Отиде си "момчето" Филип Трифонов

"Момченцето да си отива, не става за кино! Липсват му вяра и наивност..."

Тези думи произнася една от асистентките на Боян Дановски през 1955 г., когато правят пробни снимки на деца за филма “Точка първа от дневния ред” по сценарий на Валери Петров. Никой не би запомнил тази случка и думите на асистентката, ако въпросният малчуган не се казваше Филип Трифонов.

17 години по-късно второкурсникът във ВИТИЗ Филип Трифонов става новата звезда на българското кино с филм, който се казва - каква ирония на съдбата! - “Момчето си отива”. И вече над 40 години вървя по своя си път в това кино: без вяра, а с вечен скепсис и без наивност, но с неподражаема ексцентричност.

Филип Трифонов е роден на 4 май 1947 г. в София. Завършва ВИТИЗ през 1973 г. Разпределен е в театър в Благоевград, четири сезона е в театър “София”, но най-добре се чувства като щатен актьор в СИФ “Бояна”.

Още докато е студент,

таланта му

забелязва

Георги Дюлгеров

Младият режисьор току-що се е завърнал от Москва като дипломант на ВГИК и трябва да направи дебютния си филм. Снима новелата “Изпит” по едноименния разказ на Николай Хайтов от сборника “Диви разкази” и поверява главната роля на младия бъчвар Лию на Филип Трифонов.

Актьорът сякаш играе себе си, временно заселил се в затънтеното родопско село. Чешит, непокорен пред майсторите, които не признават кацата му, защото е пристегната от дървени обръчи, и такъв безразсъден непукист, че дори острига брадата на ходжата, след като той губи облога с него.

Тази младежка непокорност и непризнаване на житейските клишета е ключът и към ролята на Ран в “Момчето си отива”. “Учех актьорско майсторство при Апостол Карамитев, когато прочетох сценария на Георги Мишев, и много се смях. Карамитев също хареса текста”, разказваше Филип Трифонов.

Пробните снимки са в Киноцентъра. Десетина двойки студенти от ВИТИЗ разиграват сцени и диалози от бъдещия филм. При една от тях Филип Трифонов и Сашка Братанова истински разсмиват режисьора Людмил Кирков. Филип си тръгва с усещането, че е одобрен, за разлика от оная “Точка първа”, под каквото заглавие излиза филмът на Дановски.

Филип Трифонов обаче не знае, че Кирков има двама претенденти и силно се колебае кого да остави за ролята на Ран. Освен Филип - и Ириней Константинов от класа на Гриша Островски.

Георги Мишев разрешава дилемата на режисьора със следния аргумент: “Ириней е красавец, холивудски тип актьор. Понеже историята във филма е и моя лична, гледай мен и избирай...” Така Филип става Ран, а Сашка Братанова - Мариана.

Филмът трябва да бъде сниман в Ловеч, където преминава юношеството на Георги Мишев, но понеже главната улица е разкопана, Кирков откарва екипа в родната си Враца. “Което е живо доказателство, че колкото и хубаво да е написаното от писателя, попадне ли в ръцете на режисьора, нещата излизат извън контрол”, коментира в типичния си стил Филип Трифонов.

За него и колегите му от ВИТИЗ, които играят ролите на другите абитуриенти, снимането на филма е безкраен празник. Мек и сговорчив по природа, Людмил Кирков повишава глас единствено когато трябва да извика “Камера!” или “Стоп!”.

Между двете команди, радвайки се на артистите, той винаги им предлага нещо ново за следващия дубъл. Преди репетицията пък им говори нещо и щом артистът се разсмее, става ясно, че е разбрал какво се иска от него.

Никой от екипа не разбира точно какво си говорят режисьорът и Невена Коканова, но Тинчето, героинята на звездата, остана (почти) безмълвна през целия филм. А собственото си нахъсване от режисьора Кирков преди началото на снимките Филип Трифонов обяснява така:

“На мен Людмил нищо не ми говореше преди сцените с Коканова, защото знаеше, че заложеното в сценария ми е доста близко. Разбира се, ако беше избрал друга актриса, може би нямаше да ми е толкова “доста близко”. Но нали от режисьора се иска или да развали, или да надскочи сценария, започвайки с избора на артистите.”

Около 2 месеца преди премиерата на “Момчето си отива” центърът по социология към ДО “Българска кинематография” решава да опипа общественото мнение за филма. За опитни зайци са избрани студенти от Софийския университет, които на 7 април 1972 г. - при платен вход! - гледат творението на Георги Мишев и Людмил Кирков в прословутата 65-а аудитория. (Същата, в която след 16 години и половина ще се роди Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, който пък след година и нещо ще измъти СДС.)

Раздадени са 489 анкетни карти с по 10 въпроса, попълнени са 252, което прави активност от 52%. Победител във въпроса “Кои от героите във филма ви харесаха най-много”

Първи е Ран на Филип

Трифонов - 58,7%

Следва Тинчето (Невена Коканова) с 32,9%.

След излъчването на филма по екраните Филип Трифонов изведнъж става много известен. Повечето мъже винаги го подпитвали: “Абе ти имаше ли нещо с Коканова?”, като придружавали въпроса с деликатен, но недвусмислен знак и с леко намигване.

Интересът им скоротечно замира, след като актьорът отговаря, че не е имал нищо извън снимките. “А сигурно е имало “нещо”, но нещо друго може би, щом филмът все още се помни и гледа с интерес. И то не само покрай името Ран в кръстословиците”, коментираше в своя си стил Филип Трифонов. 

Акторът почина внезапно на 73 години.