различни политики, за да живеем в демократично общество. НПО могат да получават финансирани от всички съществуващи финансови механизми, за да изпълняват мисията си. Техните отчети са публични и са в Търговския регистър.
Таблица с въпросите и отговорите вижте тук.
Игра на развален телефон - личната история на Бела Динкова
На 10.05.2019г. в социалните мрежи се появи една брошура, на която номер 116 111 е задраскан, има призив за връщане на деца, задрасканана е и абревиатурата на държавната структура, която отговаря за този телефон, а именно Държавна агенция за закрила на детето.
Това не е телефон фантом, всъщност има достатъчно информация за него, която е публична и е публикувана на този сайт: https://116111.bg/. Освен това под една или друга форма, идеята за детски телефон се случва вече над 10 години в България. Това е безплатен телефон, работи всеки ден от годината, независимо от празници, ваканции и т.н. и линията е денонощна.
Ще ви разкажа една история, много лична всъщност. Пиша тук от позицията на човек, който е работил на тази линия, пиша от личния си (истински) профил, с истинското си име (то на човек май само това му е най-сигурното в този живот). Всъщност се замислих за над двете години, през които работих на тази линия и това, че за тези две години нито веднъж не ми се наложи, нито пък някой ме накара, да предавам някое дете по канал за трафик или пък да съдействам за отвличане, камо ли за насилствено извеждане на дете от семейството му. Всъщност се замислих за естеството на работата – дълги смени, трудни разговори, кризисни ситуации, но това беше нещото, което съм си избрала, защото за мен имаше смисъл, а и все още има, продължавайки да работя в социалната сфера.
Може би много от вас не знаят, но това е денонощен телефон, работи се през цялото време, дори на празници. Сигурно пак ще ви разочаровам, но това не беше, а и все още не е тип работа, където човек да иде за нощна смяна и да спи или да мързелува, просто, за да мине времето. И на фона на многото шеги, които децата си правят на тази линия, в един момен професионалистът там може веднага да усети разговора, в който става дума за нещо сериозно, за болката на едно дете или за трудността на един родител, който търси подкрепа. Тук е важно да кажа, че на тази линия се обаждат много хора. Нарича се детска линия, децата споделят свои преживявания – конфликти, проблеми, трудности. Освен това е важно да спомена, че на нея се обаждат и много родители, които търсят съдействие, които не винаги знаят как функционира нещо и имат нужда от консултация – какво се случва с детето им, има ли професионалисти, които работят качествено и могат да съдействат по даден въпрос. На линията се обаждат хора от социалната сфера, подават се сигнали, понякога се подават на линията, просто защото всичко друго като вариант е изчерпано. Изнанадващо, но факт.
Замислих се за всички моменти, в които се е оставало извънредно, защото в края на смяната получаваш сигнал за просещо дете от гражданин, или пък получаваш обаждане от дете, което няма къде другаде да се обади, просто защото никой не иска да го чуе и то усеща безсмислие, или мисли, че няма смисъл да живее, или пък казва, че иска да отнеме живота си. Да, това е тема, за която не се говори много, но при децата и юношите има самоубийства. Тогава работата на професионалиста е да проучи, да сигнализира, да алармира. Имало е много обаждания от деца, които са споделяли за насилие – над тях (току що преживяно или такова, което продължава от месеци), над братята или сестрите им, над близките им. Знаете ли, на децата не им е лесно да говорят за това, самата аз се съмнявам, че възрастните много лесно говорят за това. Ако си смазан физически, а може би и психически, понякога трудно се намират думи, особено ако има много недоверие или предателство на доверие.
Едни от най-трудните разговори всъщност касаят сексуалното насилие. Пак ще ви изненадам, но и такива неща се случват, понякога от непознати, понякога от познати, понякога от кръвни роднини. Не е лесно да се разговаря с дете по тази тема, в която има много срам и болка. Представете си дете, което е в криза и което има нужда от пространство и време (понякога това са серия разговори), за да реши, че може да се довери и да говори за това, защото има много страх. Имало е нощни смени, на които е имало по три сигнала за насилие – ситуации, в които някой е трябвало да реагира, за да се помогне на човек в нужда и това не е страндартното удобно време от 9 до 17 часа. Имало е безброй разговори с бърза помощ и полиция, задействане на механизми за работа и закрила. Може би това вече ще е огромен шок, но тези разговори не са лесни, просто защото понякога професионалистът не знае кое е правилното решение, има нужда от супервизия, от консултация, от подкрепа, за да се справи в задачата си да подкрепя.
Всъщност не знам дали някой се замисля какво е да се стои в такива разговори. И не, това не е оплакване, а призив за малко мисъл! Защото ако си махнем розовите очила ще видим, че има много гадни неща, които се случват и всъщност има структури (както във всяка държава, ако пак се замислите), чиято работа е да осигуряват закрила, защита, безопасност, подкрепа, съдействие, подслон и каквото още ви хрумне на възрастни и деца, които са в риск, които са в затруднение или които са в задънена улица.
Не ме разбирайте погрешно. Далеч съм от идеята, че всичко, което се казва на линията е истина. Както на всички горещи линии, и там има много невярна информация, но така или иначе това подлежи на проверка.
Може би най-трудни бяха моментите, в които ставах свидетел на една социална система, която е в абсолютен колапс. Замислете се простичко за една заплата, близка до минималната за страната, която един социален работник взима. Сега помислете колко вашият мозък може да понесе като капацитет и си представете бюрото на един социален работник, който има над 50 случая, много от тях касаещи реален риск за деца. Сега си представете, че сте изправени срещу цялата ненавист на околните, неподкрепени и на ръба на тоталната невъзможност да поемат всички локализирани проблеми, които отново може би ще бъдете изненадани, но са доста, особено в малко населените места, където няма никакви социални услуги. Та в този ред на мисли, понякога линията е била единствен вариант за помощ, тъй като е безплатна и може да се получи консултация.
Знаете ли, става страшно, когато абсурдът се превърне в норма, когато се борави
произволно и безразборно с думи извън контекст, когато просто се мрази и обижда, заклеймява и отрича, без да има и най-бегла причинно-следствена връзка. На линията е имало, предполагам и сега има много измишльотини, за които децата фантазират. Толкова е тъжно и иронично всъщност, че след няколко години (да, говоря за сега, 2019, последните месеци) самата линия сякаш се превърна в това – обект на абсолютни спекулации, обвинения и обиди. А още по-иронично е, че именно детската линия, където би трябвало да се чуе гласът на децата или да се мисли за тях, в момента е като глас в пустиня, без минималната подкрепа на Възрастния, на Закона или на когото и да било, камо ли на този, който е длъжен да застане с името си и да заяви позиция.
Дали ще е 116 111, дали ще са социалните служби, дали ще е каквато и да било идея за подпомагаща структура... Беакрайното зачеркване на всико това, което съществува като структури в безброй други държави, в момента води дори до самозачеркване на отговорните държавни структури, които би трябвало да реагират. Във всяка държава има програмни документи, които би трябвало да са гарант за спазването на универсални човешки права. В съдебната система има нещо: „Невинен до доказване на противното“. А когато без съд и присъда се действа първосигнално, може да стане страшно и да са насажда много омраза.
За мен е абсурдно да си на позиция, от която всекидневно абдикираш, да си лице на институция (всички тези високопарни думи по принцип, но не и когато наистина са нужни), а да не заставаш и защитаваш нещо, което представляваш. Та ако се върна в началото, поглеждайки поредната брошура, много се ядосах, а сега е просто тъжно, защото понякога за съжаление другот е по-силно. Това, което може би дава смисъл за мен е, че Другият, Възрастният, Законът, все пак, някъде там имат съвест и рано или късно човек се изправя пред нея.
И може би за финал, понякога просто имаме нужда от човешки разговор, от среща с
другия, който може да ти откликне. В играта на развален телефон понякога на финала нищо не се разбира, но понякога се предава и точното послание. Вие преценете кое ви е по-важно, защото за хората, обаждащи се на тази линия, то не е без значение.
Коментари (0)
Вашият коментар