Нараняванията на децата с отрицателни думи или действия сериозно се отразяват на психическото им състояние. И в бъдеще, когато се случи нещо, напомнящо за дадена ситуация, ще възникне цял наръч от емоции, тревоги и негативни емоции във вече порасналия индивид.
Травмите на децата са резултат от несъвършенствата в семейството и неправилното възпитание. Кои са най-разпространените?
1. "Никой не се нуждае от мен"
Родителите са насочили всичките си сили и стремежи към професионални дейности и кариерно израстване. Бабите, бавачките и детската градина се занимават с отглеждането на детето им. Мама и тате заминават за уикенда и „заливат“ детето с играчки, джаджи, с всичко, за да не им пречи на почивката. Пораснало, детето разбира, че така родителите си „купуват“ време от него, че притеснява околните и че никой не се нуждае от него. И ставайки възрастен, такъв човек сам ще започне да изоставя всички, за да не бъде изоставен - партньор, работа, проекти. Страхът да не бъдеш изоставен е много силна емоция, която се отразява на живота.
2. Деспотични родители
Ако едно дете в детска възраст е било много строго наказвано за най-малките нарушения на обичайната рутина, за детските шеги и всякакви нужди, които надхвърлят семейните норми, тогава това ще бъде фиксирано в ума му за дълго време. То израства слабохарактерно и като личност, която има нужда да бъде управлявана. Всички, с които детето може да изгради връзка, ще се окажат трудни тиранични индивиди, на които то доброволно ще се предостави в ролята на жертва.
3. Игнориране на нуждите
Такива наранявания могат да бъдат в следствие както на хиперобгрижване, така и поради игнориране на детето. В случай на засилено попечителство от родителите, детето израства напълно безпомощно, лишено от способността да избира самостоятелно, не е в състояние да се справи с реалностите на зряла възраст. Освен това не знае как да изгради отношения в личния си живот, защото никой не го е научил на това.
Ако нуждите на детето са били пренебрегнати, никой не е чувал неговите мнения, родителите са обезценявали победите му, подценявали страховете, тогава то ще расте с ниска самооценка. То ще пренебрегне целите си, истинските желания, нужди и ще избере партньор, който ще продължи успешно работата на родителите му.
4. Избягва предателството
Такова нараняване възниква, когато родителите се разведат или когато са толкова съсредоточени върху себе си, че детето практически не ги вижда. То започва да обвинява себе си: „Ако бях добър, тогава това никога няма да се случи, татко си тръгна заради мен“ или изпитва негодувание към двамата родители, поради което то няма нормално детство. Детето престава да се доверява на другите, изцяло контролира живота и партньорите си, за да предотврати предателството в бъдеще. А наистина малко хора могат да развият силни и хармонични връзки с толкова дълбоко травмиран и подозрителен човек.
5. Образование за родители
Към детето е приложен само насилствен метод на възпитание - с колан, подигравки, обидни забележки, лишаване от радост. И като стане възрастен, такъв човек ще покаже на децата си всичко, което родителите му не са могли да изразят: всички негодувания за неуспехи и неприятности, болка от детството му. Такива пораснали деца, превърнали се сами в мама и татко, не разбират как може да бъде възпитано едно хлапе по различен начин, без морално унижение или физическо наказание.
Жестокостта и тиранията възникват при родителите, не защото са лоши, а защото самите те са били възпитани така. Агресивността във възпитанието се предава в такива семейства като нормално поведение към всички бъдещи поколения.
За да се отървете от родителските нагласи, трябва да осъзнаете нуждите си, да разберете как виждате живота си, партньора си, как искате да отглеждате собствените си деца. И тогава няма да предавате негативни усещания на вашите наследници и внуци. Трябва да работите върху себе си, да положите усилия и да продължите напред. Невинаги е лесно и просто, но си заслужава.
Коментари (0)
Вашият коментар