Не целувай бебето ми, ще остане нямо!

Всеки път когато видите малки пухкави ръчички и крачета, майчиният инстинкт започва да препуска в ритъма на синусовата ви тахикардия от вълнение. Тялото ви се изпълва с хелий, а земното притегляне не струва пет пари пред магнетизма на малкото вързопче, към което протягате ръце. Тогава обаче вселената ви удря през пръстите с думите „Не целувай бебето!”.

Какво? Защо? Да не би да съм ходеща лаборатория за биологично поразяване, а целувката ми е детонатор? Да. И в това няма нищо лично. Просто майчински бизнес. За непосветените в отглеждането на деца и за позабравилите ветерани, забраната за целувки може и да прозвучи абсурдно, но всъщност е резонна и има причини за това.

Обективната причина. Прословутият имунитет

Когато говорим за микроби и бактерии, човешката уста е едно от „най-мръсните” места в природата. Представете си какво се случва, когато се надвесите над малкото човече в изблик на любов и умиление с отворена уста или го целувате с бактериално навлажнени устни.

Имунната система на новороденото няма опит в борбата с баналните бактерии и вируси, които си отглеждаме в устата. Проявете нужния егоизъм и запазете бактериите и микробите за лична употреба. Ако все пак не можете да устоите на изкушението да дарите ласките си въпреки ограниченията, поне избягвайте лицето и ръчичките на бебето и измийте своите преди това.

Субективната причина. Страх, ревност? И двете

За никой не е тайна, че родителите са хронично болни от любов по бебетата си. Майките особено. Загубват връзка с рационалното, задълженията си в обществото. Изпадат в ужас, когато друг човек, особено извън семейството, посегне към бебето им - може да го изпусне или да го нарани неволно. Положението става още по-смущаващо, ако бебето хареса този странник и го дари с беззъба ангелска усмивка или пък блажено се отпусне в сън в обятията му.

Страхът и ревността на майката са толкова нормални, колкото и безграничната й обич. Да изпитва нечовешки страх от мисълта, че някой може да се справи по-добре от нея, е част от ежедневните й задължения. Дори през ум не й минава, че вие имате доброто намерение да й помогнете и облекчите за секунда. Приемете го! Бъдете търпеливи. И в никакъв случай не се опитвайте да спорите и поучавате. След раждането майката е 90% чувства и 10% сълзи. Но когато е готова, сама ще ви потърси.

Суеверията

И те са още живи и много родители се съобразяват с тях, открито или не. Дали по лични убеждения или заради въздействието на роднини, но е факт. „Бебе не се целува от чужд човек по стъпалата - много късно ще проходи.” „Не се целува от чужд човек по бузите, защото късно ще му пробият зъбките и ще го боли.” „Бебето не бива да се целува, за да не остане нямо.” Не вярвате? Да чукна на дърво и аз не вярвам. Но ако видите червен конец, завързан на ръчичката или крачето на детенце, не бързайте да се произнасяте критично по темата за бабините деветини и го дайте по-обрано с ласките.

Каквито и да са съображенията на родителите за забрана на целувките обаче, те трябва да бъдат уважени. Може да не ги разбирате и да противоречат на личния ви код за обич и общуване, но все пак постъпете зряло и не ги съдете. Отстъпете.