Мирела Христова (вдясно) и Радостина Гайдарова, позната като Dr Modern Mommy (вляво), Източник: Yettel.
При децата той е под формата на обиди и подигравки, а за тийнейджърите често се изразява в споделяне на съдържание без съгласие
Всеки четвърти тийнейджър у нас е бил обект на тормоз в интернет. Това показва проучване на Yettel от 2025 г., а през февруари тази година Националният център за безопасен интернет обяви, че онлайн тормозът е най-честата причина за обаждания на консултативната линия на центъра. Най-уязвими са децата между 11 и 13 години, при които тормозът често започва онлайн и продължава в училище. Тийнейджърите обичайно стават жертва на негативно отношение през фалшиви профили в социални мрежи и гейминг платформи или се превръщат в обект на подигравки и обиди в групови чатове, а техни снимки и видео материали се разпространяват без съгласие.
Практични насоки как родителите да помогнат на децата си да реагират на онлайн тормоз дава Мирела Христова, психолог от Националния център за безопасен интернет. Разговорът е част от инициативата на Yettel „Дигитално родителство“, която цели да подкрепя родителите в усилията им да общуват по-лесно с децата си за всичко, свързано с виртуалния свят, както и да им предоставя експертни насоки и полезни ресурси, с които по-лесно да изграждат добри и устойчиви дигитални навици у децата.
Как да разберем, че детето ни е жертва на кибертормоз
Най-сигурният знак за родителите е промяната в поведението му. Ако един тийнейджър на 13-14 години досега е бил онлайн в голяма част от свободното си време и изведнъж се изключи от този виртуален свят, това значи, че нещо необичайно се случва с него.
„В дигиталния свят би следвало да има много привлекателни неща за подрастващите. Там са техните приятели, има много забавления, споделя се интересно съдържание между връстници. Ако един тийнейджър внезапно спре да бъде част от това, тогава родителят трябва да се замисли за причината“, казва Мирела Христова.
Сходна е ситуацията и при по-малките деца. Макар все още да нямат профили в социалните мрежи, със сигурност вече имат любими онлайн игри, където именно е полето за кибертормоз при тях, както и в чат платформи като Viber. Ако детето изведнъж спре да играе любимата си игра или започне да прекарва твърде много време онлайн, това е знак, че нещо се случва в неговия виртуален свят.
Ако се окаже, че детето ни тормози друго дете онлайн
„Понякога с неприятна изненада като родители може да установим, че нашето дете е в ролята на насилник и тормози свои връстници онлайн. При по-малките това често се случва неволно, под формата на шеги, за които не си дават сметка, че нараняват и обиждат другите. Ако установим подобно нещо, на първо време трябва да обясним ситуацията на детето - защо това не е редно и да обсъдим с него темата чрез подходящи материали, спокойно и без осъждане“, обяснява психологът.
Онлайн рискове според възрастта и платформата
Според Мирела Христова, като родители е добре да имаме представа как детето ни оползотворява времето си в онлайн пространството и до какво съдържание има достъп, тъй като това би ни дало ценна насока за потенциалните опасности, с които то може да се сблъска.
Например, децата на 7- 8 години все още не са в социалните мрежи, но вече играят игри и гледат видео съдържание в YouTube. В игрите понякога те стават жертва на фишинг измами или на онлайн тормоз през обидни коментари в чатове.
„Измамите работят през доверието и през липсите на децата. По-малките се доверяват на измами в игрите, защото ние самите ги учим да вярват на възрастните, на авторитетите“, казва Мирела Христова и дава пример с често срещана ситуация – детето играе игра, среща трудна ситуация и отива в друга платформа, за да потърси информация как да я реши. Там някой му предлага безплатни виртуални пари в играта (също може дженове или скинове), а срещу тях иска детето да даде телефонния си номер и получения на него код. То се доверява и го споделя, след което определена сума се начислява на сметката на номера.
При тийнейджърите потребностите и мотивацията са по-различни, намесва се необходимостта да бъдат харесвани, уважавани и те са склонни да се доверяват по тази линия, а все още нямат нужния опит да разпознаят всеки фалшив профил. Измамниците много добре познават поведението на децата онлайн, затова фишингът и онлайн тормозът се срещат предимно във Viber групи, Facebook страници и Instagram чатове. Там се разменят например колажи, създадени с помощта на AI инструменти, които целенасочено деформират нечий образ. Подрастващите стават рискова група за секстинг, сексторшън, изнудване, както и фишинг измами през имейли.
Най-честите родителски грешки и как да ги избегнем
Съвременният живот за много родители е забързан, с безкраен списък от ежедневни задачи и затова, според психолога, родителите не успяват да осъзнаят какви са нуждите на децата им в онлайн пространството и извън него.
„Много бързо преминаваме през важни неща, без да сме сигурни, че децата ни са ги разбрали. Трябва да ги учим как критично да оценяват информацията, как да проверяват дали е истина или не, дали е манипулативна“, допълва тя.
Подходящ инструмент, с който да се започне разговор между родители и деца за опасностите в интернет и справянето с тях са онлайн игрите на Yettel, свободно достъпни на Digitalscouts.bg. Те са две и са предназначени за различни възрастови групи. За по-малките – под 14 години, предизвикателствата са свързани със създаване на силни пароли, споделяне на лични данни, разпознаване на измами. По-големите над 14 години трябва да разплетат мистерия с хакнат телефон, изтекли снимки и редица странни съобщения, като влизат в ролята на активен участник и сами вземат решения.
Как да изградим позитивна връзка и доверие с детето
„Детето ни ще споделя с нас, ако ни има доверие“, казва Мирела Христова. По думите ѝ основите на това доверие се полагат от ранна детска възраст, когато при изпадане в трудна ситуация или споделяне на нещо неприятно, детето не среща осъждане, а разбиране, подкрепа и помощ когато е необходимо. За подрастващите е много важно да знаят, че родителите им винаги са в готовност да им съдействат, че не бързат да ги обвинят, да ги накажат или да им спрат достъпа до интернет. Да са наясно, че ще потърсят заедно с тях начин да решат всеки казус, възникнал в интернет пространството.
Цялото интервю с психолога Мирела Христова вижте тук
