Кои храни отключват и кои блокират рака

От Рецепти за здраве

И все пак има доста данни за биохимичните ефекти на раковите и на антираковите храни. Д-р Колин Кембъл от Корнуелския университет ги обобщава така: Туморът е като плевел. В първата фаза на развитието му той е семе, попаднало в градината. Следва фаза на поникване (активация). В третата фаза (разсейване) растението бурно се саморазсажда, нахлува в лехите и излиза чак на тротоара. Растение, което не се саморазсажда, не е плевел. Същото важи и за туморите.

Появата на опасно семе зависи от гените и от средата: токсини, радиация, химикали. Поникването обаче зависи от диетата. Даже при добри условия за активация (лоша храна и вредни навици) дневно само една от 10 000 ракови клетки може да стане тумор. Хората носят в телата си еднакъв брой микротумори, но ги потискат чрез храната, също както градинарят бори плевелите чрез въздействие върху почвата. Нашето тяло е почвата за раковите семена. А храната ни е тор или пестицид за тях.

Модерни храни в примитивни стомаси

Генетически тялото ни е нагодено към диетата на първобитния човек. То още не се е приспособило към земеделските храни. Земеделие има от 105-110 века, а това е доста къс период за пренастройване на гените. Нужни са десетки хиляди години, за да свикнат телата ни с малкия брой култури в сравнение с дивите растения и с месото на малкото видове домашни животни в сравнение с дивеча.

А промишленото земеделие, развило се след 1960 г., свежда цели 56% от приеманите калории до 3 източника, като и трите не са съществували през палеолита. Това са захарта, бялото брашно и трансмазнините. И трите директно подхранват рака.

Биомасата (тоест живата материя на Земята) е предимно дървета и листа, които нашите стомаси не мелят. Само малка част от растенията и животните са годни за консумиране от хора и си струва да бъдат събирани и улавяни. Преди, да речем, 2 млн. години едно стадо от 10-15 човекоподобни самци и самки плюс техните деца всекидневно е обхождало обширен район, за да се храни. Събирало е всичко ядливо: плодове, треви, гъби, корени, ядки. По онова време под 0,1% от растенията на 1 хектар са ставали за ядене. Останалите са били несмилаеми (дърветата), нискокалорични (някои мекотели), или отровни (някои гъби). Други пък са били трудни за събиране (като насекомите и ларвите им).

А земеделието доведе нещата дотам, че хората вече усвояват 90% от биомасата на 1 хектар. Този хектар изхранва 10-100 пъти повече земеделци и скотовъдци, отколкото ловци и събирачи.

За първите хора месото е рядко угощение. Едни животни са били опасни за лов, а други са били неуловими. Едва когато си прави оръжия, човекът слага на трапезата си месо и риба, но като редки деликатеси в малки количества. Така можем да определим първобитната диета като сбор от 90% растителни и 10% животински храни.

Но човекът се изхитрява да култивира онези малко на брой видове растения и животни, които са годни за изяждане от него. С времето питомните животни изместват дивеча като основен източник на белтъчини за хората. Овце, крави, кобили, сърни, як, биволици, камили вършат 5 жизненоважни услуги на човека: дават мляко, месо и тор (за посевите), теглят плугове и носят товари. Докато са живи, те осигуряват много повече калории, отколкото ако бъдат заклани и изядени.

А повечето калории означават и повече деца. Затова земеделците и скотовъдците са взели бърз превес над ловците и събирачите, изтласкали са ги в негодните за земеделие райони и са ги обрекли на изчезване. Заедно с тях обаче изчезва и здравословното съотношение от 90:10 растителна към животинска храна. От него днес няма и помен.