Александра Жекова е най-добрата ни сноубордистка. На пистата е хладнокръвна и агресивна. В живота е нежна и любвеобилна. Търси предизвикателствата и има ясен план за бъдещето си.
Александра, кога разбра, че снежната писта е твоят път?
Израснах по планините и пистите. От 8-годишна смених ските със сноуборда. На 14-15 години вече участвах в състезания. Представях се добре и ме изпратиха на международни участия. Родителите ми създадоха частен отбор по сноуборд, за да имам среда и конкуренция, която да ме дърпа напред. Приеха ме в националния отбор по сноуборд като девойка, а после и като жена. Бях 15-16 годишна, а печелех на международни състезания и това ми даде зелена светлина да участвам в световни купи, световни първенства и олимпийски игри. Българската федерация по ски и ДАМС ми осигуриха финансиране за екипировка, подготовка в чужбина и участия в международни състезания. Те ме финансират изцяло и до ден днешен, за което съм им изключително благодарна. От първото ми участие в олимпийските игри в Торино през 2006 г. може да се каже, че съм професионална сноубордистка.
Ти си на 29, а изглеждаш зряла, спортът ли те направи такава?
Да, защото съм имала възможност да пътувам и контактувам с хора от различни среди, а това учи и обогатява. Прекарвам и доста време с баща ми, който ми е треньор. Освен че върши добре работата си като треньор, той е човекът, който ми показа пътя в живота и ми е отворил много врати.
Имаш доста хъс и амбиция, какво ти отнема това?
Всяко нещо има цена. Хората често навлизат в личното ми пространство, което ме уморява, но съм наясно, че е част от работата ми, приемам го и се опитвам да живея правилно, да съм себе си.
На пистата трябва да съм агресивна и хладнокръвна. Всяка емоция и разколебаване дори за миг пречи и води до грешка. Работя и върху психиката си. Когато съм на старта, се стремя да съм максимално прецизна, бърза и концентрирана. Не обръщам внимание на конкуренцията. Изключвам всякакви странични фактори и се фокусирам единствено върху това, което ми предстои. Целта ми е да допускам по-малко грешки, да бъда най-добрата и да популяризирам България. Това е мисията на всички спортисти. Обичам мисията си.
Трудно ли се поддържа този успех?
При ските и сноуборда е трудно, защото има огромна конкуренция в световен мащаб. Успехът се постига с труд и постоянство. Стремя се всеки ден да съм по-добра от предишния. Да съм прецизна във всичко. Като дете се ядосвах на перфекционизма на баща ми. После разбрах, че точно това е ключът към успеха. Когато се стремиш да си точен във всеки детайл, нещата се получават най-добре. Детайлите са важни и не бива да се подценяват.
Снежната писта е стихията ти, но се оказа, че си арт настроена?
Винаги съм била арт натура. Аз съм от семейство с традиции и всички по линия на майка ми са хора на изкуството. Майка ми е дизайнер, в момента се занимава с реклама. Бих искала да остана в спорта по някакъв начин - да бъда спортен мениджър, треньор или пък да се занимавам с приложно изкуство - реклама, мода, кино или телевизия. Не съм решила със сигурност, тъй като ме очакват още поне няколко години в професионалния спорт. Искам да имам сериозна професия и да оставя нещо добро след себе си.
Остава ли ти време за любов?
Разбира се, убедена съм, че любовта е най-важният елемент от човешкото съществуване. Имам потребност да откривам любов и красота във всяко нещо, което правя, за да се получава то добре. Любовта вдъхновява, мотивира, дава крила да мечтаем и да сме по-добри и успешни.
Най-голямото богатство е да пътуваме и да имаме възможност да учим. Бих давала всичките си пари само за да виждам нови култури и светове. Отдавна мечтаех да отида на по-екзотично място. Избрах Бали, защото е благоприятен район за каране на хавайски сърф. Останах там почти месец. Хората са изключително вярващи и даващи. Не са богати, но се радват и на малкото, което имат. Лоялни и добронамерени са. Природата на острова ме вдъхнови. Има стръмни брегове, джунгла с тропически дървета, палми, маймуни. До плажовете им не се стига лесно, трябва да се изкачат хиляди стъпала.
Със семейството ти къде ходите?
Пътуваме в търсене на добри условия за практикуване на любимите ни спортове. Имах прекрасно детство, ходехме на къмпинг. Ние не сме стайни хора като днешното поколение. Прекарвах летата си на дивия плаж на къмпинг Корал. Избирахме това място, тъй като семейството ми практикува уиндсърф, а за него трябва да има вятър и хубави вълни. Имах възможност да живея по един чист и хубав начин сред природата. Това ми създаде и ценностна система.
Какво научи от живота си досега?
Получих уроци, един от тях е, че когато падна и после се изправя, ставам по-силна, продължавам напред и постигам успех. Научих се да съм борбена и да преследвам целта си. Научих се да мечтая. Визуализирането на мечтите ми дава сила, която ми помага да ги осъществя. Научих се да обичам и да се радвам на малките неща, чиято красота ме движи напред. Радвам се на всичко, защото всеки ден е подарък. Когато настройката ти е позитивна, всичко се случва естествено и успешно. Когато се събуждаш с нежелание да работиш или да учиш, няма как да ти върви, затова трябва да сме усмихнати и оптимисти, да помагаме на хората да сме искрени с тях. Имам си правила: давай, за да получаваш, не бъди стиснат, не бъди лош, помагай! Ако човек има нужда да чуе добра дума, дай му я, погрижи се за него.
Аз си имам план за живота и е важно да го имам, за да го следвам. Ако нямаш план какъв искаш да бъдеш, какво искаш да постигнеш, с кого искаш да си, какво да научиш, той няма как да се осъществи. Важно е да се планират нещата и е хубаво да се мисли два пъти, преди да се направи каквото и да било - “два пъти мери, веднъж режи”.
Преди бях доста наивна, но сега виждам, че фазите, през които съм преминала, са нормални за всеки млад човек. Понякога допускаме грешки от наивност и нерешителност. Виждам, че пътят, който съм извървяла, е трябвало да бъде извървян и нещата да се случат точно по този начин. Извличам ползи и поуки от всичко.
Казваш, че доста неща си видяла, преживяла, опитала?
Да, настройката ми за живота е такава. Искам да опитам от всичко: да направя екзотично пътуване, да се запозная с друга култура, да опозная различни изкуства, традиции, да изпитам ново усещане. Скачах с бънджи, скачах с парашут, гмурках се с акули, живях сред бедни хора, живях сред богати хора, опитах от лукса, от бедността. Ей такива неща винаги са били притегателна сила за мен. Искам да изживея много емоции, защото те ме обогатяват.
Била съм на върха, но съм била и на дъното, имала съм успехи, но съм имала и неуспехи, била съм здрава, но съм била и тежко контузена, боляло ме е. Имала съм добри, но и лоши приятели. Хубавото е, че имам нормално семейство, което ме подкрепя, обича ме и ме насочва в живота.
От кого се учиш?
От собствените си грешки. Уча се и от семейството, от хората, които са постигнали повече. Уча се от великите личности, които ме вдъхновяват и черпя от техните идеи, разбира се, пречупени през моята си призма.
снимки Валентин Киров и Донка Златанова за Studio Blick
стилист Васил Божилов
грим Алина Манова коса Детелина Михайлова
Коментари (0)
Вашият коментар