Една от най-класическите и трагични героини в литературата несъмнено е Анна Каренина. Неин създател е Лев Толстой и е персонаж от висшето общество от 19-и век. Макар да не живеем в нейното съвремие, ние всъщност сме в състояние да се идентифицираме с нейните емоционални проблеми. Те демонстрират, че в един интензивен и разрушителен вид любов, в който правите всичко за партньора си, в крайна сметка сте игнорирани, манипулирани и изоставени.
„Анна Каренина” е историята на жена, която води спокоен живот със съпруга и сина си. Тя обаче внезапно се влюбва във Вронски - красив военен, заради когото сляпо изоставя всичко, водена единствено от емоциите си. Връзката им е заобиколена от застояло и лицемерно общество, пълно с фалшиви ценности.
Въпреки това, след като Анна оставя всичко зад гърба си заради страстта си – дори собствения си син – на любовника й му става скучно. Той печели трофея си и сега чувствата му към Анна са изчезнали. Краят на Анна е най-класическото и трагично отражение на любовта, това, към което никой никога не трябва да прибягва, това на самоубийството.
Синдромът на Анна Каренина днес
"Без теб съм нищо". Колко пъти сте чували или може би дори казвали този израз? В 21-ви век виждаме историята на Анна Каренина да се повтаря постоянно. Има много хора, които не се колебаят нито за миг да оставят всичко в досегашния си живот заради нов партньор. Това често е почти процес на лично „демонтиране”, където ценностите и принципите намаляват, а самочувствието и дори идентичността са застрашени.
Но любовта означава споделяне, вземане и даване. Означава да получавате от партньора си и да бъдете част от него и битието му. Реципрочността с баланс и зрялост е от съществено значение. Но помнете, че трябва да знаете как да поставяте граници. Вместо да предлагате всичко на партньора си и да проектирате цялото си щастие върху него, първо трябва да оцените себе си и да бъдете щастливи като личност. Някои хора обаче си представят истинското щастие само като да имат половинка. Следователно, когато са сами, те се чувстват отчаяни и безпомощни. Това е опасно.
Обичайте себе си
Трябва да обичате себе си достатъчно, за да не паднете в пропаст, когато по някаква причина емоционалните ви отношения се разпаднат. Разбира се, всяка раздяла е драматичен процес, от който е трудно да се излезе. Въпреки това, ако установите защитна граница и защитите своята идентичност, самочувствие и ценности, раздялата няма да бъде толкова разстройваща. Синдромът на
Анна Каренина се крие в процеса на „емоционално изпразване“. С
други думи, оставяте всичко, което сте, и всичко, което имате, в джоба на партньора си. С риска, че един ден той може да загуби интерес към вас.
Романтична любов и истинска зряла любов
Няма нищо по-романтично от това да се чувстваш обичан. Изживяване на онези първи фази с голяма интензивност, когато страстта, сексуалността и фантазиите, включващи другия човек, непрекъснато изпълват съществото и мозъка ви. Въпреки това няма по-голям враг на страстта от консумацията. Напредването на времето, съвместното съжителство, задълженията и рутината оставят настрана тази по-ранна пиперливост. Разбира се, любовта продължава да съществува и несъмнено все още има емоция, но сляпата интензивност на началото губи своя блясък. На този етап трябва отношенията да преминат от романтична любов към по-зряла любов..
Трагедията на Анна Каренина се корени в момента, в който Вронски, след като получава това, което иска. Анна остава гола, лишена от предишния си живот, социалното си положение, семейството, съпруга си и дори, най-трагичното, сина си. Тя е оставила всичко заради сляпата си страст. Какво може да направи? Отритната от обществото и наранена вътрешно по възможно най-болезнения начин, тя избира смъртта като единствен изход. Смърт под колелата на влака.
Защитете себе си
За съжаление, реалния живот е пълен с анонимни трагедии, белязани от синдрома на Анна Каренина. Романтичната и страстна любов е нещо, което е изключително интензивно, нещо, което ни издига, обгръща в магия и ни кара да се чувстваме по-живи от всякога. Струва си да бъде изживяна. Трябва обаче да я изживеем със зрялост и баланс, като в същото време обичаме себе си и не „разглобяваме“ всичко, което сте.
Коментари (0)
Вашият коментар