За съжаление, депресията отдавна е спътник на съвременното общество. Все повече хора пропадат в дебрите й. За хората он обкръжаващата среда на някого, който страда от това разстройство, понякога е непосилно да намерят правилните думи и да имат адекватна реакция.
Кои са най-неподходящите фрази, които някой, на когото светът му се е срутил върху главата, може да чуе?
1. „Просто имаш нужда от повече слънце. Трябва да спортуваш повече. Просто се отърси от тъжните си мисли."
Въпреки че намерението да се даде съвет е само по себе си любящо, то намалява значението на това, през което човекът преминава. Не се съмнявам, че слънчевата светлина, упражненията, богатата на хранителни вещества храна и достатъчно дълбок сън биха имали положително въздействие върху нивата на кортизола на депресирания човек, но да се предположи, че правенето на това, което предлагате, ще бъде магическо лекарство за всичко, което не е наред, изобщо не си струва труда да се коментира.
Тези не просто са някак тъжни, те се чувстват така, сякаш се давят. И те се нуждаят от повече от това, което могат да открият в съветите във всеки произволен материал в медиите, насочени към за здраве и уелнес.
2. „Депресията не е реална. Всичко е в главата ти. И аз съм тъжен понякога."
Намекът, че депресията на някой ваш близък е нещо, от което може просто да щракне с пръсти и да се отърве, омаловажава осакатяващата природа на болестта. Ако това беше вярно, той вече щеше да го направил по собствено желание.
3. „Има и по-зле от теб. Ти си голям късметлия. Животът ти върви толкова добре в сравнение с повечето хора."
Мислите, че контекстуализирате болката на вашите близки и им напомняте за доброто в техния свят, за да ги разсеете от депресивните им мисли. Но напомнянето им за неща, за които трябва да бъдат благодарни, е по-вероятно да вдъхне вина, отколкото да ги накара да се почувстват много по-добре.
Това е техният вътрешен диалог на „ЗНАМ, че би трябвало да се чувствам по-добре, отколкото се чувствам, но не е така. Гадно е и сега се усещам още по-зле, защото се чувствам толкова разбит , че дори не мога да оценя доброто, което съм наясно, че съществува в живота ми.
Хората, които се борят с депресия, обикновено нямат нужда да им се напомня какво е добро в живота им. Те са наясно с това и се чувстват виновни, че не разполагат с мозъчните химикали, за да могат да изпитат благодарност за тези неща.
Коментари (0)
Вашият коментар