Да вземем ли куче на тийнейджъра?

Едва ли някога е правена статистика, но ако попитате „патило“, всеки ще ви каже, че те много искат домашен любимец и се кълнат, че ще се грижат за него, но в крайна сметка тази „чест“ се пада на мама и на тате. Така че по-добре не взимайте животно, ако самите вие не бихте могли да поемете част от грижите. В същото време пуберът трябва да се научи да поема отговорности, особено когато е обещал, че ще го прави добросъвестно.

Когато става въпрос за куче, имате да си изяснявате няколко неща, преди да пристъпите към решение. На първо място преценете дали синът или дъщеря ви има време да се грижи за животното. Ако той/тя има прекалено много извънкласни занимания, ако обучението му е тежко, ако му предстои матура, тогава по-добре да отложите осиновяването на животно. Младите хора нямат особено реална представа за времето и трудно го разпределят. Може да ви увещават, че винаги ще им остава половин час за разходка, а да се окаже, че след двата теста в училище, след часа по балет и след урока по немски дъщеря ви трябва да отиде на рожден ден на приятелка, където ще закъснее, защото „никой още не си е тръгнал... не мога да си тръгна само заради кучето!“ Седнете заедно с тийнейджъра и запишете на лист всички негови ангажименти през учебната година по часове. Ако те са много, веднага ще разберете – както вие, така и той/тя, че въпреки огромното желание няма да остава никакво време за куче. Обещайте си, че след време ще го обсъдите отново.

Следващият важен въпрос, който трябва да си изясните, е дали отрочето ви има необходимите качества да гледа четириного. Това не е играчка, която взимате вкъщи за забавление. Кучето изисква много търпение и постоянство във възпитанието си, абсолютна отдаденост, когато се разболее, а също и ежедневни разходки без нито едно изключение. Ако вашият тийн е зиморничав, кой ще извежда кучето в студената зима? А ако обича да спи до късно, кой ще направи разходката, когато на животното сутрин му се ходи до тоалетна? Може би вие имате един или двама отговорни тийнейджъри, които толкова обичат животни, че биха жертвали редовно почивката си заради тях? В такъв случай може да се престрашите. Със сигурност обаче грижите трябва да са ясно формулирани и разпределени още преди да се е чул първият лай у дома. И никакво измъкване от тях! Като всички други правила и тези трябва да се спазват строго. Кой извежда кучето сутрин и кой – вечер? Колко време трае минимум разходката му? Кой почиства от космите, които поне два пъти годишно ще летят из цялата ви къща? Кой ще го води на ветеринар за ваксинации и ако се разболее? Кой ще му дава храна? Ако имате повече от едно дете, ще е по-лесно да разпределите задачите. Ако ли пък не, преценете дали всички тези грижи са посилни за вашия син или дъщеря и доколко можете да му/й помагате.

В зависимост от всичко това ще решите и каква порода кученце да вземете. Малките песове имат нужда от по-малко грижи и създават по-малко проблеми. Те искат по-кратки разходки, мият се по-лесно от големите си събратя и хапват по-малко. Може да ги водите със себе си почти навсякъде. Най-миниатюрните породи като чихуахуа или йоркширски териер обаче са твърде деликатни и съществува опасност при разходка около големи кучета да пострадат. Така че бъдете наистина внимателни с избора на порода и я проучете перфектно, преди да посегнете към обявите във вестника.

Още един признак, който би могъл да ви подскаже дали тийнът ще бъде грижовен стопанин на куче, е доколко се е информирал за породите, грижите, болестите, храненето. Накарайте го да ви разкаже какво знае за гледането на животно и го оставете да се докаже. Това е неговата битка все пак. Ако успее да я спечели обаче, не отстъпвайте пред направените вече договорки за грижите.