У повечето от нас е залегнал стремежът да се променяме към добро. Доказано е и посредством изследвания, че всички ние до известна степен имаме присъщо желание да култивираме положителни личностни черти (като оптимизъм и харизма) и да минимизираме негативните (като песимизъм и невротизъм). Но възможно ли е да се променяме? Или нашата личност е неподвижна и непроменлива цялост?
Ново изследване, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology, твърди, че промяната на личността може би е по-постижима, отколкото си мислим. Група изследователи, ръководени от Нейтън Хъдсън от Южния Методистки университет, установяват, че хората, които активно са работили за промяна на аспектите на своята личност, в много случаи са успявали в постигането на желаните от тях резултати.
За да стигнат до това заключение, изследователите наемат 377 студенти от Университета на Илинойс и от Мичиганския държавен университет, за да участват в 15-седмично проучване. Участниците първо са помолени да направят кратък тест за личността, който измерва пет основни измерения: екстраверсия, колаборативност, емоционална стабилност, съвестност и отвореност към преживяванията. След попълването на анкетата участниците избират кое от тези качества биха искали най-силно да променят през 15-седмичния тестов период. В зависимост от това, което са избрали, те получават седмични „предизвикателства“, изпращани от изследователския екип, които са предназначени да изведат хората извън зоната им на комфорт по посока личностните измерения, които искат да променят.
Например, ако някой иска да стане повече екстроверт, може да бъде предизвикан да се запознае с нови хора. Или човек, който иска да подобри емоционалната си стабилност, трябва да започне да отделя поне един час на ден, за да прави някакви приятни неща, които предизвикват емоция у него.
Изследователите изпращат нови предизвикателства всяка седмица с различна степен на трудност. Например за променяне в посока екстровертност една от задачите е участникът на отиде на място с много хора и да поздрави някой непознат. При по-високата степен на трудност трябва да зададе на този непознат два лични въпроса.
В резултат на това изследване учените установяват, че промяната е възможна. В 15-седмичния тестов период участниците показват голям напредък в областта, която е желана от тях. Отвореността към преживявания е единственото измерение на личността, за което упражнението не проработва идеално.
Изследователите откриват, че промяната на личността няма много общо с трудността на предизвикателствата, които хората приемат. Това, което има значение повече, е последователното изпълнение на предизвикателствата независимо от нивото им на трудност.
Изводът е семпъл и много оптимистичен: никога не е късно да променим черта от характера си. И е напълно възможно. Може да започнем с малки стъпки, с незначителни предизвикателства. Важното е да не се отказваме и да бъдем последователни в стремежа си към усъвършенстване.
Коментари (0)
Вашият коментар