Напишете дума/думи за търсене

Цената на шамарите в детството

Вече съм на 44 години, а и това лято чух от баща си “малко те бих навремето”. Поводът бе, че запалих огън на суха поляна и за малко не опожарих и съседната гора. Доста нелепа случка, която си заслужаваше караницата, още повече че се разви пред изплашените погледи на моите 4-годишни деца. След като пожарът бе потушен с общите усилия на цялата рода, се замислих над думите на татко. И установих, че не помня като дете да ме е бил, с изключение на един-единствен случай, когато ми удари шамар.

Беше по времето на соца, когато децата се шамаросваха здраво и вероятно нямаше да го запомня, ако не беше несправедливо. Случката се разигра в Сандански, където бяхме на почивка и нощувахме в квартира. По-голямата ми сестра по това време навлизаше в пубертета и много й се говореше преди сън, а на мен ми се спеше от игри. Явно по някое време сънят ме е надвил и съм спряла да казвам “да, да”, с което обикновено участвах във вечерните й разговори, защото помня, че се събудих от нейния писък. Докато се осъзная, чух удари с юмруци по стената от други курортисти, а след миг дойде и баща ни от съседната стая и без много да пита, ми удари въпросния шамар. Сега, като разсъждавам, явно тогава не е имал много време да проверява. Чул е писък от стая с две деца и съвсем инстиктивно е решил, че едното прави нещо лошо на другото. Как да му хрумне, че един пубер може и така да търси внимание. Тогава нито имаше толкова литература за правилно възпитание на деца, нито пък родителите възприемаха това като голямо предизвикателство.

Днес е различно. За щетите от боя в детска възраст се говори и пише много, а в някои страни се и действа здраво.

В около 60 държави

по света биенето

на деца е забранено

Сред тях са Норвегия, Португалия, Германия, Ирландия, Испания и Швеция. България също е в този списък, но родното законодателство по въпроса е толкова витиевато, че са единици случаите, в които някой е наказан, докато съобщенията за насилие над малчугани са ежедневие. Личи си, че е писано под европейски диктат, а не защото някой е узрял колко е лошо да се шамаросват децата. Въобще у нас все още някак си се гледа пренебрежително на шамара, ако той не е довел до някакво тежко телесно увреждане. Ако случаят въобще стигне до съд, обикновено се присъжда малка глоба. Последният известен случай е от април, когато 53-годишна жена от Златарица бе санкционирана със 100 лева заради шамар на 10-годишно момче. За аналогичен случай миналата година столичен прокурор пък бе порицан само със забележка.

Затова шамарената фабрика, както обичат да казват някои родители, си действа с пълна сила в България, макар да се водим в Европа, че сме я спрели. Показват го и последните проучвания по въпроса. Според тях 70 на сто от българските родители са използвали някаква форма на физическо наказание, а

39% са удряли

децата си

и възприемат това като възпитателен метод. “Шамарът, дори един да е, той засяга човешкото достойнство. Насилието в училище е абсолютно последствие от това, което се случва в семейството. Всички тези деца, които по някакъв начин са удряни, неглижирани емоционално, малтретирани, по-късно търсят отдушник навън, тъй като не могат да посегнат на родителите си, защото са големи, значими и зависят от тях. Много често за тези удряни деца ние казваме: те изостават в училище, те са невнимателни, имат някакви увреждания”, казва клиничният психолог Екатерина Велева пред БНР. По думите й най-тревожното е, че у нас телесното наказание не се разпознава като форма на насилие, а като възпитание и това е нещото, което трябва да се промени, за да има някакъв шанс въобще да се работи в тази област.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X