Някои родители си мислят, че да имат бебе, когато другото им дете вече е поизраснало и е в пубертета, си е като печалба от лотарията. Майките дори тайно си мечтаят как каката ще помага при смяната на пелените, а баткото ще учи малкия на игра с топка и да пишка в гърнето. Е, така е в някой идеален свят на еднорози, но не и в нашия, реалния човешки свят. Много тийнове се радват, че ще имат малко братче или сестричка, но това не означава, че след като бебето проплаче, нещата се развиват безпроблемно. Възможно е да настъпи разочарование, че всичко, с което са свикнали, се променя. Разочарованието пък води до агресия и бунт. Конфликтите вкъщи зачестяват. В повечето случаи се явява и ревност, защото вниманието е насочено главно към новия човек. Гарантирано ще срещнете и раздразнение. Пуберите се дразнят от плача на бебето, от „проблемите“ му като колики и първо зъбче, които за тях изглеждат глупави и дори неразбираеми, дори от това, че бебето не разбира, не говори, гледа „тъпо“. Вие самите също няма да ги „кефите“, което е донякъде ревност, донякъде същинство раздразнение от това, че ви виждат различни. Изведнъж започвате да говорите на някакъв идиотски език, с ужасна интонация и да имате петна от повръщано по яката. Колко поводи за тийна само да ви покаже, че е кисел! Някои тийнеджъри дори изпитват неудобство и срам пред връстниците си от това, че има бебе в семейството.
За да избегнете усложнения, вземете мерки, още преди да се появи новият член на семейството. Включете тийна във всички подготовки по стаята, дрешките и т.н. Искайте мнението му и му дайте възможност да вземе сам някои от решенията. Тийнът трябва да е пълноправен участник в дискусиите за името на бебето. Когато то дойде у дома, разпределете задълженията така, че и вашият голям син или дъщеря да участва. Давайте му/й да пее песнички и да чете приказки на най-малкия член на семейството. Позволете му/й сам/а да се грижи за бебето понякога и да си играе с него. Изобщо покажете му, че разчитате на него и го намирате за голям човек, който умее да носи отговорност.
Всеки път хвалете големите си деца за това колко добре са се справили и им благодарете. Често те няма да искат да сменят пелени или да пеят „Тръгнал кос“. Не ги притискайте. Не ги карайте да се чувстват виновни, че не отделят достатъчно време на брат си или на сестра си. Разберете ги – вашите пубери нямат осъзната нужда да общуват с толкова малък човек в момента. Те са изцяло погълнати от своя живот и от своите емоции. Ако не изпитват никакви проблеми с присъствието на бебето у дома, по-добре изобщо не ги закачайте.
И най-важното, което трябва да направите, когато се появи бебе в дома ви – не пренебрегвайте тийна в нито един момент! Точно обратното – сега повече отвсякога той има нужда да му посветите спецално внимание, да го изслушвате, да знае, че неговите неща са важни за вас, колкото и да сте уморени и недоспали. Създайте си традиция веднъж седмично да излизате заедно с вашия голям син или дъщеря и да му/й се посвещавате изцяло. Ако няма кой да гледа бебето, двамата родители може да се редуват през седмица. Но не пренебрегвайте този период, защото много лесно в главата на пубера може да се зароди абсурдната идея, че е заменен, че е незначителен и че обичате другото си дете повече от него. Не го допускайте.
Коментари (0)
Вашият коментар